Текст: Олга Георгиева
Фотография: ОИ „Старинен Пловдив“, Музейна аптека „Хипократ“, Фотограф: Баков
Когато за първи път попаднах в музей на фармацията – в „Червения рак“ в Братислава, не можех да не се запитам нямаме ли и у нас такъв. Разрових се из интернет и открих! В къщата на д-р Сотир Антониади в Стария град в Пловдив се намира прекрасна музейна аптека от времето на Възраждането.
Учудващо е, че толкова пъти съм минавала по ул. „Съборна“, по която се отива от Джумаята към Стария град, и никога не съм влизала в красивата възрожденска къща на номер 16. Архитектурата ѝ впечатлява, но истинските съкровища се крият вътре. Много по-голяма и богата от „Червения рак“, Музейна аптека „Хипократ“ съхранява единствената по рода си в България сбирка на българската възрожденска фармация. В братиславската обаче има експонати още от времето на Средновековието, въпреки че Пловдив е най-старият град в Европа по непрекъснатост на обитаването и е сред шестте най-стари градове в света.
Къщата на д-р Сотир Антониади
Пристъпвам благоговейно през прага, а симпатичната уредничка ме посреща любезно. Лъхва ме аромат на друго време. Къщата на д-р Сотир Антониади е действала като аптека от 1872 до 1947 г. и е била сред най-модерно оборудваните аптеки в Пловдив по онова време. От 1981 г. съхранява духа на българската фармация и медицина от Възраждането до началото на XX в., период, в който лекарствата и медикаментите са се приготвяли изцяло от натурални съставки – билки, минерали и естествени мазнини. Обзавеждането и на двата етажа е автентично за същия период, мебелите и полилеите са в европейски стил и много елегантни. На първия етаж са търговското помещение и ахтарницата (място за продажба на билки, лечебни материали от животински произход и колониални стоки). В сегашната ахтарница са изложени експонати, свързани с лечебния процес – ръчни везни и кантари, хавани, апарат за дестилиране на вода, множество буркани, пълни с различни билки. На втория етаж се разполагат голямото асистентско помещение и библиотеката, в която се съхраняват ценни стари фармацевтични издания на френски, немски и руски език. В красивите витрини от лакирано дърво и по дървените маси са изложени аптечни прибори и оборудване, произведени главно във Виена и Берлин – медни и стъклени дестилатори, хавани, уреди за стерилизация и за направа на различни по форма таблетки, лабораторна стъклария, епруветки, микроскопи, везни с тежести и много други. Любопитството ми привличат металната каса, изработена в Америка в началото на ХХ век, и автентичната „царска вазерия“, в която са се приготвяли мехлеми и вазелини за царската фамилия. Особено ме впечатляват дипломите на лекарите и фармацевтите, закачени по стените, от които е видно, че те са получили образованието си в европейски университети.
Аптечната градинка
Излизам и в потъналото в зеленина дворно пространство, оградено от стар дувар, над който се виждат съседните красиви стари къщи. Тук е малката аптечна градинка с лечебни билки, подправки и декоративни растения. Друга мила дама градинарства с жълти гумени ръкавици. Тя също ме посреща радушно и ми показва как изглеждат билките, които са засадили. Споделям, че и аз имам на балкона скромна градинка с най-любимите ми подправки: маточина, мента, мащерка, розмарин, босилек, магданоз и копър. „Отглеждането на билки е полезно за всеки дом, а да не забравяме и че градинарството облагородява!“, споделя лъчезарната госпожа. Не само че облагородява, но има и доказан терапевтичен ефект, мисля си аз. Говорим си, че аптечната градинка е нова идея и не се знае със сигурност дали старият аптекар я е използвал със същото предназначение. Донасят ми каталог с информация за всички билки. Давам си сметка, че познанието за билките и полезните растения е цяла отделна наука.
Музейната сбирка
Влизам пак в коридорчето, по стените са окачени красиви табла с интересна информация: за съхранението на медикаментите, за фармацевтичните инструменти, за лечебните билки и за начините на приготвяне на извлеци, тинктури и лечебни средства; за древните лечители, за култа към Асклепий и лечебните центрове през древността; за светците лечители и за манастирите като лечебни центрове. Музейната експозиция и цялата сбирка, която виждаме днес тук, са дело на група пловдивски фармацевти, които в продължение на около десет години събират експонатите от старите аптеки в пловдивския регион и от различни краища на Южна България. На една табелка в приемната на търговското помещение четем и историята на стария доктор: „Д-р Сотир Антониади (1843-1928) e роден в Станимака (Асеновград). Учи в Централното гръцко училище в Пловдив, а след това в Атинската гимназия, следва медицина във Виена, две години има стаж като лекар в Париж. След 1878 г. е депутат в Областното събрание на Източна Румелия, а след Съединението – в Народното събрание на Княжество България. Бил е помощник-кмет в Пловдив в периода 1880-1883 г. Работи в Пловдив до 1905 г., след което се преселва в Гърция. През 1872 г. д-р Сотир Антониади е открил малка аптека в Пловдив, като е преглеждал всички болни и им е приготвял лекарства. После е развил аптеката, увеличил е инвентара ѝ, дал ѝ е наименованието „Хипократ“. След Освобождението д-р Сотир Антониади е прехвърлил аптеката на аптекаря Константин Панусиядис, те двамата работили в съдружие. На 29 септември 1906 г. К. Панусиядис продава аптеката на Стани Иванов. Аптеката работи до 1947 г.“
Докосването до миналото на фармацията ме накара да се замисля, че по нашите земи са живели едни от най-старите лечители на цивилизацията. Орфей, който лекувал с музика, а звуците на лирата му действали успокояващо и притъпявали болката. Залмоксис, смятан за бог-лечител. Здравоносните божества Асклепий, дъщеря му Хигия, Телесфор. Култът към бога лечител Асклепий бил един от най-разпространените през Античността, развил се и в античния Филипопол. Към светилищата на здравоносните божества се създавали лечебни центрове, наречени асклепиони. Изграждали се предимно край минерални извори със свеж въздух и красива природа. Тракийската медицина залагала на цялостната терапия – лечение на тялото и лечение на душата. А ние сме наследници на огромно богатство!