[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1636534580473{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: д-р Явор Асьов, главен асистент в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ „Александровска“
Не е болест, а руши здравето. Протича безсимптомно, но поразява буквално „от глава до пети“. Тук се крие коварството на метаболитния синдром, в чиято „клопка“ попадат близо 1/3 от българите.
Може ли да се излекува „болест, която не е болест“? Защо е важно „битката“ с метаболитния синдром да не бъде отлагана? И кога в нея се намесват и хирурзите?
Разговаряме с д-р Явор Асьов, който е главен асистент в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ „Александровска“ в София и през 2021 г. бе сертифициран като национален експерт за лечение от затлъстяването от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO).
„Метаболитният синдром не е болест. Според последната версия на Международната класификация по болестите той се определя като съвкупност от рискови фактори за развитие на сърдечносъдови и метаболитни заболявания“, обяснява д-р Явор Асьов. Това обаче не означава, че не е социално значим проблем.
„Приблизително една трета от българите отговарят на критериите за метаболитен синдром. Тенденцията на нарастване на честотата му, както и значителното „подмладяване“ на този и други рискови фактори за здравето, какъвто е наднорменото тегло, са притеснителни и това е основната причина да говорим за този проблем днес“, категоричен е ендокринологът от УМБАЛ „Александровска“.
Протича безсимптомно
Коварното при метаболитния синдром е, че протича безсимптомно. „Това значително забавя диагнозата и обичайно в реалната клинична практика го установяваме успоредно с развилите се от него усложнения“, признава д-р Асьов.
Иначе определя диагностиката като сравнително лесна. „Необходимо е измерване на обиколка на талията, на кръвното налягане, кръвната захар на гладно и оценка на липидите в кръвта“, уточнява ендокринологът. И допълва, че диагнозата се поставя при наличие на 3 от 5 от следните критерии:
„Болест на презадоволения човек“ – много често на синдрома се слага този „етикет“. „Действително рисков фактор номер едно за развитие е недобрият начин на живот – прехранването и липсата на физическа активност.
Други, които следва да се споменат, са възраст над 45 години, повишено телесно тегло, тютюнопушене, фамилност за диабет, доказани сърдечносъдови заболявания, жени с поликистозни яйчници“, посочва кои са пациентите в риск д-р Асьов.
„Същевременно често при наличие на един от компонентите на метаболитния синдром – например повишено кръвно налягане – се установяват и останалите. Поради това и поради липсата на изявена симптоматика тези групи лица трябва активно да бъдат скринирани за наличието на метаболитен синдром и при диагностицирането му да бъдат лекувани навреме“, изтъква ендокринологът.
Рискът от инфаркт скача 2 пъти, от диабет – 4 пъти
Как неглижирането на проблема руши здравето? „Метаболитният синдром увеличава риска от сърдечносъдови заболявания (например инфаркт или инсулт) приблизително двукратно, а този за диабет – четирикратно.
Същевременно, той се свързва с повишен риск от подагра. А при съпътстващо наднормено тегло – с артрозна болест, заболявания на черния дроб и жлъчния мехур, обструктивна сънна апнея и други“, предупреждава специалистът от „Александровска“.
„Увеличеният риск, обаче, съвсем не означава, че пътят към тези заболявания е „предначертан“. При модифициране на всеки един от компонентите му и промяна в стила на живот е съвсем реалистично те да не се развият – да се постигне т.нар. първична превенция“, успокоява д-р Асьов.
Излекуването не е химера
„Съвременното лечение на метаболитния синдром е комплексно и индивидуално. На първо място трябва да бъдат търсени причините за възникването му – било то фактори на средата – хранителен и двигателен режим или други – например ендокринни заболявания“, обяснява специалистът от УМБАЛ „Александровска“.
„На второ място подходът трябва да е насочен към всеки един от неговите компоненти – лечение на кръвната захар, повишено кръвно налягане и влошен мастен профил. На трето – при наличие на такова трябва да бъде лекувано и наднорменото тегло.
То много често се явява в основата на проблема и при постигане на трайно намаляване на теглото метаболитният синдром може да се „излекува“, споделя опита си ендокринологът.
Универсална диета няма
Попадналите в клопката на наднорменото тегло обаче от горчив опит знаят, че битката с килограмите често е мъчителна, продължителна и безрезултатна. Може ли да бъде спечелена?
