Олга Георгиева

Тук пролетта идва по-рано, необезпокоявана от северните ветрове. Спира ги Пирин с мощната си снага. От южната му страна постепенно пейзажът се превръща в средиземноморски, а пролетното слънце грее все по-ярко. Колко е приятно след дългата зима да усетиш отново меката му ласка, докато пиеш фрапе на крайбрежната улица на Солун!

След отварянето на границата с южната ни съседка, Солун, само на 296 км от столицата ни, бързо спечели симпатиите ни като морски град. Чудесен дори само за уикенд, различен и в същото време познат. С Бялата кула, крайбрежната улица, стария затвор на хълма, дългия булевард „Егнатия“ за разточителен шопинг, площада „Аристотелис“, многобройните кафенета и таверни, великолепните църкви, запазената градска крепостна стена, палмите и… ИКЕА, която тогава още нямахме. И днес Солун привлича целогодишно хиляди български туристи. Дошли да „сменят климата“, да пийнат узо, да хапнат прясна риба и маслини. Да се разходят из родния град на Солунските братя Кирил и Методий. Град, винаги свързан с нашата история.

Историята
315 г. пр.н.е. Македонският цар Касандър основава града. Дава му името на жена си Тесалоника, сестра на Александър Македонски.
148 г. Солун е завладян от римляните.
390 г. Включeн е в пределите на Византия.
848 г. Хан Пресиян напада Солун. Предлагат му много голям откуп, той го приема и се оттегля.
903 г. Арабите превземат Солун откъм морето и го разграбват. Помолен за помощ, Симеон разгромява арабите и след преговори границата се установява на 15 км от Солун.
1204 г. Константинопол е завладян от кръстоносците.
1207 г. Цар Калоян е пред вратите на Солун и е на път да превземе града, но е предаден от съпругата си, куманката Целгуба, и е убит от Борил. Според преданието го убиват не заговорници, а Св. Димитър, закрилникът на града…

Историята е дълга… Интересно е да споменем, че по време на османското владичество Солун е важен център за българите от Македония. Тук има български училища, гимназии, български партии, професионални сдружения и организации, печатници… Издават се голям брой български вестници. В Солун работят български фабрики за лимонада, прежда и др., застрахователни кантори и банкерски къщи, кантори за прехвърляне на емигранти към Новия свят, българска поща и музей на българските индустриални стоки. Преди Балканската война почти цялата главна чаршия е „завладяна“ от българи – бакали, обущари, бакърджии, шивачи, кожухари. Чрез солунското пристанище от България се внасят български индустриални производства, предимно хранителни стоки и текстил – гайтани, пуловери, дрехи, пояси и аби, както и парфюми, алкохол, строителни материали… В началото на XX век общият брой на населението на Солун е 118 000 души, от които 10 000 българи, 26 000 турци, 16 000 гърци, 55 000 евреи, 2500 цигани и 8500 други. Картината значително се променя след последвалите исторически събития.

1996 г.
За първи път видях Солун преди 20 години. Имах делова среща по време на един симпозиум в лоби бара на хотел „Македония“. Френските прозорци откриваха прекрасна гледка към Бяло море, което в този ден беше развълнувано. В лоби бара се носеше смесица от аромати: на скъпи пури, на истински кожени мебели и на кафе. Краката ми потъваха в мекия килим, чийто дизайн представляваше карта на света. На едно от кожените кресла възрастен господин пушеше пура и четеше вестник. Барманът със снежно бяла риза „свещенодействаше“ на бара. Тъмният махагон на мебелите контрастираше с ярката светлина, която струеше през прозорците в ранния следобед. Не знам защо, но точно този лоби бар в хотела на края на крайбрежната улица се е запечатил като мое първо впечатление за Солун.

По-късно в този град разбрах някои неразбираеми преди това неща: защо в училище ни правеха забележка да не викаме „да не сме на пазара“ и защо в Пловдив има площад с името „Понеделник пазар“. Защото: тук пазарите, с изключение на централния, се местят всеки ден на различна улица в града, като в края на деня няма и помен от пазарния „кипеж“. А в Пловдив, наричан от гърците Филипополис, техните обичаи са оставили следа и площадът се казва така, защото преди години тук се е правел пазарът в понеделник. И да, на пазара наистина се крещи! С пълно гърло търговците привличат към своите сергии минувачите, хвалейки прекрасните си и свежи продукти. В малките таверни на централния пазар можеш да опиташ различни видове прясна риба и морски дарове. Изложени са на витрината, за да си избереш сам грамаж и как точно да бъдат приготвени. Лишени от всякаква претенциозност, тези ресторантчета предлагат добра храна. Те са едно от лицата на този жив град.

Странно как някои детайли ти правят впечатление, когато си в нов град. Бензиностанция в жилищна сграда. Жилищни сгради на максимум 6 етажа, толкова близки една до друга, че можеш да си говориш спокойно със съседа от отсрещната улица. Плоски покриви и красиви дървени щори. Палми и много цветя. Трафик с четни номера единия и нечетни номера на колите на другия ден. Дълги успоредни булеварди, пресичащи града от край до край, по които се кара доста бързичко. Седем заведения GOODY’S (гръцка верига за бързо хранене, имаше я няколко години и в София) на една и съща улица. Оживление и след 10 часа вечерта. Включително от деца, баби и дядовци, които хапват сладолед до късно. Вечерни сватби с църковен ритуал. Византийски църкви, римски конструкции, интензивен нощен живот. Крайбрежната улица „Ники“ с многобройните кафенета и барове, които по цял ден са пълни. Наистина по цял ден. Пред всяко от тях, на тротоара, са подредени маси и столове, разположени успоредно, съвсем близо един до друг, за да може всеки да се радва на слънцето и на гледката към морето.

Търговската улица „Егнатия“ с магазини на повечето известни световни марки, на която спокойно можеш да прекараш няколко часа.

2016 г.
Малко тъжен и поовехтял изглежда днес Солун, като след буря…Затворени и празни магазини преди 20 години не можеше да се видят. Солун носи белезите на гръцкия икономически, политически и социален крах. И въпреки това е в ход ново преобразяване, което се усеща и дава надежда вторият най-голям град в Гърция да намери изход от кризата и да бъде пример за цялата страна. Това преобразяване носи името на 73-годишния кмет на града, Янис Бутарис. С остри черти, диамантена обица, татуировка на китката и бивш алкохолик, този човек приключва 2014 г. с 10 млн. евро бюджетен излишък на Солун.
Дано успее да спаси хилядолетния град!