Текст: доц. д-р Александър Оскар, дм, началник на Клиниката по очни болести на УМБАЛ „Александровска“

Зрителни проблеми измъчват близо 10 на сто от българските деца. Това показват скрининговите програми на офталмолозите от УМБАЛ „Александровска“, които обхващат над 25 000 малчугани от цялата страна. Колко важни са гените за здравите очи? Защо детството е ключово за развитието на добро зрение и кои са най-честите смущения при малчуганите? И доколко модерните технологии и уроците вредят на очите? Отговаря доц. д-р Александър Оскар, дм, началник на Клиниката по очни болести на УМБАЛ „Александровска“.

Още на 6 месеца – това е моментът, в който е добре бебето да се „запознае“ с очния лекар. Дори и да няма видими проблеми със зрението. „Разполагаме с много модерна апаратура, която ни позволява да диагностицираме проблемите в съвсем ранна възраст“, уточнява доц. д-р Александър Оскар. Силно препоръчителен е прегледът на 3 години и половина. „Тогава изследваме вече и зрението на детето“, обяснява офталмологът. Следващият е добре да се направи в предучилищна възраст. А консултациите със специалист да продължат ежегодно – поне в първите няколко години от ученическия живот на детето. „Това е нашият съвет, това е и препоръката на Световната здравна организация. Ако рано се диагностицират проблемите, по-успешно могат да бъдат лекувани. По наши данни обаче за много голям процент от децата в България първата среща с офталмолог е чак след 7-годишна възраст“, признава доц. Оскар.

Късогледството и далекогледството – кодирани в ДНК
Кои са най-честите смущения в зрението на малчуганите? „На първо място рефракционните аномалии, т.е. нарушената пречупвателна среда на очите. Това, от своя страна, е основната причина за развитието на „мързеливо око“ (амблиопия). Друга често срещана причина за проблеми със зрението е кривогледството (страбизъм). Това са трите най-социалнозначими проблеми“, споделя богатия си опит от работата с малки пациенти началникът на Клиниката по очни болести в УМБАЛ „Александровска“.

Специфично за рефракционните аномалии – късогледство, далекогледство, астигматизъм, е фактът, че са предимно генетично заложени, подобно на ръста и цвета на косата. „Важно е родителите да знаят, че нашата цел в детска възраст е не да ги излекуваме, а да осигурим ясно виждане и правилно развитие на зрителната система. Защото децата не се раждат със зрението на възрастните. То се развива до 8–10-годишна възраст“, подчертава доц. Оскар. Ако има някаква причина, която възпрепятства този процес (рефракционна аномалия, кривогледство), зрението не се „разгръща“ пълноценно. „Затова, ако е необходимо, детето трябва да носи очила, за да се стимулира нормалното му развитие“, категоричен е очният лекар.

Често мързеливото око и кривогледството пък се съчетават, тъй като окото, което е кривогледо, развива впоследствие и амблиопия. „Причината за това е, че мозъкът не може да възприема два различни образа и потиска образа от окото, което е кривогледо“, обяснява специалистът от УМБАЛ „Александровска“.

При бебетата – очите сълзят и уж се кривят
Кои са белезите, подсказващи, че мъникът не вижда добре? „Ако трябва хронологично да подредим симптомите, след които да „светне червената лампичка“, на първо място е различната зеница“, изтъква офталмологът. „При децата с вродена катаракта (перде) например, се наблюдава т.нар. сивкава зеница, което налага своевременна консултация и съответно – операция, тъй като, ако не се лекува навреме, води до трайна и необратима загуба на зрение“, предупреждава доц. Оскар. Друг проблем при най-малките може да е обилното сълзене от очите – включително с гноевиден секрет. „Причината за това е запушен слъзен канал, което налага лечение – масажи и локална терапия до 6-месечна възраст и сондиране, ако проблемът персистира след това“, подчертава специалистът по очни болести.

