МИЛАНО

Олга Георгиева

Виждала съм го весел, пълен с хора от цял свят, дошли за поредното изложение. Виждала съм го тъжен, обвит в мъгла. Усещала съм аромата на жасмин от цъфналите дървета през пролетта, тежкия смог през есента. Токчетата ми са затъвали в разтопения от жегата асфалт през лятото, измръзвала съм от влажния студ през зимата. Наблюдавала съм го от терасите на скъпи ресторанти и от спирките в крайните квартали. Обичан от едни и ненавиждан от други, Милано е един от най-интересните европейски градове.

Метрополис, главен град на Северна Италия, столица на италианската мода и дизайн, сърцето на бизнеса. Тук идват хора от цялата страна, за да търсят своя късмет. Повечето от тях не го обикват и остават свързани с корените си. В Милано живеят и много българи. Има хора от цял свят, много емигранти, голям китайски квартал съвсем до централната част на града. Архитектурата на Милано не е така величествена като тази на Рим, много от старите сгради са разрушени от бомбардировките през Втората световна война. Затова на места се налага повече обликът на 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. Има сгради, които спират дъха, само че, за разлика от други градове, са скрити. По улиците няма много зеленина и ако се разхождаш из някой от добрите стари квартали, виждаш само фасадите. Дърветата, зеленината, често пъти и фонтаните са вътре, в затворените дворове, наречени кортили. Милано е скрит град. За да го оцениш, трябва да го видиш отвътре. И от високо.

Пътека по покривите
Затова да започнем разходката си от сърцето на града – пиаца Дуомо с едноименната величествена неоготическа катедрала, строена в продължение на 546 години. Наистина е красива. Особено сега, след дългогодишните възстановителни работи за почистване на столетните наслоения от сиво-белия ѝ мрамор. Можем да се качим на покрива ѝ, от където се разкрива чудесна гледка от 108 метра височина. Но можем и да се разходим по пътеката по покривите на покритата Галерия до катедралата (www.highlinegalleria.com). Пътеката съществува от скоро и е една гениална идея, която позволява на всички да видят от високо Милано – Дуомо, „новия град“ със стъклените небостъргачи и Вертикалната гора (високи сгради, залесени с дървета и зеленина) и Алпите в далечината. Освен впечатляващата гледка на 360°, пътеката на покрива предлага изложби, събития и уютни места за хранене. Кафене, в което можем да опитаме традиционния милански козунак Panettone, пицария „12-те котки“, ресторант, посветен на големия Лучано Павароти. После ще слезем, ще си направим снимки в покритата Галерия на Виторио Емануеле, ще видим Ла Скала и паметника на Леонардо да Винчи. Ще се разходим из зоната за шопинг – виа „Виторио Емануеле“, прочутата виа „Монтенаполеоне“ с луксозни магазини и бутици, виа „Делла Спига“. В цялата зона, особено по време на изложения, се усеща духа на света на висшата мода.

Светла охра
Цветът на Милано е светлата охра. Цветът на сградите и къщите в историческия център на града, в буржоазните квартали, на тези покрай Навили – изкуствените канали, изобретени от Леонардо да Винчи, по които жителите на Милано в миналото получавали доставки по вода. Днес са останали само два – Навильо Гранде и Навильо Павезе. Кварталът на Навили е едно от най-романтичните и бохемски места на града. Леонардо прекарал в Милано голяма част от живота си. В църквата „Санта Мария делле Грацие“ можем да видим неговата картина „Тайната вечеря“. Да се върнем на площада пред миланската опера Ла Скала, където е паметникът му. Ако поседнем за малко на пейките, разположени в кръг, пред погледа ни ще минат туристи от цял свят. Възторжени японци със скъпи фотоапарати. Руснаци с пълни с покупки маркови торби. Немци, французи, американци, африканци…

Капучино на Брера
Сега да се отправим към виа „Брера“, на която се намира известната миланска академия на изящните изкуства. Да си поръчаме кафе, капучино или лате макиато, да се заслушаме в потракването на чашите на бара, приятната приглушена музика, разговорите и поздравите на обичайните посетители. Да наблюдаваме как тече животът. Елегантната синьора с бяла коса и кожена наметка, която си поръчва Кир роял, изпива го на екс и си тръгва. Девойката с дакела, която седи близо до вратата и не спира да пише съобщения на телефона си. Костюмираните мъже, които влизат, поръчват си кафе и го изпиват набързо прави до бара. Днес зоната на Брера е една от най-богатите и предпочитаните, спокойна и тиха, макар в самия център на града. Колко странно, че преди по-малко от 100 години е била кварталът на най-бедните… Тук сега са концентрирани някои от най-добрите заведения и бутици, в шоурумите във вътрешните дворове се провеждат най-интересните събития по време на „Salone del Mobile“, а на покрива на онази сграда на ъгъла има басейн, градина и в нея живеят едни от най-богатите хора на Милано…

Виа „Гарибалди“ и пиаца „Гае Ауленти“
После да се разходим по виа Гарибалди. И тук има много приятни магазинчета и заведения, от пекарната се усеща аромат на хляб и сладкиши. От тази улица се разкрива уникална гледка – жълтите сгради (светлата охра на Милано) от старата част на града на преден план, в дъното – небостъргачите в новата част на града. Да се разходим до нея и до „морето на Милано“, както се шегуват тук. Това е площадът с фонтани Гае Ауленти, заобиколен от свръхмодерни постройки от стъкло и метал. Заведение от нов тип с комбинирани функции – ресторант, книжарница, магазин, кафе. Сладоледи „Grom“, няколко маркови магазина, супермаркет на ниво -1, дизайнерски ресторант, наподобяващ вътрешността на кораб с нос точно над езерото с фонтаните. Много офиси. Дървеното „яйце“ за събития и семинари, построено специално за EXPO Milano, световното изложение от 2016-та година. Тук виждаме отблизо и „Вертикалната гора“, наистина впечатляващ проект. Време е за обяд. Предлагам рибния ресторант на виа „Солферино“. Съвсем семпъл, на самообслужване, с хартиени покривки, но много стилен и с добра храна – прясна риба и морски дарове. Ще хапнем и тъй като сме на морска вълна, ще ви заведа до аквариума на Милано в прекрасна стара сграда наблизо. Малък, но много красив и добре поддържан. После ще отидем да видим замъка Сфорцеско и ще позяпаме по виа „Данте“.

Аperitivo
Ще завършим деня с традицията на Северна Италия – aperitivo. Към всяко питие посетителите на заведението от 19:00 почти до 21 часа получават изобилие от храна на бара. Според заведението и качеството цената му е между 10 и 20 евро. Идеята е на връщане от работа да поспреш с приятели, да пийнеш нещо и да преминеш от режим „работа“ на режим „почивка“. Но в последните години на криза младите хора използват „аперитивото“ като вечеря. Много неща се променят, някои в положителна посока, други не. Както във всеки жив град с туптящо сърце.