Намери аптека BETTY

Betty Instagram
Контакти
За фармацевти

(Не)възможната битка с килограмите

BETTY - (Не)възможната битка с килограмите
Текст: доц. д-р Антоанета Гатева, дм, специалист в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Александровска“-София
06.03.24
BETTY брой 118
BETTY - доц. д-р Антоанета Гатева

Диабет, депресия, сърдечносъдови заболявания, безплодие, дори цироза. Това е само част от палитрата с тежки диагнози, които може да отключи неуспешната битка с кантара. Каква е причината да я губим? Има ли лек, който може да ни помогне да я спечелим? И защо си заслужава да променим начина си на живот, за да свалим бремето на килограмите от здравето си? В месеца, когато отбелязваме Световния ден за борба със затлъстяването (4 март), разговаряме с доц. д-р Антоанета Гатева, дм, специалист в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Александровска“.

България е в челната десетка на Европа по затлъстяване, със съжаление признава доц. Антоанета Гатева. 25% са хората с обезитет у нас. Не по-малко притеснително е, че над 60 на сто от българите са с наднормено тегло или затлъстяване. „Това означава, че по-малко от половината от възрастното население има нормално телесно тегло. В детската възраст честотата на затлъстяването също расте, което предполага още по-голямо задълбочаване на проблема в бъдеще“, алармира ендокринологът.

ИТМ индексът не казва всичко

Кога килограмите се превръщат в болест? „Класически за оценка наличието на наднормено тегло и затлъстяване се използва индексът на телесна маса (ИТМ), който се изчислява, като разделим теглото в килограми на ръста в метри на квадрат (кг/м2). Нормата при възрастни е между 18 и 25 кг/м2. Над 25 кг/м2 се приема, че човек е с наднормено тегло, а над 30 кг/м2 – със затлъстяване“, обяснява специалистът от „Александровска“. Но не пропуска да отбележи, че макар и удобна и лесна за изчисление, тази формула невинаги достатъчно точно отразява количеството мастна тъкан в тялото. Така степента на затлъстяване може да се надцени или подцени. „Особен проблем е това при хора с много силно изразена мускулатура (например бодибилдъри), които имат висок ИТМ, но малко мастна тъкан. Както и обратният случай – такива с много ниска мускулна маса (предимно възрастни хора, водещи заседнал начин на живот), където пък при нормален ИТМ може да има значителен процент мастна тъкан“, дава пример доц. Гатева. Затова и препоръчва – дори ИТМ да е в норма, да се измери и обиколката на талията.

Обиколката на талията е ключова

„Натрупването на мастна тъкан предимно в областта на корема е много неблагоприятно в метаболитно отношение. Нормата за обиколка на талията при жени е до 80 см, а при мъже – до 94 см. Стойности над тези са свързани с повишен риск от сърдечносъдови заболявания и въглехидратни нарушения дори при хора с нормално телесно тегло“, предупреждава ендокринологът. „Точно поради факта, че натрупването на мазнини в коремната област е свързано с най-много рискове за здравето, типовете затлъстяване се базират на обиколката на талията и на съотношението талия/ханш (Т/Х). По-рисковият тип е т.нар. абдоминален или андроиден тип. При него съотношението Т/Х е над 0.85 при жените и над 1 при мъжете“, разкрива специалистът по болести на обмяната. „При тази група пациенти честотата на усложненията е много по-висока – дори при умерено повишаване на теглото – и затова трябва много по-рано да се вземат мерки за редукция на тегло и предотвратяване на по-нататъшни проблеми“, подчертава доц. Гатева.

Гените vs. навиците

Защо част от нас трупат килограми лесно, а други „щастливци“ се радват на стройна фигура – без особени усилия или лишения? „Затлъстяването е болест, която се провокира от множество фактори, като подобно на други заболявания като захарния диабет тип II например, наследствеността играе много важна роля. Тук се включват множество гени, които са свързани с контрола на апетита и храненето, типа на разпределение на мастната тъкан, метаболитни фактори и др.”, изрежда ги специалистът от „Александровска“. Унаследяването им обаче не означава непременно, че ще развием заболяване. „Не можем да променим гените си, но можем до голяма степен да променим останалите фактори, водещи до затлъстяване – много по-ефективно би било вниманието да се насочи именно към тях“, изтъква ендокринологът. И повдига много важен въпрос. „Част от тази наследственост – специално при затлъстяването – може дори да не е свързана с конкретни гени, а по-скоро с усвояване от децата на определени хранителни и двигателни навици в семейството, които след това много трудно могат да бъдат изкоренени. Затова е много важно още в ранна възраст да бъде обръщано внимание на този проблем. А съответният подход да бъде насочен към цялото семейство, а не само към отделния пациент“, смята доц. Гатева.

Да, затлъстяването е болест

Затлъстяването е болест, която практически може да засегне всички органи и системи в организма. „Основните и сравнително добре известни (включително за широката публика) проблеми са свързани със значително повишаване на риска от захарен диабет и сърдечносъдови заболявания. По-малко обаче се говори за рисковете от т. нар. метаболитно свързана чернодробна болест, която и без повишен прием на алкохол може да доведе до тежко чернодробно увреждане, дори до цироза“, дава пример ендокринологът. „Други потенциални рискове са нарушения в репродуктивните функции и безплодие, нарушения в сексуалната функция, депресивни състояния, проблеми със ставите, повишена честота на ракови заболявания и др. Затова е много важно навреме да бъде обръщано внимание на този проблем и той да бъде лекуван – по възможност, преди да са се развили сериозни усложнения“, подчертава доц. Гатева.