Тревога у родителите буди и кривенето на очите при най-малките. „При бебетата много често изглежда, че едното око (а може и двете) криви и това кара родителите да водят децата на преглед. За щастие в повечето случаи се оказва, че няма проблем, а просто заради формата на клепачите изглежда, че детето има кривогледство, особено на снимка“, успокоява доц. Оскар.

Не подценявайте мигането и главоболието
„Главоболието е също относително чест симптом в детска възраст. То може да се дължи както на неврологични причини, така и на офталмологични – рефракционни аномалии или кривогледство“, алармира специалистът. Друг симптом, на който родителите трябва да обръщат внимание, е честото мигане. „В повечето случаи причината е алергия. В сезона на алергиите тези оплаквания зачестяват – наред с мигането и търкането на очите, със или без зачервяване. Но може да става въпрос и за очно заболяване, допълва офталмологът.

Характерен белег, че нещо не е наред със зрението на детето, е още неспецифичното положение на главата – когато малчуганите гледат под определен ъгъл. Родителите трябва да са нащрек и ако наследниците им приближават книгата или екрана при четене, защото причината може да е очно заболяване. Доц. Оскар подчертава, че недиагностицираните рефракционни аномалии могат да се окажат спънка в училище – поради затруднения в четенето и писането, по-бърза умора от голямото зрително натоварване или главоболие. „Заради това детето може да бъде лишено от една стабилна основа и самочувствие. В по-тежки случаи рефракционните аномалии могат да бъдат причина за развитие на страбизъм и мързеливо око“, алармира специалистът от УМБАЛ „Александровска“.

„Мързеливото око“ изисква години търпение
Мит ли е, че част от проблемите със зрението се „израстват“? „В конкретни случаи това се случва с диоптъра и детето може да не носи очила в бъдеще“, обяснява офталмологът. „Мързеливото око“ (амблиопия) пък се преодолява именно в детството. „Ранният, пълен медицински преглед за откриване на амблиопия (или други проблеми) е важен, защото колкото по-рано се открие и се вземат мерки, толкова по-големи са шансовете за отлични резултати. Затова изследването на зрителната ос-
трота на 3-годишна възраст е абсолютно задължително“, категоричен е очният специалист. Причината – след деветата година зрителната система на детето обикновено е напълно развита и не се променя повече (въпреки че някои изследвания показват подобрение и на 12-годишна възраст).

Лошото е, че често родителите разбират за проблема на детето си в училище – при контролен преглед или след като се оплаче, че не вижда добре дъската, споделя опита си доц. Оскар. „Лечението има две цели: да подобри зрението на слабото око и да подпомогне развитието на пълноценно двуочно зрение. В зависимост от възрастта и причината за развитие на амблиопия се прилагат различни методи. Някои от тях могат да отнемат и години – процес, който изисква много търпение и внимание от страна и на родителите, и на децата“, признава специалистът.

Екраните „отключват“ кривогледство
Не всички проблеми с очите са кодирани в гените – част от „виновниците“ са модерните технологии. „Една от най-честите причини за влошаване на зрителната функция е прекомерната употреба на мобилни телефони, смартфони и таблети. Децата злоупотребяват с тях, а родителите, в желанието си да им угодят, а и да си осигурят някоя и друга минута спокойствие, дават телефоните. Малчуганите играят с тях в непосредствена близост до екрана по 1-2 часа и освен че се пренапрягат и превъзбуждат, значително натоварват зрителната система. Това е причината все по-често да виждаме деца с кривогледство, което е отключено от прекомерната употреба на дигитални устройства“, предупреждава доц. Оскар. „Телевизорът или компютърът, когато се гледат отдалеч, не натоварват толкова очите, колкото нервната система. А това потиска цялостното нервнопсихично развитие на детето. До 7-8-годишна възраст то трябва да се стимулира да мисли, да му се дават различни задачи. Ако пасивно гледа само филми, развитието му ще се забави“, смята офталмологът.