Текст: Христо Донев

Джудото е сред най-популярните бойни изкуства в света. Целта на „мекия път“, както буквално се превежда името на този спорт, е съперникът да бъде хвърлен или повален на земята, да бъде обездвижен или принуден да се предаде.

Ударите с ръце, крака или оръжия също са част от джудото, но само от предварително уредените форми, като се изключват от състезанията и свободната практика. Джудо е сред най-подходящите бойни изкуства за жени и деца, предвид философията му – до максимална степен да бъде използвана силата и масата на съперника.

Същността на този спорт и педагогиката на преподаване са основен модел за почти всички модерни японски бойни изкуства. Джудото става Олимпийски спорт през 1964 г. на игрите в Токио.

ИСТОРИЯТА

Джудото е създадено през 1882 г. в Япония от математика и преподавател Джигоро Кано. Той е имал огромното желание да се обучава в жужицу (бойно изкуство, използвано от японската армия), но старите майстори вече трудно се откривали, тъй като техните умения не са се търсили и те живеели скрити от обществото.

Все пак Кано открива някои от тях, които го въвеждат в това бойно изкуство. След смъртта на единия от учителите му, той взема неговите записки и продължава да се усъвършенства. За да го признаят за майстор обаче, трябва да открие своя школа и така се появява Кодокан в Токио.

Основната визия на Кано за джудото са принципите за максимална ефективност с минимално усилие или как да се използва силата на противника, за да може да бъде повален.

Според философията му, ако се опитаме да се борим срещу силата на по-едър човек, това ще доведе до поражението ни, затова атаката от негова страна трябва да бъде избегната, след което неговата кинетична енергия се използва, за да бъде изваден от равновесие и повален.

Кодокан Джудо винаги се различавал от старите школи по жужицу, тъй като имал много по-широки цели – физическо и умствено възпитание на поколенията. Обучавайки десетки хиляди млади хора, д-р Кано стигнал дотам, че е бил смятан за най-големия авторитет по физическо възпитание в Япония.

За неговата висока спортна култура може да се съди от факта, че той е въвел много спортове в Япония. Кано е основал през 1909 г.  и олимпийския комитет на Япония.

ПРАВИЛАТА

В джудото се използват три вида техники – хвърлящи, задържащи и удрящи. При първата се включват всички движения, чрез които се цели да се хвърли или подсече противникът, като целта е той да падне на земята.

Хвърлянето може да се направи от изправено положение или на колене. Използват се само ръцете, само краката или в комбинация. Задържащите техники имат за цел да се задържи противникът на земята и да се принуди да се предаде.

Може да се използват различни ключове на ръцете и краката, душене и други. Удрящите техники не са разрешени за използване в състезанията, тъй като се атакуват жизненоважни точки по тялото. Категориите в джудото са 7 при мъжете и 7 при жените.

Тръшването на противника с достатъчна сила, при което той пада директно върху гърба си, се нарича ипон (като туш в борбата). Това води до моментална победа. Ако силата не е достатъчна, се отбелязва с уаза-ари, като получени два пъти уаза-ари са равни на ипон.

Победа може да се извоюва и със задържане на противника на земята за 25 секунди или с принуждаването му той да се предаде, като сигналът за това е потупване по татамито (арената на битките) с крак или с ръка. При равен резултат при изтичане на времето се стига до златното правило. Там първият състезател, отбелязал точка, печели мача.

У НАС

Началото у нас е положено през 1908 г. с издаването на книгата „Жужицу и физическото възпитание в Япония“. Първите публични демонстрации правят Исай Нинов и Димитър Спасов през 1925–1926 г. в градското казино в София.

Фактическото начало на джудото в България започва през 1923–1924 г. с легендарния за българския спорт ген. Владимир Стойчев, който е изучавал жужицу във Виена. По негова инициатива се създават две школи към дружество „Юнак“ и към „Кавалерийската школа“, които просъществуват само две години.

Опит за сформиране на групи, трениращи джудо, е направен през 1936 г. от учителя по физическо възпитание Ангел Варсанов в Първа мъжка гимназия в София. След Втората световна война джудото си пробива трудно път и по идеологически причини. Като спорт с японска терминология той се счита за буржоазен и недопустим за развитие в социалистическото общество.

Отправена е индиректна покана към тогавашните ръководители да прекратят заниманията, тъй като те ще се отразят на служебното им положение. Едва през 1962 г. Бюрото на ЦС на БСФС утвърждава Българската комисия по джудо /БКД/. На международно ниво състезателите ни имат редица успехи на световни, европейски първенства и други турнири.

На олимпийски игри имаме един сребърен и един бронзов медал в Москва през 1980 г. Джудо може да се практикува в клубовете под егидата на Българската федерация, които са близо 20 в София и над 50 в цялата страна.