Текст: д-р Иван Димитров, акушер-гинеколог и хирург, началник на Сектор по ендоскопска и онкогинекологична хирургия към АГО на МБАЛ „Света София“
Фамилна обремененост. Възраст „40+“. Тютюнопушене. Затлъстяване. Това са част от рисковите фактори за развитието на най-честия доброкачествен тумор при жените преди менопауза. Коварното при миомите е, че най-често прогресират безсимптомно. Възлите обаче са особено опасни при бременност, защото могат да доведат до спонтанен аборт или преждевременно раждане. Как се лекува миомата? Защо не бива да се боим от оперативното ú лечение? И колко важни са профилактичните прегледи? Попитахме д-р Иван Димитров, акушер-гинеколог и хирург, началник на Сектора по ендоскопска и онкогинекологична хирургия към АГО на МБАЛ „Света София“.
„Миомните възли са най-честите доброкачествени тумори при жените в репродуктивна възраст, произхождащи от мускулните и съединителнотъканните клетки на матката. За първи път са описани от Матю Бейл през 1793 г. Според различни проучвания честотата на заболяването варира в широки граници – между 5,4% и 77%. При ултразвуково изследване миомни възли се доказват при около 30% от жените между 40 и 60 г. и при 20-25% от тези между 30 и
40 г.“, обяснява д-р Иван Димитров. И изрежда основните рискови фактори – фамилна обремененост, възраст над 40 г., афроамерикански произход, липса на раждания, затлъстяване, продължителна хормонална терапия, тютюнопушене.
Много често се развива безсимптомно
При повечето жени (между 60 и 90 на сто) заболяването протича безсимптомно. „Миомите могат да бъдат единични или множествени, да варират по размер и разположение, което определя и разнообразните клинични прояви“, уточнява АГ специалистът. Най-честите симптоми са:
– Обилни и продължителни менструални цикли, водещи до вторична анемия.
– Неправилни маточни кръвотечения.
– Болка и дискомфорт ниско долу в корема.
– Често уриниране или затруднена дефекация (обикновено при много големи размери, поради притискане на съседни органи).
Рисковете при бременност
„В редица случаи миомите могат да се окажат пречка за забременяване и износване на плода – например възли, дефомиращи маточната кухина (субмукозни), или такива с множествена локализация и големи размери. Тъй като растежът им е зависим от женските полови хормони (естрогени и прогестерон), по време на бременност миомните възли нарастват значително и могат да бъдат причина за спонтанни аборти, преждевременни раждания, отлепване на плацентата и много други усложнения“, не крие специалистът от МБАЛ „Св. София“.
„Поради тези причини съветваме жени с известна миомна болест на матката да се консултират предварително със своя акушер-гинеколог при планиране на забременяване. Навременната диагностика и лечение е от изключително важно значение особено в репродуктивна възраст“, подчертава д-р Димитров.
Лечението е хирургично
Гинекологът е категоричен – единственото дефинитивно лечение при миомна болест на матката е оперативно. „Медикаментозното е възможно в някои добре прецизирани случаи. То може да доведе до намаляване размерите на възлите и овладяване на клиничната симптоматика, но не и до изчезването им.
Ето защо се прилага при пациентки около менопауза, с малки миомни възли без сериозна клинична симптоматика или при наличие на тежки съпътстващи заболявания“, уточнява началникът на Сектора по ендоскопска и онкогинекологична хирургия към АГО на МБАЛ „Св. София“
Разрезите са около 1 см
На оперативно лечение подлежат миомните възли с размер над 4 см. „При образувания, растящи в маточната кухина (субмукозни), оперативна намеса се налага и при по-малки размери, като метод в тези случаи е хистероскопската миомектомия. В МБАЛ „Света София“ се прилага най-съвременното и щадящо лечение на гинекологични заболявания с миниинвазивни хирургични техники“, обяснява д-р Димитров. Лапароскопските хирургични интервенции се извършват през няколко малки отвора (3 или 4, с размер по около 1 см) в коремната област.
„Основните предимства на този вид хирургия са по-малката кръвозагуба и следоперативна болка, по-бързото възстановяване и кратък болничен престой, по-добър козметичен резултат (малки и почти незабележими белези) и по-нисък риск от инфекции за пациента“, допълва гинекологът.
Бързо възстановяване след лапароскопията
Лапароскопската миомектомия е златен стандарт при млади нераждали жени. „Тя позволява не само запазване на репродуктивните функции на пациентките, но и много бързо следоперативно възстановяване (в рамките на няколко дни).
В случаите, когато миомата е много голяма (над 10 см) и има вероятност от рецидиви, се предлага цялостно отстраняване на органа (хистеректомия).
Това е обичайна практика във възрастовата група 40-50 години“, споделя опита си специалистът от МБАЛ „Св. София“.
Саркомата на матката е много рядка
Диагнозата „тумор“ винаги събужда тревога у пациентите. Възможно ли е доброкачествените възли да дегенерират в злокачествени? „Макар и изключително рядко, миомата може да претърпи злокачествена трансформация в лейомиосаркома. Това се наблюдава при едва 0,5% от случаите. По своята същност саркомата на матката е рядък, но много злокачествен тумор, характеризиращ се с бърз темп на растеж и лоша прогноза“, не крие д-р Димитров.
Преглеждайте се всяка година
На финала гинекологът е категоричен – ежегодните профилактични гинекологични прегледи имат за цел ранна диагноза и своевременно лечение на редица заболявания, включително миомна болест на матката. „За съжаление, все още в практиката срещаме пациентки, които поради неглижиране на своето състояние или отлагане на лечението, идват за преглед в напреднала фаза на заболяване, което затруднява и ограничава терапевтичните възможности.
Моят апел към жените е да бъдат отговорни към себе си и своето здраве и да не пропускат профилактичните прегледи“, подчертава началникът на Сектора по ендоскопска и онкогинекологична хирургия към АГО на МБАЛ „Св. София“.