По-лесно е да се каже, отколкото да се направи
д-р Радмила Косич
педиатър
Изпълнете обичайните ритуали и сложете детето в креватчето. Ако заплаче, влезте в стаята, погалете го, утешете го и не се задържайте дълго при него – след около седем дни ще се научи да заспива само. Дори да не успее, трябва да сте наясно, че то не е болно или разглезено, нито пък сте лош родител. Детето има специфична нужда от вас и се плаши да го оставите.
Възможностите ви да повлияете на продължителността и ритъма на съня на бебето са много ограничени. Ако има удобно креватче, ако е здраво и нахранено, памперсът му е сух и му е топло, то са му предоставени всички условия да заспи безпроблемно и да се събуди, когато организмът му го наложи. Няма начин да го накарате да спи повече от необходимото, или да е будно по-дълго, отколкото трябва. Нуждата от сън е индивидуална, а случаите, в които имате основания за притеснение, са редки.
СЛЕД ПРИБИРАНЕТО ОТ РОДИЛНИЯ ДОМ родителите имат най-много грижи около спането. Новороденото се събужда, когато е гладно и заспива блажено, когато се нахрани. Понякога е будно по-дълго време и през нощта има желание да наблюдава света около себе си, без да забелязва вашата преумора от изминалия ден. От бебешка гледна точка в това няма нищо лошо – детето не различава деня и нощта, нито знае колко памперса сте сменили.
Опитайте се да го научите къде трябва да спи. Когато се унесе, го сложете в креватчето, а когато се разплаче, го вземете. На спящото бебе не му е нужна пълна тишина – няма да му пречат обичайните шумове в дома ви. Ще го събудят внезапни силни звуци, които биха събудили и вас. Възможно е и да сте сред редките щастливци, чието дете си почива през по-голямата част от нощта, а е будно през деня. Разграничаването на деня от нощта е процес, който никога не протича толкова бързо, колкото им се иска на изтощените родители. Пробвайте да го ускорите, като опитате ясно да му покажете разликите между дневните и нощните занимания.
НЯКОЛКО СЪВЕТА, КОИТО ЩЕ ВИ ПОМОГНАТ В ТОВА НАЧИНАНИЕ: Бъдете сигурни, че след вечерното хранене бебето се е оригнало и е със сух памперс. Изберете едно и също място за нощния сън (в затъмнена стая без източници на неочакван шум). Завийте го хубаво (предвид стайната температура). Една тънка памучна пелена ще му позволи да се мести спокойно и няма да се събуди от собствените си движения, ако сънят му стане лек. Затъмнете стаята, за да не може някой светещ предмет да привлече вниманието му. Ако заплаче, отидете при него. Преоблечете го (ако е необходимо) и го нахранете без много приказки и игри. Постарайте се да не го разбудите прекалено много, за да може, след като се засити, да продължи да спи спокойно.
Родителските задължения подразбират и много безсънни нощи – няма основания да се сърдите на себе си или на детето. По-добре е да направите план как да преодолеете трудностите. Ако майката кърми, няма нужда и таткото да е недоспал – нека се занимава с бебето през деня, докато мама си почива. Ако храните детето с шише, може да се редувате да го храните един след друг. Когато заспи, пробвайте и вие да си легнете – със сигурност ще го чуете, ако му потрябвате.
ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ПЪРВАТА ГОДИНА нуждата от сън е подобна на тази след пристигането от родилния дом. Детето ще спи, когато иска, въпреки че часовете за спане ще намалеят. Все още съществува силна взаимозависимост между спането и храненето, но разнообразието от семейни занимания е достатъчно да го забавлява и държи в будно състояние по-дълго. На тази възраст децата обикновено спят около дванадесет часа нощем (събуждат се на промеждутъци) и още два пъти през деня (продължителността на дневния сън варира от двадесет минути до три часа). Около деветия месец детето може да остане будно, ако е превъзбудено, нервно или пък са му интересни определен човек или предмет. Обикновено тогава започват и трудностите със заспиването, които освен тези с храненето, са между най-често срещаните. Проблемът е по-голям, отколкото ще си признаят познатите от парка. Нека не ви отчайват коментарите, че чуждите деца спят като ангелчета.
ДЕТЕТО НЯМА КАКВО ДРУГО ДА ПРАВИ ВЕЧЕР, за разлика от вас. То не иска да си легне, защото това значи да се разделите. Ако заспиването го притеснява, може да предприемете някакви стъпки и да улесните смяната на топлата и светла дневна стая, пълна със звуци и картини, с тъмнината и тишината в спалнята. Създайте ритуали преди лягане, които да го успокояват, например сбогуване с останалите членове на семейството. Нека вземе някоя мека играчка или одеялце, разкажете му приказка или му изпейте приспивна песничка.
Понякога е достатъчно родителите да оставят вратата отворена или да правят нещо в стаята, докато детето не заспи, убедено, че те са при него. Придържайте се към установения режим преди лягане – вечеря, къпане, целувка, взимане на мечо от рафта.
Ще ви е от полза да се придържате към максимата – никога не оставяйте детето да плаче само, но и не го взимайте на ръце. Нека разбере, че ако заплаче, вие със сигурност ще отидете при него, но и да знае, че трябва да остане в креватчето си и да спи.
Тези вечерни ритуали могат да бъдат досадни и изтощителни, но ще се изплатят многократно, ако малчуганът привикне да заспива. Стане ли среднощното будене навик, ще бъдете принудени да свикнете с него. Ако заплаче, отидете при него, погалете го и го оставете да се унесе. След края на първата годинка няма да има нужда от нощно хранене – не въвеждайте допълнително, утешително шишенце с мляко. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но трябва да си вдъхнете кураж, че и всички останали са минали през това.
Съществува и мнение е, че трябва да оставите детето в креватчето и да не се връщате в стаята му колкото и да плаче. Какъв пример му давате? То плаче, защото иска да е с вас, а вие му показвате, че няма да отидете при него колкото и да страда. Малко вероятно е да се чувства по-сигурно следващата нощ. Детето може да плаче повече, отколкото могат да понесат и родителите и съседите – по-добре да отидете веднага. Изпълнете обичайните ритуали и сложете детето в креватчето. Ако заплаче, влезте в стаята, погалете го и го утешете (кажете му – „Винаги съм тук, като ме повикаш, но е време за сън.“). Не го взимайте на ръце и не се задържайте дълго. Обикновено тази тренировка трае около седем дни. Ако не сте упорити, вероятно ще пренесете детето във вашето легло или в дневната и ще му създадете навик, с който трудно ще се преборите. Детето ви не е болно, не е разглезено, нито пък сте лош родител. То има специфична нужда от вас и се плаши да се разделите. Ще се сетите за тези безсънни нощи едва, когато стане тийнейджър и останете будни, за да го чакате да се прибере…