Магията на съвременния танц

Александър Вучкович

Модерният балет, за чийто основател се смята Айседора Дънкан, съвместява най-различни стилове и танцови школи, а представителите му, изпълнители, хореографи и педагози от различни части на света, се стремят да създадат нови танцови форми, които да отговарят на нуждите на съвременния човек.

Въпреки че Жан-Жорж Новер (1727- 1810), френски балетист, реформатор на танцовия театър през 18-ти век, хореограф и автор на книгата „Писма за танца и балетите“, чийто рожден ден се отбелязва като Международен ден на балета, се приема като баща на модерния балет, е факт, че класическият балет доминира до първата половина на 20-ти век. Модерният балет, който заимства техники от класическия, но се характеризира с по-свободен стил на игра и актуални теми от съвремието, придобива популярност едва през шестдесетте години на миналия век.

Универсалният език на танца
Подобно на музиката, модерният балет е универсално изкуство, което прескача всички препятствия и посредством езика на танца сближава хората. Знаменитият фламенко танцьор Израел Галван твърди, че танцът притежава изцелителна мощ, че му помага да се пребори с интровертния си характер и да се отвори към хората.

Добър пример как на практика изглеждат съвременните танци е представлението F.A.R. (Flesh in the Age of Reason) на британския хореограф Уейн МакГрегър и неговата трупа Random Dance. То илюстрира модерния балет по един възхитителен начин – под звуците на Вивалди в комбинация с електронна музика и футуристични светлинни ефекти. Не е чудно, че МакГрегър е първият съвременен хореограф, за когото консервативният Лондонски кралски балет отваря вратите си, Ню Йорк Таймс го сравнява с рок звезда и именно той е ангажиран като танцов консултант във филмовата поредица Хари Потър. „Днес балетът е нещо изключително важно, защото той има способността да раздвижи, предизвика, възбуди и провокира човешката чувствителност. Дори и класическият балет разполага с несравними възможности да ни подтикне да вкусим нещо друго, нещо специално, нещо, което житейският опит не може да ни предостави.“ – споделя той.

Неслучайно се казва, че „всяко време има своето изкуство“. През 20-ти век се развиват нови танцови стилове като съвременния и неокласическия балет, които се открояват с по-пищни и свободни движения на тялото, даващи израз на чувствителността, мислите, но и на драматичността на съвремието. В САЩ Джордж Баланчин (George Balanchine) създава неокласическия балет, разработвайки един по-нетрадиционен танц с балетната трупа „Ню Йорк Сити балет“ (New York City Ballet). Бързо след това процъфтява и джаз балета, а днес модерният балет е синтез от най-различни музикално театрални проявления. В речника на модерния балет, издаден през 1957 година, авторът Фернард Хазан проследява развитието на танца хронологично, а днес книгата „Съвременният танц“ (1980) на Джон Франклин Коениг се приема като антология.

Магията на движението и грациозността
Впрочем, модерният балет не е недостижимо изкуство, на което може да се насладите само като зрители. Това е занимание, което всеки любител на танците може да практикува в съответствие със своите възможности, здравословно състояние и интереси. Подобно на йогата и аеробиката, съвременните танци са достъпни в много школи за начинаещи и са подходящи за всяка възраст. С една дума, не е задължително да сте примабалерина, за да се занимавате с модерен балет.

Ползите от него са огромни, защото упражненията са насочени към оформяне на тялото посредством редица движения, които активират основни мускулни групи като същевременно с това ангажират и ума. Правилното им изпълнение изисква концентрация и контрол над тялото, защото всяка стъпка трябва да бъде хармонична. В залата за тренировки няма други помощни средства, освен хоризонтална греда, помагаща при упражненията за равновесие, дишане и издръжливост. След като веднъж овладеят основните стъпки, освен че ще придобият сигурност в собствените си движения и ще могат да се насладят на танца, любителите ще забележат, че стават все по-гъвкави, движенията им – по-грациозни, а фигурата им – по-оформена и красива.

История
Още през 15-ти век в Италия се появяват наченките на онова, което днес наричаме съвременен балет, а век по-късно този нетрадиционен танц се разпространява във Франция и други страни. В началото е наричан „свободен“, а епитетът „модерен“ започва да се използва около 1900 година, когато редица известни балетисти отхвърлят акуратността на класическия балет, палците и обичайните костюми.

В началото на 20-ти век Сергей Дягилев (роден 1872 г. в Русия, умира 1929 г. във Венеция) започва сътрудничество с „непокорните“ млади хореографи и музиканти, създавайки своя собствена разновидност на модерния балет. Този руски балетист, импресарио, покровител и художествен критик влиза в историята на модерния балет като основател на прочутата трупа Ballets Russes, от която излизат някои от най-големите танцьори и хореографи на 20-ти век.

Пина Бауш
Иконата на модерния танц, Пина Бауш (1940-2009), дъщеря на кръчмар, се влюбва в балета още като дете. На четиринадесет години започва да изучава балет в гр. Есен, продължава обучението си в Ню Йорк, а след това се завръща в родна Германия като солист, където през 1973-та година става най-младият директор на Танцов театър в страната. За балета тя казва: „Не става дума само за изкуство и умения, става дума за живота, за това да намериш думи да го опишеш. Танцът такъв, какъвто го показваме буди емоции, спомени и надежди, които са едни и същи за всички хора.“

Пина Бауш прави същинска революция в танцовия театър и като икона на съвременното танцово изкуство и хореография е носител на много награди (японската награда „Киото“, „Златен лъв“ на биеналето във Венеция и др.). След смъртта ѝ театърът Ла Фениче във Венеция спуска завесите наполовина, за нея тъгуват Педро Алмодовар, Вим Вендерс и творци по целия свят, наричайки я първа дама в танцовия театър.