Текст: д-р Андрей Кузманов, Първа специализирана акушеро-гинекологична болница „Света София“

Парене, сърбеж по гениталиите, нетипично влагалищно течение, болка при уриниране. Това са най-честите оплаквания, които микоплазмите и уреаплазмите могат да причинят, ако попаднат в урогениталната система на мъжете и жените.

Защо инфекциите, причинени от тези микроорганизми, понякога протичат безсимптомно и по какъв начин се лекуват, коментира микробиологът д-р Андрей Кузманов от Първа АГ „Света София“.

Какво представляват микоплазмата и уреаплазмата?
Дълги години тези микроби са смятани за нормални обитатели в уретрата на мъжа и жената, във влагалището и маточната шийка. Днес обаче те са доказани причинители на полово предавани инфекции. Определят се като най-малките познати свободно живеещи организми (по-малки от обикновените бактерии). Заедно с хламидиите липсата на клетъчна стена ги поставя в групата на вътреклетъчните бактерии.

Микоплазмите притежават адхезини – повърхностна структура, която улеснява прикрепването им към епителните клетки на урогениталния тракт на мъжа и жената. Уреаплазмите също се прикрепват към клетките на уретрата, влагалището и шийката на матката благодарение на въпросните протеини, появяващи се на повърхността на клетката. Уреаплазмите образуват и антителата имуноглобулин А протеаза, отделят амоняк чрез уреалитичната си активност и така заразяват тъканите.

Каква е честотата им сред населението?
Скорошни проучвания доказват, че 20–45% от простатита при мъжете се свързва с тези микроби, както и 20–60% от колпитите и инфекциите на маточната шийка при жените. Микоплазма хоминис (Mycoplasma hominis) се изолира от горните отдели на уринарния тракт при пациенти със симптоми на остър пиелонефрит и причинява около 5% от случаите на това заболяване. Тези бактерии и Микоплазма гениталиум (Mycoplasma genitalium) могат да се изолират от ендометриума и фалопиевите тръби на около 10% от жените със салпингит, както и да причинят безплодие с фактор запушени фалопиеви тръби.

По какъв начин се предават тези бактерии?
Това става при полов контакт – генитален или орално-генитален контакт – хетеро и хомосексуален, от майка на новороденото дете при раждане или вътреутробно – по време на бременността. Особено уязвими са хората с безразборни сексуални контакти и тези с повече от един полов партньор. Заразяване може да се случи и със замърсени инструменти при медицински процедури и прегледи.

Какви са най-честите оплаквания, причинени от микоплазма и уреаплазма?
При мъжете се проявява уретрит – парене и болка при уриниране или прозрачно оскъдно течение от пикочния канал. Усложненията на инфекцията са възпаление на простатата, епидидимит и епидидимо-орхит. При жените най-често микоплазмената инфекция се предизвиква от Микоплазма хоминис. Те нямат оплаквания от влагалището, но наличието на бактерията там може да доведе до чести епизоди на бактериална вагиноза. Ендоцервицитът (възпаление в епитела на цервикалния канал) при тези инфекции може да е безсимптомен. При жени с микоплазмена инфекция може да се наблюдава и възпаление на пикочния мехур. Често микоплазмата и уреаплазмата могат да усложнят хода на бременността и да доведат до преждевременно раждане. При болка или затруднение в уринирането и липса на бактериален растеж от урината винаги трябва да се има предвид възможността за развитие на микоплазмена инфекция.

Как се поставя диагнозата?
Клиничните симптоми са неспецифични и най-често липсват при пациентите. Прави се микробиологично изследване на урина, цервикален и уретрален секрет, а при мъжете – еякулат и простатен секрет. В България има разнообразие от комплекти за детекция, количествено определяне, идентификация и изследване на антимикробната чувствителност на микоплазма и уреаплазма от урогенитални проби, като изследване с кръвни проби не се препоръчва.

Какъв е инкубационният период след заразяване?
Той продължава от 3 до 5 седмици, а клиничните признаци се изразяват след 15–20 дни. Инфекцията с бактериите от родовете Микоплазма и Уреаплазма се проявява с неспецифични оплаквания, характерни и за други възпалителни заболявания на половата система, затова микробиологичната диагноза е задължителна. При безсимптомна инфекция е трудно да се докаже кога е станало заразяването.

Как се лекуват пикочно-половите инфекции, причинени от микоплазма и уреаплазма?
От съществено значение за успешното лечение е ранната и точна диагностика и адекватното антибиотично лечение. Микоплазма и уреаплазма са вродено резистентни на бета-лактами, сулфонамиди, триметоприм и рифампин. Желателно е терапията да е съобразена с антибиограмата от микробиологичното изследване.

Лечението на инфекцията при бременни е по-голямо предизвикателство тъй като микробите може да предизвикат преждевременно раждане, заболяване на плода и новороденото. Антибиотичната терапия се съобразява с периода на бременността.

Микоплазмата и уреаплазмата може да протекат безсимптомно. Най-сигурното средство за профилактика срещу заразяването с тях е безопасният секс с предпазни средства. Важно е да се избягват рискови контакти и да се правят редовно профилактични микробиологични изследвания за хламидия, микоплазма, уреаплазма, трихомониаза, хепатити и други инфекции, предавани по полов път.

При открити микоплазма и уреаплазма задължително се лекуват и двамата партньори. Инфекцията протича особено тежко при хора с увреден имунитет, когато е възможно микопазмите да навлязат през лигавицата на половата система и да предизвикат възпалително заболяване и на други органи.