Олга Георгиева
„Дъщеря ми тежи 34 кг., а раницата ѝ в някои от дните е 13 кг. В училище са на кабинетна система, нямат гардеробчета, където да си оставят нещата и всеки час разнасят раниците си по етажите. Учителите държат децата да отиват в час с пълен комплект тетрадки и учебници по техния предмет. Дъщеря ми започна да се оплаква от болки в гърба. Не знам как да постъпя.”
Майка на петокласничка в столично училище
Преди малко повече от 100 години децата ходели на училище с черна дъсчица и калем за писане. После се появили хартията и перата с мастило. После – учебниците и тетрадките. С времето комплектът нараствал: тетрадки за домашна работа и за работа в клас, учебни тетрадки, нотни тетрадки, тетрадки речници, помагала, още учебници… Днес чантите, с които ходят децата ни на училище, надвишават значително препоръчителните от специалистите 10-15% от собственото им тегло. В „снаряжението” влизат и гуменките за часовете по физическо, принадлежностите за рисуване, минералната вода – чешмяната отдавна не става за пиене на повечето места, кутия със сандвич или плод, мобилен телефон, понякога и таблет.
Въпросът за тежките ученически раници се повдига отново и отново всяка година преди 15 септември и после се забравя. Да си спомним кампанията „На училище без тежест“ на Сдружение „Настоящи и бъдещи майки“, осъществена със здравното министерство през 2011-2012 г., след която няколко училища предприеха мерки за олекотяване на ученическите раници. Няколко училища…
„Мамо, защо в американските и немските филми учениците си имат гардеробчета с ключ в коридора, а ние не? И в междучасието взимат само нещата по предмета, който започва в момента, а не разнасят раницата, якето, физическото и рисуването по коридори е? Толкова ли е сложно и ние да си имаме гардеробчета, както имахме до четвърти клас?“ – пита моята дъщеря. Толкова ли е сложно, наистина? Неподходящите и прекалено тежки училищни чанти, неправилната стойка, общото обездвижване от заседналия начин на живот, липсата на спорт и физическа активност, съчетано със седене, лежане или взиране в екрана на „умно“ устройство дълго време в неспецифични и необичайни за младия организъм пози водят до гръбначни изкривявания. А те не са проблем, който можем да подминем с лека ръка: причиняват сколиоза, кифоза, плоски стъпала, често придружени от болки в гърба, кръста, раменете и врата, главоболие, мускулни спазми и обща преумора. Тези заболявания са бавно и трудно лечими и повлияват на целия живот на младия човек.
Очевидно е, че имаме да си помислим и по въпроса за общото физическо състояние на децата и за укрепването на мускулатурата им с редовни спортни занимания. Тежките чанти обаче са последната капка. Обсъжданите варианти за олекотяването им са няколко, но нито един от тях не е намерил широко приложение. Ето кои са те:
- Закупуване на два комплекта учебници и помагала: един за училище и един, който ще стои само вкъщи. Ще са необходими и индивидуални гардеробчета в коридорите, в които учениците да си оставят нещата.
- Организация на учебния процес така, че да не е необходимо носенето на пълния комплект по всеки предмет. Според повечето учители – невъзможно по предвидените учебни програми.
- Разпределение между самите ученици на носенето на учебници така, че да има по един учебник на чин по всеки предмет. Сложно за организиране, като се има пред вид, че в различните часове децата седят с различен съученик.
- Прехвърляне на учебниците в електронен вариант на таблет, който ще се носи всеки ден от детето, вместо самите учебници. Да, но не всички деца имат таблети. (Ами ако МОН финансира закупуването на таблети за всички деца, вместо всички учебници до 7-ми клас? Но тогава може някои родители да възразят, че детето им по цял ден ще се взира в екрана на таблета…)
В други държави обществото е съумяло да реши отдавна проблема. В Германия например децата не носят тежки учебници, а папки по различните предмети с принтирани листа от учебника на преподавателя. В Нова Зеландия носят в чантите си само кутия за обяд и малка книжка. В Холандия, Финландия и Англия децата до 12 г. изобщо не носят раници с учебници. Варианти има, така че да твърдим „Е, какво толкова, и ние като деца сме носили тежки чанти, пък сме оцелели!“ не е особено разумно. Пак е септември. Ще направим ли нещо, за да тръгнат децата ни на училище без тежест?