„Вероятно най-важното в лечението на наднорменото тегло си остава хранителният режим. Той трябва да бъде индивидуален, балансиран и съставен от медицински специалист по хранене и диететика съобразно придружаващите заболявания. Много е важно да се отбележи, че няма „универсален“ хранителен режим“, подчертава д-р Асьов.
„Идентично е положението и с физическата активност. Тя трябва да бъде добре адаптирана към съпътстващите заболявания и наличния витален капацитет на всеки индивидуален пациент и извършвана под наблюдение на специалист по физическо възпитание и спорт“, смята специалистът от „Александровска“.
Лекарствата за отслабване не са панацея
„Вълшебно хапче“, подобно на универсална диета, също няма. „Тъй като, както стана дума по-рано, метаболитният синдром не е обособено заболяване, няма медикамент, който да има такова показание.
Същевременно компонентите му – например повишеното кръвно налягане или повишената кръвна захар, могат да бъдат лекувани със съответните лекарства. По този начин, компенсирайки всеки един от тях, можем значително да намалим риска от сърдечносъдови и метаболитни заболявания“, изтъква ендокринологът.
„Медикаментите за намаляване на телесното тегло пък са показани при неуспех от структуриран опит за промяна в стила на живот – подобряване на хранителния режим и регулярна физическа активност. Всеки от тях има съответните особености, касаещи ефективността и профила им на безопасност.
Те трябва да бъдат взети предвид при употребата им след комплексен клиничен преглед при специалист ендокринолог“, изрично подчертава специалистът.
„Александровска“ с уникален Център за лечение на затлъстяването
„През 2016 г. в УМБАЛ „Александровска“ бе сформиран мултидисциплинарен екип от експерти – ендокринолози, кардиолози, пулмолози, диетолози, гастроентеролози, психолози и хирурзи, с крайна цел – да се борим най-ефективно с проблема наднормено тегло и затлъстяване“, припомня д-р Асьов.
3 години по-късно – през 2019 г., в болницата заработва и единственият в България Център за лечение на затлъстяването, акредитиран от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO). „Резултатите му са впечатляващи и до голяма степен са сходни с тези, публикувани в чужбина.
През него са преминали над 1000 пациенти, на които е предложена комплексна медицинска помощ за лечение на наднорменото им тегло, която при медицински показания включва и оперативното му лечение“, доволен е ендокринологът.
Кога затлъстяването може и трябва да се лекува оперативно? „Т.нар. бариатрична или метаболитна хирургия включва всички хирургични интервенции, целящи намаляване на телесното тегло. Тя е показана при високостепенно затлъстяване, след неуспех при структуриран опит за намаляване на теглото по нехирургични методи – промяна в стила на живот и медикаментозно лечение“, обяснява специалистът от „Александровска“.
Над 100 души вече са се оперирали в болницата
„Възможно най-опростено, тези хирургични интервенции целят т.нар рестрикция – тоест намаляване на обема на стомаха и/или малабсорбция – влошаване на усвояването на хранителните вещества от стомашно-чревния тракт. Те са изключително ефективни и постигат дълготрайни резултати при лица със свръхзатлъстяване, които иначе нито един друг лечебен метод не би постигнал“, разкрива още д-р Асьов.
„Важно е да се отбележи, че това е утвърден метод, който от години се използва в добрата клинична практика за лечение на наднорменото тегло в развитите страни. За дългосрочните резултати от подобен тип хирургични интервенции съдим по най-голямото и продължително проучване SOS (Swedish Obese Subjects), проведено в Швеция, което показва, че след средно 15-годишно проследяване лицата, преминали през такава интервенция, имат 30% по-ниска смъртност, 83% по-нисък риск от диабет, 30% по-нисък риск от инфаркт и 40% по-нисък риск от злокачествени заболявания“, споделя данните ендокринологът.
Досега в УМБАЛ „Александровска“ са оперирани над 100 души, като резултатите са сходни с тези от други европейски центрове. „Операцията е безкръвна, което прави възстановителния период кратък. Обичайно в първия месец след интервенцията пациентите отслабват най-много – над 20 кг.
А средното намаляване на телесно тегло е над 50 кг. Тези пациенти подлежат на дългосрочно медицинско наблюдение от екипа специалисти, за който стана дума по-рано“, уточнява на финала д-р Явор Асьов.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]