Коварният йо-йо ефект

„Раздялата“ с килограмите обаче е нелека битка. „Тъй като факторите, довели до затлъстяването, обикновено действат през целия живот (гени, хранителни навици и предпочитания, придобити през детството, социален кръг, определен тип заседнала работа и др.), логично е да се предположи, че не може да се разчита на краткотрайно лечение – било то с хранителен режим или с медикаменти. Неслучайно говорим за „промяна в начина на живот“, а не за „диета“, която можем да прекратим след седмица или месец. Именно затова голяма част от хората се сблъскват с т. нар. йо-йо ефект, а драстичните диети не работят в дългосрочен план“, споделя опита си ендокринологът от „Александровска“. Спънка понякога се оказват и нереалистичните очаквания на пациентите. „Не може тегло, което се е трупало с години, да изчезне магически за няколко месеца“, напомня доц. Гатева. И допълва, че задържането на постигнатото тегло е не по-малко трудно, но и не по-малко важно от свалянето му. А това изисква истинска трайна промяна в начина на живот.

Универсална диета няма

„Здравословният хранителен режим  и редовната физическа активност имат много ползи отвъд простата редукция на тегло и затова би следвало да бъдат част от пълноценния живот на всеки. Но когато се препоръчва промяна в начина на живот, тя трябва да бъде съобразена с конкретния човек (физически капацитет, тип заетост, финансови възможности, интереси  и др.)“, реалист е доц. Гатева. Затова и няма универсална „рецепта“ за справяне със затлъстяването. „Универсални обаче са най-общите правила – избягване на високопреработени храни, бързи въглехидрати (особено захар) и алкохол, както и повишаване на приема на фибри (пресни зеленчуци, пълнозърнести храни и др.). Физическата активност трябва да бъде ежедневна, поне 30 минути на ден, в допълнение поне два пъти седмично да бъдат включвани и упражнения, повишаващи мускулната маса“, препоръчва специалистът от „Александровска“.

Хапче срещу апетит

Да се измисли „магическо хапче“ за отслабване вероятно това е мечтата на всеки, който се е борил с излишните килограми. Такова обаче няма, макар да има лекарства за пациентите с обезитет. „Тъй като голяма част от хората, които трябва да свалят много килограми, не успяват да го постигнат само с промяна в начина на живот или дори да успеят, не съумяват да поддържат новото тегло за достатъчно дълго време, в някои случаи се налага допълнително да се предпише медикаментозна терапия. Това е особено наложително в случаите, когато повишеното тегло е довело до усложнения и трябва да бъде регулирано по-бързо и агресивно“, обяснява ендокринологът. „Наличните към момента медикаменти са насочени предимно към намаляване на апетита и по този начин помагат на пациента да се придържа към препоръчания хранителен режим. Трябва да се има предвид обаче, че този тип медикаменти не са панацея, въпреки много добрите резултати, които дават, тъй като те не работят, ако пациентът не е склонен да спазва режим. Освен това връщането към старите хранителни навици след спиране на терапията често води до връщане на сваленото тегло. Така че медикаментозната терапия винаги трябва да бъде част от комплексен подход за лечение на затлъстяването“, категорична е доц. Гатева.

Терапията – само под лекарски контрол

Лекарката от „Александровска“ набляга и на друго – медикаментите за лечение на затлъстяването всъщност не са много и е важно ясно да бъдат разграничавани от множеството хранителни добавки, обещаващи фантастични ефекти. „Тъй като е нужно приложението на всяко лекарство да бъде съобразено с много фактори, изписването му задължително трябва да става от специалист, запознат подробно със здравословното състояние на пациента. Не бива също така да се залита към медикаменти, които са регистрирани за други заболявания – с надеждата те да доведат до сваляне на тегло“, предупреждава ендокринологът. Тенденция, която се наблюдава в последните години. „Медикаментите, които са регистирирани в България, към момента са налични в аптечната мрежа, но основният фактор, ограничаващ достъпа до тях, е високата им цена и фактът, че не се реимбурсират от НЗОК“, коментира доц. Антоанета Гатева.

Бариатрична хирургия – кога?

Бариатричната хирургия е подходът, който към момента води до най-значима редукция на тегло и има най-продължителен резултат във времето, признава доц. Антоанета Гатева. „Александровска“ е пионер в извършването на подобни операции. Подходящи са за пациенти с по-изразено затлъстяване, които вече са развили усложнения, а останалите типове лечение не са дали резултат. „И след операцията е необходимо коренно да се промени начинът на живот. Това даже с по-голяма степен важи за хирургичните методи, тъй като от спазването на препоръките за хранене зависи не само ефектът от лечението, но и рискът от определени усложнения след интервенцията. Затова е абсолютно задължително преди да бъде насочен пациент за такъв тип процедура, той да бъде оценен от мултидисциплинарен екип – хирург, ендокринолог, кардиолог, диетолог и психиатър/психолог“, изтъква доц. Гатева. В „Александровска“ разполагат с такъв – от 5 години насам там работи първият акредитиран Център за борба със затлъстяването у нас, през който са минават стотици пациенти годишно.

cross