Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог

Разбирате, че ваш приятел е в беда. Не можете да се стърпите и веднага започвате да раздавате съвети. Но вместо да ви е благодарен, той се отдръпва от вас и вие се чудите – какво става? Та нали, водени от най-добри намерения, сте се притекли на помощ?! А той… Даването на съвети, когато е търсено, може да бъде полезно, но нежеланите съвети са друга история. Какво лошо има вН даването на непоискани съвети?

Често хората са убедени, че ви правят добро, мислейки, че могат да помогнат и да улеснят живота ви. Понякога техните мотиви са алтруистични. Може би има нещо, което те знаят, и то според тях би работило перфектно във вашата ситуация, те биха искали да подобрят живота ви или да намалят стреса ви.

И в желанието си да помогнат успешно ви лишават от вашето активно участие в разрешаването на проблема. Вадят ви очите, вместо да ви изпишат веждите.

Какво е непоисканото добро? Момиче доверява на своя близка, че се кара с приятеля си. В резултат на което получава съвет: „Как може да го търпиш?! Раздели се с него!“. Така тя всъщност се усеща неподкрепена и осъдена. Родител обяснява надълго и нашироко на порасналия си син с какви превозни средства да стигне до новото си работно място. Синът разбира, че баща му го вижда като неспособен и глупав. Приятелки коментират начини за отслабване, намесва се страничен слушател и подробно обяснява предимствата на нова диета.

Резултатът е объркване и силно раздразнение. Убедена съм, че всеки ще намери достатъчно подобни примери в живота си. Понякога хората имат чисти мотиви и наистина искат да помогнат. Но много често зад нежеланите съвети има токсични причини.

Ето някои от тях:

  • Искаме да сме полезни, удовлетворявайки собствената си необходимост от одобрение.
  • Искаме да накараме някой да прави това, което искаме, или, което смятаме за правилно – чиста проба желание за контрол. Внушаваме, че са ни задължени, а всъщност формираме зависимост в отсрещния.
  • Мислим, че имаме отговорите, че знаем повече от другите, но всъщност търсим надмощие, давайки напътствия, които дори да са важни, оставят усещането за непълноценност и некомпетентност.
  • Искаме да намалим собствената си тревожност. Понякога наистина се притесняваме за любим човек и се чувстваме безсилни. Не знаем какво друго да правим, затова даваме непоискани съвети, за да успокоим безпокойството си, да се почувстваме, че правим нещо.

Непоисканото добро успешно може да подкопае способността на хората да разберат кое е подходящо за тях и увереността им, че могат сами да решават собствените си проблеми. Предоставянето на непоискана помощ може да бъде разочароващо преживяване и за даващия. Когато нашите съвети не бъдат приети или оценени, често се чувстваме разстроени, наранени или огорчени.

Ако се усетите, че имате желание да „причините“ добро някому, запитайте се:

  • Защо искам да го правя точно сега?
  • Какво друго мога да направя, за да намаля тревожността или дискомфорта си?
  • Мога ли да приема, че моите идеи не са единствените добри идеи?
  • Мога ли да се съсредоточа върху слушането и разбирането, вместо да поправям и инструктирам?
  • Мога ли да му позволя да реши проблема си сам?
  • Има ли някой по-квалифициран, който би могъл да посъветва този човек?

Как да спрем да даваме непоискани съвети?

Когато ви разказват за проблем, това не е покана да давате съвет. Често хората искат да бъдат чути и разбрани, искат да бъдат подкрепени, а не да им се казва какво да правят. Така че, най-простият подход към даването на съвети е да поискате разрешение, преди да предложите съвет.

Ето някои предложения как:

  • Имам няколко идеи за това, което може да помогне. Искаш ли да ги чуеш?
  • Отворен ли си за предложения?
  • Мога ли да помогна с нещо?
  • Преживял съм нещо подобно. Мога ли да кажа какво работи при мен?

А ако вие сте в ситуация да получавате непоискано добро?

Най-вероятно вашата реакция ще зависи от това колко често и кой ви дава съвети.

Но бихте могли да кажете:

  • Знам, че ми мислиш доброто, но не търся съвет. Това, което наистина бих искал, е…
  • В момента просто искам да споделя. Не търся решения.
  • Оценявам идеите ти, но искам да разбера това сам.
  • Това не е нещо, което искам да обсъждам.
  • Чувствам се неадекватен, когато многократно ми казваш какво да правя. Знам, че държиш на мен, и ще ти кажа, когато имам нужда от помощ.

Разбира се, ако някой поиска помощта ви и това не нарушава вашите морални норми и лични граници, естествено трябва да откликнете. Това е човечността, съпричастността, добротата и топлотата на общуването. Но това е единствено възможно само ако ги проявявате първо към себе си. Разбирайки, развивайки и помагайки на себе си, ще можете да бъдете отговорни, зачитащи и помагащи на другите хора.