[vc_row][vc_column][vc_column_text disable_pattern="false" css=".vc_custom_1617194794165{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Христо Донев
Вдигането на тежести е един от най-силовите спортове по света. Подобно на титана Атлас от гръцката митология, който е наказан от Зевс да крепи небето на раменете си заради бунта срещу боговете, щангистите вдигат над себе си тежести, многократно надвишаващи тяхното лично тегло.
ИСТОРИЯТА
Сведения за този спорт датират още отпреди хиляди години в различни цивилизации като Египет, Китай и Гърция. Открити са документи и произведения на изкуството, върху които са изрисувани хора, вдигащи щанги.
Съвременният спорт се развива през XIX век, като в цяла Европа са били провеждани състезания. Първият световен шампион е бил коронясан през 1891 година, като тогава жените не са участвали в състезанията, а също така не е имало категории. Вдигането на тежести е част от олимпийската програма още на първите съвременни игри през 1986 г. Тогава тежкоатлетите са били по-скоро като атракция между лекоатлетическите състезания.
До първата световна война е имало две дисциплини във вдигането на тежести, а именно вдигане с една и с две ръце. Първият победител в конкурса „с една ръка“ е Ланчестът Елиът от Шотландия, а „с две ръце“ е Виго Йенсен от Дания.
Едва след 1920 година вдигането на тежести започва да е част от игрите като равноправен спорт, а от 1928 година щангата се вдига само с две ръце. Жените влизат в олимпийските щанги през 2000 година в Сидни (Австралия). Още от 1987 година обаче са се провеждали състезания с участнички при дамите.
ПРАВИЛАТА
В състезанията има две движения - изхвърляне и изтласкване. Всеки състезател получава право на 3 опита във всяко движение. Сумират се най-добрите резултати от опитите във всяко движение, за да се оформи общият резултат. Всеки състезател трябва да има поне един успешен опит във всяко движение, иначе е дисквалифициран. При равни резултати във вдигнатата тежест печели този щангист, който е с най-ниско лично тегло.
Ако и двамата са с еднакво тегло, тогава победител е този, който по-рано е вдигнал тежестта. За да бъде опитът успешен, атлетът трябва да вдигне щангата чисто и да я фиксира над главата си без да се движи. Този спорт изисква огромна сила, като тежестите често надвишават два-три пъти собственото тегло на спортистите.
Ако при някой от трите си опита спортистът не успее да вдигне щангата, той има право в следващия опит да запази масата ú или да заяви по-голямо тегло. Понижаване на масата не се допуска. Стъпката за увеличаване на масата е 1 килограм. По време на състезанието изхвърлянето се прави първо и след кратка пауза се прави изтласкването. Обикновено съдиите отбелязват успешния опит със звуков сигнал и бяла светлина, а с червена неуспешния опит.
Това се прави за по-лесното ориентиране на щангиста, но също така и за треньорите и публиката. Щангистите са разделени в категории, като при мъжете те са осем, а при жените седем.
ЕКИПИРОВКАТА
Екипът за състезания има едно изискване и то е коленете и лактите на състезателите да са открити. Това се прави, за да могат съдиите да преценят дали щангистът изпълнява правилно движенията. Тежкоатлетите използват и специални колани, характерни за всички спортове, където се вдигат големи тежести.
У НАС
С вдигането на тежести са свързани едни от най-славните, но и едни от най-срамните моменти в българския спорт. Родните тежкоатлети са носители на много медали от големи турнири, както и от олимпийски игри. На последните българските щанги дебютират в Мелбърн през 1956 г., представени от Иван Василев и Иван Абаджиев. Последният години по-късно се превръща в легенда като треньор на поколението от най-силните ни състезатели.
Първи медал в щангите взима Нораир Нурикян - злато от Мюнхен през 1972. Четири години по-късно в Монреал Нурикян отново печели титлата и е единственият ни двукратен олимпийски шампион в този спорт. В Монреал за първи път движенията са изхвърляне и изтласкване. Най-успешната ни олимпиада е в Мюнхен - 3 златни и 3 сребърни отличия.
Милка Манева е първата българка с олимпийски медал при жените във вдигането на тежести. В Лондон през 2012 тя завърши пета, но три състезателки преди нея по-късно са уличени в употреба на допинг. Така Манева получи сребърния си медал 6 години по-късно. Общо спечелените медали от олимпийски игри за България са 36, от които 11 златни.
Последната титла на олимпиада идва за Милен Добрев през 2004 г. в Атина. За съжаление с това приключва и славата за българските щанги, която е заменена със скандали. Всичките наши 8 атлети са отстранени от участие на игрите в Китай през 2008 г. заради употреба на допинг. Тази дума става най-често използвана при скандалите през следващите години. Заради обвинения в корупция българската федерация на два пъти губи лиценза си през последните години.
Шампионът от Сидни през 2000 г. Гълъбин Боевски, който няколко години по-късно бе със спрени права заради употреба на допинг, лежа в бразилски затвор заради трафик на кокаин.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]
