Текст: д-р Даниел Петков, отоларинголог-хирург и началник на УНГ отделение в УМБАЛ Бургас
Като войната на Дон Кихот с вятърните мелници – битката на родителите със запушеното носле често изглежда точно така. Особено когато детето е малко, а имунната му система – недостатъчно укрепнала. Обречена ли е борбата с вечното подсмърчане на малчугана? Толкова ли е коварна „градинската хрема“? Трябва ли да се боим от „задната“? И каква е ролята на „третата сливица“? Попитахме д-р Даниел Петков, отоларинголог-хирург и началник на УНГ отделение в УМБАЛ Бургас.
„Хремата представлява увеличена секреция от носа, която в повечето случаи протича и със затруднено носно дишане. Може да се дължи на най-различни причини. Децата са с недобре развита имунна система, по-често страдат от вирусни заболявания и затова са по-уязвими от възрастните“, разяснява д-р Даниел Петков. Като обръща внимание на родителите на най-малките – те трябва да са особено внимателни, когато нослето на бебето се запуши. „Кърмачетата задължително трябва да имат носно дишане. Затова много често бебета, при които то е затруднено, биват насочени за лечение в болница“, подчертава отоларингологът.
Бактерия, вирус или алергия – открийте „виновника“
Вирус, бактерия или алергия е „виновна“ за запушеното носле? Особено когато проблемът се проточи, родителите често се съмняват дали зад секретите и кихането не се спотайва сериозен проб-лем. „Според причината разделяме хремите на две големи групи. Първите са провокирани от инфекции, вторите – не“, обяснява д-р Петков. При хремите, причинени от инфекция, по-големият процент са вирусните. „Ако увеличената секреция продължава повече от 7-10 дни, стане едностранна, то тогава може да се предполага бактериална генеза. Възпалението се съпровожда със засягане на лигавицата на околоносните кухини и след първата седмица в повечето от случаите се налага включване на антибиотик“, не крие отоларингологът.
„Другата голяма група хреми са неинфекциозните, които най-често се дължат на алергия, която може да бъде сезонна или целогодишна, както и такава, свързана с резки промени в температурата. При този тип имаме водниста секреция, съпроводена с кихане, сърбежи в носа, сълзене на очите, без повишаване на температурата“, изрежда характерните симптоми д-р Петков, които могат да насочат родителите към алерголог.
Кошмарът на майките – „задната“ хрема
„Задна хрема“ – тази „парола“ в света на майките задължително предизвиква смесица от съчувствие, гняв и спомен за безсънни нощи. На езика на УНГ специалистите този „родителски кошмар“ се нарича постназална хрема, при която има изтичане на секрет към гърлото. „Това състояние е особено изразено при децата. Не е изключено да доведе до т.нар. синобронхити, тъй като секретът може да се стече към трахеята, да доведе до възпаление на горните дихателни пътища“, не крие отоларингологът от УМБАЛ Бургас.
За честотата на т.нар. задна хрема е отговорен и друг митичен „враг“ на детското здраве и родителското спокойствие – третата сливица. „Всяко дете я има. Третата сливица започва да расте, след като детето стане на година-година и половина. По време на пубертета претърпява обратно развитие и изчезва“, разсейва митовете и легендите за нея д-р Петков. „При някои деца третата сливица е по-уголемена, хронично възпалена и един от факторите за т.нар. задна хрема. Такива пациенти по-често правят бронхити и пневмонии. Един немалък процент от децата имат намаление на слуха и по-късно възпаление на средното ухо. При тях се налага оперативно лечение, когато консервативните методи не дават резултат“, не крие отоларингологът, който има богат опит като хирург.
Капките за нос – не повече от 10 дни
Добрата новина е, че колкото и да е мъчителна за детето, в повечето от случаите хремата минава сама, без да е необходимо специфично лечение, обяснява д-р Петков. „В огромния процент причината за запушения нос е вирусна инфекция и не се налага антибиотична терапия. Използват се препарати, които свиват носната лигавица и намаляват секрецията. Те могат да бъдат приемани както във вид на капки и спрейове, така и като таблетки“, уточнява УНГ специалистът. „Таблетните форми съдържат основно псевдоефедрин, а локалните – ксилометазолин. Този вид препарати не трябва да се използват повече от 10 дни, тъй като към тях има привикване и дългата употреба води до промени в лигавицата“, предупреждава д-р Петков. „Използването на различни спрейове, които съдържат натриев хлорид – дали хипертонични или изотонични, е задължително при лечение на острите хреми. Механичното почистване на секрета подпомага възстановяването на лигавицата и не дава възможност за допълнително инфектиране – най-вече с бактериални причинители, и намалява риска от развитие на гнойни синузити“, подчертава отоларингологът от УМБАЛ Бургас.
Главоболие и гноен секрет „издават“ синузита
Макар хремата обикновено да отшумява за седмица, винаги има риск инфекцията да се задълбочи. „Ако оплакванията продължат повече от 7-10 дни, започва да се появява главоболие, гноен и кръвенист секрет, задължително е посещението при специалист, за да се избегнат усложнения. Възможно е да се стигне до различни заболявания, някои от които могат да доведат и до оперативно лечение“, предупреждава д-р Даниел Петков. Едно от честите усложнения, наред с бронхита, е синузитът. „При него имаме засягане на лигавиците на околоносните кухини. Обикновено синузитите започват след десетия ден от началото на хремата. Основен признак е главоболието, съпроводено с изтичане на гъст гноен секрет от носа, най-често едностранно“, описва тревожните симптоми отоларингологът.
„Градинската“ е заради слаб контрол
Запушеното носле изглежда едва ли не като задължителен спътник на всички малчугани в забавачките. Предварително загубена ли е битката с т.нар. градинска хрема? „В никакъв случай. Битката не е загубена, просто в градините не бива да бъдат допускани болни деца“, категоричен е УНГ специалистът. И допълва, че именно във възрастта, когато посещават забавачка, малчуганите изграждат имунитета си. А интензивните контакти позволяват бърз „обмен“ на заболявания. Въпреки това родителите не бива да се примиряват с перманентната хрема. „Както споменах, ако оплакванията не минат до 7 дни, рисковете за развитие на всички изброени заболявания – бактериални инфекции, бронхити, синузити и прочие, са големи“, напомня д-р Петков.