Автор: Радослав Зарков
www.planinar.org
В горещите юлски дни, когато хората масово търсят прохладата на морския бряг, за да се спасят от горещото слънце, природата ни дава и една не по-малко привлекателна алтернатива – българската планина. И ако морето ни е само едно и в много участъци е презастроено с големи и все още не влезли в експлоатация хотели, то планините в България са около 40 и все още предлагат тихо убежище от градския шум и плажната глъчка.
Съществува зависимост, според която средно температурата на въздуха спада с около 0,6 градуса на всеки 100 метра надморска височина. Лесно може да се направи сметка каква е разликата между температурата на брега на морето и на първенеца ни Мусала (2925 м.), където рядко тя е повече от 15 градуса през юли. Когато говорим за планина и предимствата ѝ пред морето, особено през лятото, няма как да подминем и българските хижи и заслони. За разлика от хотелите в морските ни курорти, те са далеч по-нарядко и са разположени на места с уникални панорамни гледки, които не можете да видите на морето, взирайки се през прозореца от хотелската си стая. Хижите носят онова приятно чувство на уют и убежище, което човек може да усети в пълнота единствено вкъщи. Ако трябва да направим паралел с морето, наистина усещането е съвсем различно. Вървиш, понякога цял ден, от връх на връх, през долини, гори, пресичаш реки и потоци, снимаш отраженията в бистрите езера, а вечерта в хижата те очаква чай от билки, лично събрани от хижарите в планината и паница с най-вкусния боб, който някога си опитвал. Няма нищо общо с all inclusive в три звезден хотел на морето, нали?!
България може да се похвали със своите над 200 действащи планински хижи и заслони. Повечето от тях са построени на ключови места по пътя към или в непосредствена близост до върхове или други природни забележителности. Активното им строителство започва в началото на миналия век, когато туристическото движение у нас гради своите основи. Много от хижите са построени с доброволния труд и даренията на самите планинари, по собствена инициатива или организирани в стройни туристически движения. Тук трябва да отбележим и ролята на Българския туристически съюз (БТС).
Така с времето българската планина се е сдобила с доволно количество подслони, които да я направят по-достъпна за онези, които са пожелали да се докоснат до великолепието ѝ. Разцветът им е през 70-те и 80-те години на XX век, когато, да видиш изоставена и неподдържана планинска хижа, е било по-скоро някакво необяснимо изключение. За съжаление годините на преход оставиха своя характерен отпечатък и върху професията на хижарите, ведно с техните домове – хижите. Много планински подслони затвориха врати, за да не ги отворят никога повече.
В наши дни трябва да се отбележи, че тази тенденция се обръща. Ходенето на планина става все по-модерен „спорт“, а с това и много хижи намират своите нови млади и енергични стопани. Не малко са примерите за хора, чийто живот в големия град им е дотегнал и са намерили убежище в планината, възраждайки за нов живот някоя отдавна изоставена хижичка. Дано тази тенденция продължи и се засили с времето. Просто, защото е готино да се ходи на планина!
Говорейки си за хижи, няма как да не споменем и най-емблематичните сред тях. Въпреки че да ги сравняваме, за да отличим едни или други, е мъчна задача, все пак трябва да отдадем заслуженото на:
Хижа Алеко, Витоша
Това може би е най-популярната и посещавана хижа в България. За това спомагат близостта ѝ до голям град като София, лесният достъп до нея с кабинков лифт, по асфалтов път и дори чрез градски транспорт на цената на едно билетче от 1,60 лв. Хижата носи името на доайена на българския туризъм Алеко Константинов, автор на думите „Опознай родината, за да я обикнеш“. Хижата е подходяща не само за планинските туристи, но и за почитателите на ските и сноуборда. Хижата е изходен пункт за изкачване на Черни връх (2290 м.).
Хижа Рай, Стара планина
Хижа Рай е разположена в сърцето на Централен Балкан и е задължителна спирка по пътя към един от най-величествените водопади, не само у нас, но и на Балканите – Райското пръскало. През нея преминава най-масовият маршрут за изкачване на първенеца на Стара планина – връх Ботев (2376 м.).
Хижа Яворов, Пирин
Това е една от най-модерните хижи в България. След редица ремонти през годините, тя се превръща наистина в еталон за хижа. Намира се в Пирин планина, която понякога наричат „българските Алпи“ заради характерния ѝ релеф.
Хижа Мазалат, Стара планина
Както казват хижарите на Мазалат: „Посрещаме туристи, изпращаме приятели“. И настина, Жоро и компания с времето са успели да направят това иначе великолепно място в Балкана един уютен и привлекателен център за планинарите.
Хижа Иван Вазов, Рила
Тя е уникална с това, че в близост до нея се намира язовир Калин, до който може да се стигне с лек автомобил на около 2400 м. надморска височина. Вероятно това е едно от най-високите места на Балканите с такъв достъп. На североизток от хижата пък се намира Отовишки хребет, който е уникално място за онези, които искат да направят обща снимка на всички Седем Рилски езера.
Заслон Ледено Езеро, Рила
Построен през 1984 г. в чест на първото изкачване на Еверест от българин, заслонът е разположен на брега на Леденото езеро, в самото подножие на връх Мусала. Със своите 2710 м. той представлява най-високо разположеният подслон на Балканите.
Какво да (не)правиш, когато отидеш на хижа
За да бъде приятно твоето прекарване в хижата, а и това на околните, е хубаво да имаш предвид някои правила за „добро поведение“:
- Уважавай хижаря
До много от хижите няма път. Благата, с които си свикнал в цивилизацията и приемаш за даденост, често стигат в хижата на гърба на хижаря, след преход от няколко километра в пресечена местност.
- Уважавай другите туристи
Хижата често е място, в което стават най-хубавите купони. Вероятността да си прекараш много весело там е доста голяма. Имай предвид обаче, че ако с компания сте решили да се веселите до късно, някой друг гост на хижата може да е много уморен след дълъг преход, а на другия ден да трябва да става в 5 сутринта.
- Боклукът в раницата
Да си изхвърлиш боклука в планината е абсолютно недопустимо. Не го оставяй и в кошчетата на хижата. На теб не би ти било приятно да сваляш на гръб чували с боклук, нали?
- Нощуване в заслони
Заслоните са един вид необслужвани хижи. В тях няма хижар и са оставени на грижата на нощуващите в тях. Затова основно правило е да оставиш заслона минимум в състоянието, в което си го заварил, а ако може и да го „облагородиш“, дори само с един аспирин, най-добре.
- В хижата винаги има място за още един. Закон!