Навременната диагноза е много важна

д-р Глигор Ложанковски

При диагностицирането на по-малки миоми по правило се ползва ултразвук. С него безпроблемно се откриват дори миоми с размери от един сантиметър, като мястото и големината им се определят с голяма точност.

Миома на матката или още фиброма е доброкачествен тумор, който произхожда от гладката мускулна тъкан на матката. Най-често е с топчеста форма и може да бъде с размери от няколко милиметра до двадесет или повече сантиметра, т.е. да изпълни цялата коремна кухина. Заболяването засяга от 20 до 50 процента от жените като често остава неоткрито, заради естеството на тумора. Появата на фиброма обикновено се свързва с въздействието на хормона естроген, но въпреки това много жени, които имат високи нива на естроген, нямат подобни проблеми и обратно.

Симптоми
Миомата на матката се появява най-често след тридесет годишна възраст, като не е изключено това да стане и по-рано. Характерни симптоми са кървене и болки, а е възможно и бързо разрастване на тумора.

Ако жената не забелязва тези симптоми и не си прави редовни прегледи при гинеколог, е много вероятно заболяването да не бъде открито. Това често се случва на онези, които след края на репродуктивния период, спират да ходят на контролни гинекологични прегледи. В тези случаи фибромата може да бъде установена съвсем случайно – обикновено след посещение при специалист вътрешни болести и то поради друга причина.

Локализиране
Спрямо местата, на които се появяват, миомите могат да бъдат субмукозни или по-просто казано – вътрешни. Те са разположени точно под маточната лигавица. Могат да бъдат още интрамурални – в средната част на матката или субсерозни – от външната ѝ страна. В началото всяка фиброма е интрамурална, а в зависимост от посоката на разрастване, става субмукозна или субсерозна.

Субмукозните и интрамуралните (вътрешни) миоми се характеризират с обилно и анормално менструално кръвотечение, което причинява анемия след всяка менструация. Кръвотечението зависи най-вече от местоположението на миомата, а по-рядко от големината ѝ. Следователно един малък субмукозен миом може да предизвика сериозна анемия вследствие на обилното менструално или интерменструално кървене, докато субсерозният (външен) миом обикновено не предизвиква такива симптоми. При него могат да се наблюдават напрежение при уриниране, защото миомата притиска пикочния мехур.

Усложнения
Друго усложнение при субсерозните (външни) фиброми е усукването на миомата около собствения ѝ възел. Това може да прекъсне кръвоснабдяването вътре в тумора и да доведе до неговата некроза. Състоянието е съпътствано от остри болки в корема и налага оперативна намеса и вадене на миома.

И накрая, като много рядка форма, може да се появи и mioma uteri nascens – така наречената „миома, която се ражда“. Не е изключено субмукозните миоми да се насочат към вътрешността на матката, да изпълнят цялата маточна кухина, да разширят маточната шийка, за да се „родят“. Това състояние е съпътствано от болки и се диагностицира при обикновен преглед с помощта на спекулум.

Диагностика
По-големите миоми се откриват по-лесно – при стандартен преглед със спекулум или бимануален преглед. При диагностицирането на по-малките по правило се ползва ултразвук. С него безпроблемно се откриват дори миоми с размери от един сантиметър, а мястото и големината им се определят с голяма точност. От това зависи по-нататъшното лечение. Магнитният резонанс също позволява много прецизно диагностициране.

Лечение
Миомите се лекуват в зависимост от симптоматиката, размерите и очакванията на жената. Ако няма симптоми, миомата е по-малка от пет сантиметра, а жената не планира да има повече деца, лечение не се предписва, но е задължително да ходи на контролни прегледи на всеки шест до дванадесет месеца. В противен случай лечението е оперативно. Правят се миомектомия (отстраняване само на миомата) или, при необходимост – хистеректомия (цялостното премахване на матката). В днешно време се прилагат и лапароскопски операции (посредством три малки дупчици в коремната стена), като по този начин се намалява времето за възстановяване на пациентите. В зависимост от размерите на миомата, гинекологът решава, кой е най-подходящият метод.

При субмукозните вътрешни миоми се прилага оперативна хистероскопия (използва се малка камера, която се поставя във вагината). Този тип хирургическа намеса съкращава следоперативното възстановяване. Пациентите остават в болницата само един ден след операцията.

Ако говорим за млада жена, която не е завършила с репродуктивния период, миомектомията е единствената алтернатива. Ако пациентката е по-възрастна, хирургът може да реши да отстрани матката заедно с миомата. Решението винаги се взима след консултация и зависи преди всичко от това дали пациентката иска да има деца.

Миомите почти никога не са причина за стерилитет. Въпреки това е препоръчително по-големите от пет сантиметра да бъдат оперирани, а след това да бъде назначено лечение за безплодие.

Миомите и бременността
Когато става въпрос за следене на миоми по време на бременност, трябва да се подчертае, че те растат заедно с матката и в зависимост от това къде се намират могат да се превърнат в проблем при раждането на бебето. Не се отстраняват по време на бременност, както и непосредствено след нея, защото съществува опасност от кръвотечение. Освен това могат да бъдат лекувани едва след като майката приключи с кърменето.

Хормонално лечение
Съществува и хормонална терапия, която цели да се намали отделянето на женския полов хормон естроген. Този вид лечение се прилага само след консултация с гинеколог и е краткотрайно – като подготовка за оперативна намеса. В никакъв случай не трябва да бъде продължително, защото може да доведе до преждевременна менопауза и да предизвика появата на рецидиви след края на терапията.

За да може диагнозата да бъде поставена навреме, дори при тези пациенти, които нямат никакви оплаквания, трябва да се правят редовни гинекологични прегледи.