В този град живеят повече хора, отколкото в цяла България – агломерацията на Москва наброява 15 милиона души, без да броим милионите посетители и преминаващи всеки ден през руската столица. Разположена на площ от над 2500 кв. km върху двата бряга на река Москва, тя е едновременно символ на цялата страна и е напълно различна от нея. 

Кацаме на летище „Шереметиево“, което отскоро носи ново име – „Александър Пушкин“. Взимаме такси и се отправяме към Москва, вали проливен дъжд и е мрачно. Платената магистрала е с по 6 ленти в посока, а покрай нея се простират красиви борови и брезови горички. До центъра имаме 34 км. Влизаме в града и усещането е, че сме в краен квартал на София, но по-просторен и с по-високи блокове. Преди да ни е затиснало чувството за липса на естетика от до болка познатата съветска архитектура, вляво от магистралата изниква нещо, което повече прилича на Дубай – модерният бизнес комплекс „Москва Сити“, който още се доизгражда. Започва да си личи, че сме в час пик, хотелът ни е на 19 км от центъра и сме в задръстване. Необходими са ни близо два часа, за да стигнем от летището до хотела и през цялото време преминаваме покрай стени от високи сгради в смесица от социалистическо и ново строителство. Никога повече няма да се оплаквам от задръстването у нас!

Метрополис
Пристигнали сме в град, огромен по мащаби и контрасти. Тук пететажните панелни „хрушчовки“ съжителстват с ултрамодерни монолитни сгради, 17-етажните жилищни блокове с остъклени като у нас балкони в кварталите – със стара европейска архитектура и разкошни църкви в центъра. Лъскавите нови магазини със западни стоки – с лошо снабдени старовремски руски магазини. Отрудени хора със старомодни скромни дрехи в метрото и, градския транспорт – с такива, носещи цяло състояние от марково облекло върху себе си в големите търговски центрове по заведенията и в големите скъпи коли. Мили баби със забрадки и европейски изглеждаща симпатична младеж. На два пъти в метрото момчета ми отстъпват място – на жените се отстъпва, за да седнат в движещия се с бясна скорост метровлак. Московският метрополитен е една от най-натоварените метросистеми в света със своите 12 линии и 199 станции по тях с обща дължина 331,5 км. Москва е градът, който дава възможност за най-висок стандарт в цяла Русия, богат център на политическия, социалния и културния живот на страната. Както казва Гулом, нашият шофьор на такси: ако имаш глава, тук можеш да изкарваш пари. Той е от Узбекистан и живее в по-голямата част на годината сам, далеч от семейството си, за да осигури достатъчно пари за обучението на синовете си. От него научаваме и че много повече архитектурни забележителности можем да видим в Златния пръстен (Золото́е кольцо́) на североизток от Москва, отколкото в самия град. Той е съвкупност от средновековни селища, известни в миналото като Залесие. Те пазят спомени за повечето от най-важните събития от руската история и са сред най-живописните старинни селища в Русия. Наричат ги музеи на открито заради уникалните паметници на руската архитектура от XII до XVIII век в тях: крепости тип „Кремъл“, манастири, катедрали, църкви. Този път няма да имаме време да отидем дотам, но си пожелаваме скоро да го направим и се отправяме към историческия център на Москва.

Червеният площад
Спираме в центъра малко след внушителната сграда на хотел Four Seasons на платения подземен паркинг на един от най-скъпите търговски центрове. Излизаме на нивото на земята и се насочваме към портите „Възкресение“. Ето ни на славния Червен площад – „Красная площадь“, централният и най-стар площад на Москва. Познат ни е от телевизията с бляскавите си паради, а в по-ново време – и с концертите на световноизвестни звезди, фестивали и събития. В най-далечната му (южна) страна се издига разкошният православен храм „Свети Василий Блажени“. Площадът води до брега на река Москва по Васильевский спуск. Вдясно (на запад) виждаме стената на Московския Кремъл (бивша царска крепост и настояща резиденция на президента на Руската Федерация), пред нея Мавзолеят на Ленин. До него по протежение на стената е разположен некропол, в който са погребани държавни и военни дейци от съветско време. Веднага след портите вляво се издига красива малка църква – Казанската катедрала с казанската икона на Божията майка. Вляво (на изток) се простира дългата сграда на московския ГУМ (Государственный универсальный магазин) и зад нея историческият търговски квартал, известен като Китай-град. Главните улици на Москва тръгват от Червения площад във всички посоки, превръщайки се в магистрали извън града. Тук се намира и историческото Лобно място, където през Средновековието се произнасяли и се изпълнявали смъртните присъди. Достъпът до площада е свободен, с изключение на дните, в които е отворен Мавзолеят. Могат да се правят любителски фотографии, но професионалното заснемане става само с предварително разрешение от комендатурата на Кремъл. Предлагам да влезем в ГУМ-а, за да си купим класически руски сладолед (мороженое) с вкус като от едно време. Сградата е забележително красива, състои се от три етажа с дизайнерски бутици, покривът ú е от метал и стъкло, а на първия етаж са разположени голям фонтан и много кафенета, посещавани от богатите московчани.

Храмът „Св. Василий Блажени“
Ако за София и България символ е нашият храм-паметник „Александър Невски“, то повечето хора по света свързват Москва и Русия именно с катедралния храм „Св. Василий Блажени“. И наистина никога не съм виждала по-красива, цветна и изящна православна църква! Неслучайно легендата гласи, че Иван Грозни, по чиято заповед храмът бил построен през 1555-1561 г., наредил архитектът му да бъде ослепен, за да не може да създаде такова съвършенство никъде другаде... А поводът за издигането му било превземането на Казан и победата над Казанското ханство по време на военната кампания на руснаците за завладяването на Волжка България. Днес храмът „Василий Блажени“ е филиал на Държавния исторически музей на Русия и е включен в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Състои се от 8 параклиса с различни куполи, разположени около издигащата се над тях 9-та църква. Всичките девет църкви са обединени от обща основа, обходна галерия и вътрешни преходи. През 1588 г. от североизток към храма е пристроена постройка, осветена в чест на Василий Блажени, чиито мощи се намират в нея. През 1670 г. е построена камбанарията, висока 65 м. При напускането на Москва през 1812 г. френските войски искали да взривят храма, а в края на 20-те години на миналия век самите руснаци пожелали да съборят „култовото съоръжение“, което не съответствало на идеите на новата съветска власт. За щастие „Василий Блажени“ оцелял и до наши дни.

Иска ми се да ви разказвам още, но за градове като Москва две страници не стигат... Затова ви пожелавам да отидете там, да се качите на най-високата сграда в Европа –телевизионната кула в Останкино, и да я видите сами!