Текст: д-р Диана Христова
Спят ли алергиите „зимен сън”? Кои проблеми се „събуждат” в мразовитото време и как да тушираме алергиите през зимата? Потърсихме отговорите от д-р Диана Христова, която е част от екипа на Клиниката по алергология в столичната болница УМБАЛ „Александровска”.
Сърбеж, обрив и отоци по лицето и ръцете. Това са най-типичните симптоми на студовата уртикария, популярна като „студова алергия”. Оплакванията провокират минусовите температури и леденият вятър през зимата. „Сърбежът, обривите и отоците обаче често стават осезаеми, когато човек се прибере и започне да се затопля”, обяснява д-р Диана Христова. И уточнява, че всеки пети в определен период от живота си може да се окаже „в капана” на уртикарията. Статистиката обаче показва, че обикновено този проблем се проявява при младите – между 20 и 40 години, като жените боледуват малко по-често от мъжете, уточнява алергологът от „Александровска”. Често срещана форма на хроничната уртикария е и т.нар. дермографизъм – кожата е изключително чувствителна на натиск и одраскване, като се получават зачервени ивици над нивото на кожата. Този тип уртикария обикновено започва да се проявява около 7-годишна възраст, обяснява специалистът.
Шал и шапка не стигат срещу студовата уртикария
Освен от мразовитото време навън, студовата уртикария може да се провокира дори от водата – при плуване например, разкрива д-р Христова. „Влизането в по-студена вода може да предизвика по-масивна хистаминолиберация, както и да има по-тежки прояви – извън кожните”, предупреждава специалистът. Сред по-сериозните симптоми например са оток на устните и гърлото, главоболие, хрипове и сърцебиене. Ето защо студовата алергия не бива да се подценява, като се успокоявате с мисълта: „Щом се стопля, ще ми мине!”.
„Голяма част от алергичните прояви са, най-общо казано, сезонни – като сенната хрема например. Това не променя факта, че алергията я има и през останалото време, просто провокаторът го няма”, подчертава д-р Христова. Затова препоръчва на хората с подобни проблеми винаги да имат едно наум, да търсят специалист и да се подложат на т.нар. провокационни тестове. При тях се определят специфичните прагове – максималните температури, които предизвикват оплакване, както и времето, за което се проявяват уртиките и отоците, обяснява алергологът. Изяснява се степента на тежест на алергията и се назначава адекватна терапия. Тя не се изчерпва с носенето на шал, шапка и ръкавици или мазането със защитен крем. При по-сериозните случаи в критичния сезон може да се взема ежедневно по 1 таблетка – а при някои пациенти и по-висока доза, антихистаминов медикамент. При по-леките форми е достатъчно лекарството да се пие само при нужда, уточнява д-р Христова.
Ако кихате за „Добро утро”
Ниските температури не са единственият „приятел” на алергиите през зимата. Принудени да прекарват повече време на закрито и да се топлят с климатик, в риск са и хората, чувствителни към микроакарите в домашния прах. Микрокърлежите провокират симптоми като при риноконюнктивит – хрема, кашлица, сърбеж и сълзене на очите, главоболие. И често се бъркат с настинка или грип, които дебнат на всяка крачка през зимата. Издава ги обаче едно характерно оплакване. Тъй като любимото място на акарите е спалнята, алерголозите задължително питат: „Кихате ли рано сутрин?”, обяснява д-р Диана Христова. Спасението от микрокърлежите е в поддържането на перфектна хигиена. Макар да не могат да се премахнат напълно, трябва да се сведат до минимум. „Нужно е чаршафите да се перат на 60 градуса, редовно да се прави влажно почистване на дома, стаите да се проветряват, а тежките завеси и килими да се избягват”, уточнява алергологът.
Снегът е враг на плесените
Плесените са друг невидим враг, който създава проблеми през зимата. „Влагата и плесенният растеж са проблем за между 30 и 70 на сто от жилищата в световен мащаб”, алармира д-р Христова. Концентрацията им е най-голяма в атмосферата и проникват през прозорците, но част от тях са типични точно за затворените помещения. В случая в нож с две остриета се превръщат и топлоизолациите. Да, те позволяват на апартаментите да се греят по-ефективно, но увеличават влагата в стаите. А оттам – и растежа на плесените. Най-разпро-странени са Пеницилиумът, Кладоспориумът и Алтернарията, обяснява специалистът. „По принцип тях ги няма, когато падне сняг. Пикът им е през май–юни, а концентрацията им започва да пада през август–септември”, уточнява алергологът. Плесените са изключително коварни за децата, защото често водят отключването на бронхиална астма, макар да не са единственият фактор, допълва д-р Христова.
Шансът да ги елиминираме е като намалим влажността – за да пресечем растежа им и освобождаването на спори. „Лошото е, че те са с такива размери, че могат директно да достигнат до малките дихателни пътища, за разлика от поленовите зърна. А това е много дълбоко в белия дроб. Мицелите им пък освобождават фрагменти, които също се инхалират. Интересното е, че тяхната концентрация е 300 пъти по-голяма от тези на поленовите зърна”, предупреждава д-р Христова. Затова препоръчва да сме безкомпромисни в битката с влагата – „съюзник” в нея вече са различните апарати, които се предлагат на пазара. Както и да проветряваме редовно домовете си, въпреки студа навън, тъй като плесените обичат застоялия въздух.
ВНИМАНИЕ
Пациентите със студова уртикария трябва да се пазят не само от мразовития вятър, но и от студените изкушения като сладолед или напитки от хладилника. „При тях има риск да се появи оток на ларинкса, което е животозастрашаващо състояние”, предупреждава д-р Диана Христова.