Текст: Христо Донев

Атлетизъм, скорост, координация и отборен дух – всички тези компоненти се развиват и са нужни при хандбала. Спортът съчетава в себе си елементи от баскетбола, футбола и ръгбито и Е идеален за тези, които искат да изгорят максимално бързо ненужните калории, като в същото време това да стане в условия на състезателен дух и много борба. За разлика от другите подобни спортове, хандбалът е отборна игра в пълния смисъл на думата. Всички състезатели участват като едно цяло във фаза защита и по същия начин действат в атака. Или както е девизът на мускетарите от романите на Александър Дюма – „Един за всички, всички за един“.

ИСТОРИЯТА

Подобни игри е имало още в Древна Гърция, но в сегашния му вид възниква едва в началото на XX век. Родината на хандбала е Германия. Негови основатели са двама учители по физическо възпитание, които съчетават правилата на две местни игри – рафбал и кйонингсбергбал. Спортът започва да се развива доста бързо в Западна и Северна Европа и дебютира на Олимпиадата в Берлин през 1936 г. Първият шампион е Германия. От 1948 г. до 1968 г. хандбалът не е включен в програмата на летните олимпийски игри. Повторен дебют прави отново на немска земя в Мюнхен през 1972 г. Хандбалът при жените за първи път е включен в програмата на летните олимпийски игри през 1976 г. на игрите в Монреал, Канада.

ИГРИЩЕТО

Арената на „мускетарите“ е с размери 40 на 20 метра, като в средата на двата края има врати. Самите те са заобиколени в предната си част от поле с формата на полукръг. То е ограничено от плътна линия, която е на 6 метра от вратите. Всяка врата е с правоъгълна форма с размери 2 на 3 метра. Гредите са с квадратна форма. Всяка врата трябва да разполага с мрежа, която да е толкова здраво закрепена за гредите, че да не позволява на топката да излезе при отбелязан гол. При необходимост може да се сложи и втора мрежа от външната страна на вратите.

ПРАВИЛАТА

Целта е всеки отбор да отбележи колкото се може повече попадения във вратата. Топката може да бъде пратена там чрез изстрел с ръка. Двата тима са съставени от по 7 играчи (6 полеви и вратар). Стандартният мач продължава 60 минути, които са разделени на две полувремена от по 30 минути с почивка от 15 минути между тях. По време на мача всеки отбор има право на едно прекъсване във всяко полувреме, като то може да бъде поискано само от отбора, който притежава топката. При боравенето с нея играчите могат да я подават, задържат или изстрелват. Докато е в ръцете им, състезателите трябва да дриблират с нея, както при баскетбола. Имат право на три крачки без дрибъл (в баскетбола са 2) или да останат на място до 3 секунди. Никой играч, различен от вратаря, няма право да докосва зоната около вратата (обградена с 6-метровата линия). Атакуващите играчи имат право да навлязат в нея при отскок с топка в ръка, но преди да докоснат пода, те трябва да стрелят към вратата. Играта е доста бърза, с множество подавания на топката, като често има и здрави физически сблъсъци. Позволено е спирането на противника само когато дефанзивният играч е директно срещу него. Страничното изблъскване или още по-опасното такова отзад е забранено и се санкционира като опасна игра. Съдията веднага отсъжда фаул или дузпа, когато нарушението е извършено между 6- и 9-метровата линия. Някои елементи на този спорт напомнят тези в ръгбито, като например силата, която прилагат защитниците при изблъскване на нападателите. Модерният хандбал се играе на закрито, но има и форми, играни на открито.

ТОПКАТА

В този спорт размерите на топката варират в зависимост от възрастта на играчите и техния пол. При мъжете тя е с обиколка от 58-60 см и тегло 425-475 г. При жени, девойки  и юноши младша възраст (14-16 г.) е с габарити от 54-56 см и 325-375 г. За момичета и момчета под 14 г. характеристиките са 50-52 см и 290-330 г.

ШАМПИОНИТЕ

Макар и родина на този спорт, Германия не е една от държавите с най-много успехи, поне що се отнася до участие на олимпийски игри. Там освен на дебютните игри в Берлин, бундестимът заема първо място през 1980 г. в Москва, при това от името на ГДР. Хърватия е ставала шампион два пъти (Атланта 1996 г. и Атина 2004 г.) и още два пъти като част от Югославия (Мюнхен 1972 г. и Лос Анджелис 1984 г.). Три титли има СССР (ОНД) Русия, с две е Франция. При жените три пъти олимпийски шампиони е ставала Дания, два пъти Норвегия, Южна Корея и СССР.

У НАС

На професионално ниво хандбалът не е сред най-силните български спортове, като националните ни отбори не могат да се похвалят с особени успехи. Спортът започва да се практикува в България през 80-те години на миналия век. В момента първенството включва девет отбора при мъжете и седем при жените. Има турнири и за юноши и подрастващи, като в градовете най-много школи има в София, Варна, Велико Търново, Габрово. На любителско ниво спортът е лесен за практикуване, що се отнася до екипировката. На повечето изкуствени игрища тип „клетки“, които през последните години бяха масово построени в българия, вратите са с хандбални размери, макар и да се използват основно за футбол. Същото важи и за съоръженията в училищата. Топки могат да се намерят в почти всички магазини за спортни стоки, като цените варират от 10 до над 100 лева.