Текст: Олга Георгиева
Снимки: Архиви

При всяка пандемия през последните пет столетия от историята на човечеството медицинската маска се е превръщала в задължителен аксесоар – мразен, страховит, неприятен, необходим. Днес, когато отново е част от ежедневието ни заради световната пандемия COVID-19, да се върнем назад във времето и да проследим как се е променила маската от чумната епидемия през XVII век до наши дни.

За разлика от повечето маски, познати по света, предназначени за скриване и промяна на идентичността – при извършване на престъпление, за забулване на жените, за специални ритуали, за театъра – медицинските маски не скриват, а предпазват този, който ги носи, и околните.

Много преди да бъдат научно установени механизмите за предаване на вирусите и бактериите, лекарите осъзнават необходимостта от защита при работа с болни. В началото на XVII век по време на поредната епидемия от бубонна чума френският лекар Шарл де Лорм създава специален костюм за така наречените „чумни лекари“, който е трябвало да ги предпазва при работата им в лазаретите и при посещенията им на болни пациенти в карантина.

XVII век – чумната маска

Чумата, този бич, тръгнал от полските гризачи в Средна Азия, се повтаряла циклично на интервали от 6 до 12 години до няколко века на огромни територии. Най-печално известната чумна епидемия, наречена черната смърт, върлувала в Европа между 1347 и 1351 г.

Тя отнела десетки милиони човешки животи и показала безсилието на средновековната медицина. Първи опит да ú се противопостави направил доктор де Лорм през 1619 г. с оригиналния си предпазен костюм. Той се състоял от плътно восъчно палто, ръкавици, шапка с периферия и – най-характерната му черта – специална маска с нос, наподобяващ клюн на птица, която покривала цялото лице.

„Клюнът“ се пълнел със сено, сушени билки (лавандула, мента, карамфил и т.н.), подправки, камфор или се поставяла гъба, напоена с оцет. Целият „дизайн“ бил проектиран да прогони лошата миризма (по това време се е смятало, че болестта се причинява от „миазми“) и всъщност е действал като респиратор. Освен това отворите за очи в маската били покрити със стъкло, а „чумният лекар“ взаимодействал с пациента или починалия предимно с бастун.

По-късно стилизираните версии на костюма стават популярни в сценични постановки и карнавални тържества. Днес маската се съхранява в Deutsches Historisches Museum в Берлин. За съжаление обаче и понастоящем чумата не се смята за окончателно победена: случаи на чума са регистрирани в края на 90-те години на XX век в Уганда, Намибия и Малави, в Северна и Южна Америка, а през 2009, 2014 и 2020 г. – в Китай.

XIX век – хирургичната маска и дантеления воал

Само че защитната маска продължава да се развива. По-познатите ни медицински маски се появяват в самия край на XIX век. Измислени са почти едновременно от французина Пол Бержер и поляка Ян Микулич-Радецки.

Малко преди това германският микробиолог Карл Флюге открива патогени в слюнката. И Бержер, предполагайки, че лекарят може да предаде болестта на пациента по време на операцията чрез частиците слюнка, които се отделят при говорене, кашляне или кихане, създава специална защитна маска. През октомври 1897 г. той започва да носи „четиристранна мека превръзка от 6 слоя муселин, пришита с долния ръб към стерилизирана ленена престилка (за да скрие и брадата му) и с горния ръб, придържан към носа от превръзки, завързани около врата“.

Повече от година Бержер наблюдава и се уверява, че броят на инфекциите при пациенти, с които лекарите са работили с маски, е намалял. По същото време и независимо от Бергер Ян Микулич, един от основателите на хирургичното училище в Краков, създава своя марля превръзка за лицето и е един от първите, които използват ръкавици по време на операция.

В края на XIX в. се разпространява теорията за микробите, а учените откриват с микроскопи бактерии върху праховите частици. Модата придобива „медицинска аура“ и дамите от висшето общество в Европа започват да носят дантелени воали, за да се предпазват от праха.

XX век – медицинската маска в широка употреба

Към 20-те години на XX век маските вече се практикуват широко в операционните в много европейски страни. Те започват да се използват не само от лекарите, но и масово сред населението по време на епидемията от испански грип (1918-1919 г.) и през Първата световна война – като защита срещу ново химическо оръжие.

За производството на медицинските маски се използват марля и муселин с вътрешен слой от памучна вата и вълна (сега в производството се използва нетъкан текстил от полимерни влакна с високи филтриращи свойства). След края на Втората световна война и бурното развитие на промишлеността задушаващото замърсяване на въздуха, особено в Лондон, кара британците да въведат „смог маски“.

И тъй като напредналите икономики почистват замърсяването си, премествайки производството си в развиващите се страни, смогът и маските за смог се преместват в Индия, Китай и други. Често приложение на медицинските маски извън медицинското използване е за работа в т.нар. чисти стаи във високотехнологичното производство за намаляване на замърсяването на работната среда от пръски при дишане и говорене.

XXI век – медицински шлемове на 3D принтер

В днешно време използването на маски в лечебните заведения в цивилизования свят е повсеместна практика. Те предпазват пациента от възможни инфекции, пренасяни от медицински персонал, както и лекарите – от инфекциите на пациента, които могат да се предадат чрез пръски кръв или други течности.

В много азиатски страни, например Япония, Китай, Виетнам, носенето на маска от хората по време на заболяване се счита за добро възпитание и проява на социална отговорност. В допълнение – маската предпазва от често докосване на носа и устата с ръце – основните източници на инфекция. Медицинските маски биват ежедневни и хирургични и се различават по филтрите и броя слоеве, но в по-голямата си част и едните, и другите са за еднократна употреба, тъй като не е доказана достатъчната ефективност на различните методи за тяхната рестерилизация.

С пандемията от коронавирус от началото на 2020 г. започва масовото шиене на маски за лице от плат, изработването на маски с филтър, отпечатването с 3D принтер на медицински шлемове.

Въпреки разразилата се яростна полемика (и то сред медицински лица) за ползата от носенето на маски за предпазване от коронавируса, трябва да се знае, че независимо от тяхната ограничена ефективност при филтриране на вдишвания въздух, те намаляват съществено разпространението на заразата.

Трябва да се знае и че медицинската маска за еднократна употреба може да се използва около два часа, след което трябва да бъде сменена, а маските за многократна употреба (от плат, с филтър и т.н.) трябва да бъдат дезинфекцирани правилно.