Най-честите вагинални инфекции

Д-р Петрана Каляшева
Дерматолог-венеролог
Медицински център „Дерма София”
www.drkaliasheva.com

Вагиналните инфекции се разделят на няколко групи според причинителите им. Това са хламидиалните инфекции (Chlamidydia trachomatis), микоплазмените (Mucoplasma hominis; Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum), бактериалните (Neissria gonorrhoeae, Staphylococcus aureus, Escherichia coli и др.), гъбичните (Candida albicans, Candida tropicalis) и протозойните (Trichomonas vaginalis).

Колкото повече партньори имате, толкова по-голяма е вероятността някой да ви предаде своята инфекция. Един от начините за предпазване от полово предавани болести е избягването на безразборните сексуални връзки и поддържането на сексуален контакт само с партньор, заслужаващ доверие. Личен избор на всеки е дали ще бъде моногамен или полигамен. Затова, ако нямате доверие в партньора, връзката ви е нова или харесвате секса за една вечер, задължително използвайте сигурни предпазни средства –презервативи.

Да разгледаме две от най-често срещаните вагинални инфекции: хламидията и микоплазмената уро-генитална инфекция.

От какво се причинява хламидията и как се предава?Хламидиалната инфекция се причинява от вътреклетъчен паразит, наречен Хламидия трахоматис. Тя се предава по полов път и засяга както мъже, така и жени. Освен половите органи в някои случаи се засягат и очите, ставите, черния и белия дроб. Инкубационният период (времето от момента на заразяването до проява на първите симптоми) е 10-30 дни. При жените инфекцията е често безсимптомна или има наличие на по-обилно влагалищно течение.

Как се диагностицира?
Най-сигурният начин да се разбере дали инфекцията е хламидиална е посредством провеждането на лабораторни изследвания. Взима се секрет от влагалището, шийката на матката на жената и се изпраща в лаборатория, където се провеждат тестове за установяване на вида на бактериите чрез посяване в специализирани среди.

При т.нар. експресна диагностика се търсят бактериите в урината, цервикс, уретрален секрет. Тестването на серумните концентрации на антитела, насочени срещу хламидии, не е със 100% специфичност и изисква интерпретация от много добър специалист венеролог. PCR диагностиката се прави в ранния период на заболяването, когато все още антигенът може да се изолира от цервикалния и уретралния канал. Тя е сред най-модерните методи за диагностика на хламидии и доказва части от техния генетичен материaл – ДНК или РНК.

В какво се изразява клиничната картина и какво е лечението?Клиничната картина при заразяване с хламидия при жените може да се прояви като:

• Хламидиен ендометрит, възпаление на лигавицата на матката, с появата на слузесто-гнойни секрети. Хламидийният ендометрит, макар и рядко, може да е причина за обща слабост, повишена температура, болки в гърба и долната част на корема, както и предпоставка за нарушаване на менструалния цикъл.
• Хламидиен салпинигит, възпаление на маточните тръби, с поява на болки ниско долу в коремната област, сърбеж и слузесто-гнойно отделяне.
• Хламидийна ерозия на шийката на матката.

Хламидиалната инфекция при жените може да доведе до различни заболявания на половите органи, както до безплодие и до намаляване защитните сили на организма. Лечението е труднои в някои случаи продължително. Лекуват се и двамата сексуални партньори. Използват се антибиотици, към които е чувствителна Хламидия трaхоматис. Лечението на хламидиазата може да включва и препарати за засилване на имунната система – мултивитамини, специална диета. След окончателно приключване на лечението се провежда повторен контролен анализ. Ако не се открият хламидии, анализът се прави още веднъж след месец.

От какво се причинява и как се предава микоплазмената уро-генитална инфекция?
Микоплазмената уро-генитална инфекция се причинява от бактерии от вида Mycoplasma и Ureaplasma. Те са широко разпространени в природата и предизвикват различни заболявания при човека. Гениталната микоплазмена и уреаплазмена инфекция се предава по полов път (при генитален или орален контакт). Възможно е и вертикално пренасяне на инфекцията от майката на детето (при раждането или по време на бременност). Най-голямо значение за разпространение на инфекцията има сексуалният акт. Повишаването на риска от заразяване е право пропорционален на честота на контактите и броя на сексуалните партньори. Представителите от вида Ureaplasma и Mycoplasma са изолирани при 30-80% от здравите хора, без прояви на инфекция, като това носителство е по-често при жените.

Какви са симптомите?
Инкубационният период след заразяване с микоплазма е 3-5 седмици, изявява се средно след 15-20 дни. Инфекцията с бактерии от родовете Mycoplasma и Ureaplasma се проявява с неспецифични оплаквания, характерни и за други възпалителни заболявания на половата система, или почти безсимптомно протичане. За първи път микоплазми при жените са изолирани от абсцес на Бартолиновите жлези. Тaзи бактерия не предизвиква влагалищни оплаквания, но наличието й във влагалището може да доведе до чести епизоди на бактериална вагиноза. M hominis и M genitalium са изолирани от вътрешните части на маточните обвивки при приблизително 10% от жените с възпаление на тръбите. При жени с микоплазмена инфекция може да се наблюдава и възпаление на пикочния канал, пикочния мехур, тазовото дъно и на обвивките на плода при евентуална бременност. Често бактериите микоплазма и уреаплазма могат да усложнят хода на бременността и да доведат до предсрочното раждане. Приема се, че U. urealythicum участва в патогенезата на бъбречно-каменната болест поради високата си уреазна активност, докато M.hominis се приема за причинител на остър пиелонефрит.

Как се поставя диагнозата и какво е лечението?Диагностицирането на тази инфекция не е трудно – могат да бъдат изследвани урина, цервикален или вагинален секрет. За най-чувствителен метод в диагностиката на инфекцията се приемат молекулярно-биологичните техники – полимеразно-верижна реакция (PCR), които придобиват все по-голямо значение. „Златен” стандарт в лечението на инфекциите от Mycoplasma и Ureaplasma продължават да бъдат антибиотици от тетрациклиновата група. През последните години обаче все по-често в лечението на микоплазмена инфекция се прилагат макролидни антибиотици, хинолонови антибактериални средства и др.