Намери аптека BETTY

Betty Instagram
Контакти
За фармацевти

Медицината все повече липсва на хората

BETTY - Медицината все повече липсва на хората
Текст: Олга Георгиева
Снимки: Дилян Марков за личен архив
08.12.23
BETTY брой 115

Запознах се с д-р Петрова и д-р Камбуров като пациент. Хареса ми как разгледаха конкретния ми гастроентерологичен проблем: внимателно, не изолирано, а като част от функционирането на целия ми организъм. Хареса ми човешкото им отношение, вчпечатлих се как се допитват един до друг, как обсъждат. По нещо ми напомниха на старите лекари от моето детство и ми вдъхнаха истинско спокойствие. От първата ни среща минаха повече от три години и днес се радвам да ви срещна с тях специално за коледния ни брой.

Д-р Камбуров завършва медицина и придобива специалности „Образна Диагностика“ и „Гастроентерология“ в София. Защитава докторат върху „Хеликобактер пилори при язвени кръвоизливи“ през 2008 г. Практикува в „Пирогов“, Първа градска болница, Derriford Hospital - Плимът, Девън и Frimley Park Hospital - Гилфърд, Съри.

Д-р Петрова завършва медицина и придобива специалности „Вътрешни болести“ и „Гастроентерология“ в София. Защитава докторат върху „Епщайн-Бар вирус в областта на хепатологията“ през 2007 г. Професионалната й кариера започва в клиника по гастроентерология на МИ МВР, продължава в националната референтна лаборатория по имунология, Derriford Hospital South-West Liver Unit и Frimley Park Hospital. Михаела и Виктор са партньори в професията и в живота. След като се завръщат от Обединеното кралство, основават Медицински център „БалканМед“. Ето какво споделиха с мен специално за читателите на сп. Betty Моята аптека.

Как решихте да откриете свой собствен център и да работите заедно?

-МП: Практиката ни е стара идея. Но за да се работи успешно в извънболничната помощ, е нужна стабилна закалка, интензивна работа в клиника, включително спешност. Амбулаторията е специфична, случаите често са комплексни, опитът е важен. Ние имахме шанс да работим на различни места, в големи болници, включително извън страната. И двамата защитихме докторатите си, специалностите си (всеки от нас с още една освен гастроентерологията). Това ни даде смелостта да започнем извън болницата. Нашите интереси бяха в различни сфери на гастроентерологията, което допълни практиката ни и я обогати, направи грижата ни за пациента комплексна, включително като инструментални методи. Освен чисто клиничните особености ние споделяме общи схващания за морала, етиката и емпатията в нашата професия.

-ВК: „Балканмед“ ни даде възможност да правим медицина. Различно е и в един аспект стои над това да си (само) участник в системата на здравеопазването. Когато избираш с кого да практикуваш, колко енергия и ресурс да (до)вложиш и ангажираш, и не на последно място – да имаш възможност да те води това, което считаш за правилно за пациента – всичко това  връща свободата в “свободната” професия. Медицината все повече липсва на хората.

Възможен ли е днес старият постулат на Хипократ: „Нека храната бъде твоето лекарство и твоето лекарство бъде храната“?

-МП: Науката в храненето като цяло е в доста мощен подем в последните години. Често в практиката има диспут между схващанията на пациентите (някои от тях наистина много информирани) и на лекарите по отношение на храната, хранителните адитиви, витамини, минерали и пр. Много от лекарите се чувстват по-комфортно с лекарствата, отколкото с храните. Важни са характерът и тежестта на състоянието. При редица заболявания храненето има огромно значение. Класически пример е диабетът, както и бъбречните заболявания. Личното ми мнение е, че клиничното хранене трябва да се завърне в програмите за специализация или да се работи екипно с нутриционист.

-ВК: Цитираният от Вас текст е популярен, но според някои автори няма данни да е принадлежал на Хипократ, би било любопитно да разберем конкретния източник.

В тези времена липсата на лекарствена терапия, опасностите от хирургията и непознаването на механизмите на здраве и болест са сред причините диетата, респ. хранителните интервенции, да са поставяни на твърде високо място. Това не може да се пренесе днес, поне не в подобна роля. Хипократ всъщност в De Alimento отбелязва: „...в храната може да се намери отлично лекарство, в храната може да се намери лошо лекарство; доброто и лошото са относителни...“. Диетичните мерки и промените в начина на живот несъмнено имат място (в един персонализиран, комплексен подход), но не трябва да се представят като алтернатива, като заместител на медицински практики. Не бива да се принизяват огромните постижения на съвременната медицина, фармакология и хирургия. Подобно отричане би ни върнало (здравно-медицински) в ерата около Хипократ, ползата от което ми се вижда съмнителна. Във всеки случай проблемите с наднорменото тегло и свързаните с него заболявания проектират храненето дори в политическите програми на редица правителства. Геномни студии разкриват особеностите на индивида в усвояването на редица вещества и поставят персонализираното хранене като възможна терапевтична стратегия. Важно е да ползваме максимума от познанието, без да абсолютизираме.

От 15 ноември до 25 декември се спазват коледните пости. Какво е вашето мнение за тях като чисто физиологично влияние върху организма?

-MП: Коледният пост е нещо относително – доста хора в този момент преминават към тип хранене, което се оказва по-агресивно, отколкото ако се хранят и с животиснки продукти. Например увеличават приема на въглехидрати и покачват тегло или пък приема на ядки и свързаните с това чревни и жлъчни проблеми. Постът има духовен смисъл и не може да се разглежда само като тип хранене. Не смятам, че има смисъл от него, ако се разглежда като разтоварване за няколко седмици.

-ВК:  Можем да наблюдаваме различно стриктно придържане към постите в отделни исторически периоди, без това да кореспондира с видими здравни ефекти. Трудно ми е да изразя позиция, но не смятам, че на физиологията ни е необходимо подобен тип ограничение. Надали е случайно, че има цели групи - бременни, болни, малките деца и други, които са „освободени“ от поста. Груповото „освобождаване“ не предполага универсална полезност. Така или иначе постите са елемент от нашата култура - по-точно църковна практика - поне за част от хората.

Идват и новогодишните празници, а след това и дългата поредица от януарски имени дни. Към кои храни да се придържаме и кои да избягваме на празничните си трапези?

-МП: На този въпрос добре би отговорил нутриционист или специалист по хранене. Не смятам, че трапезите трябва да са по-различни от обичайните, и по-важно - празничното настроение не бива да се свързва с излишествата по масите. Така празникът става отрова за корема, за сетивата и за мозъка ни.

-ВК: Към колко храна може би, не толкова към кои храни... Доста характерно за българина е общуването предимно на маса, срещите на хапване - изобщо склонността към хранителни излишества. Дали е форма на своебразно, битово „тържество“ над обикновеното живеене, дали е нещо друго – очевидно е, че се отличаваме по този белег. Можем да си спестим поне кулуминациите покрай иначе честите поводи/празници. Малко ми се губи смисълът да постим до 25-ти, а от 26-ти декември да се юрнем по трапезите. Но както се казва, не е толкова проблемна консумацията между Коледа и Нова година, колкото е между Нова година и Коледа. На доста от нас липсва мярката, но това се възпитава, нали.

Как виждате влиянието на алкохола и кафето като навици?

-МП: Няма съмнение, че увеличената алкохолна консумация е вредна както за индивида, така и за обществото. Освен фолклорните вярвания има и студии, които твърдят, че алкохолът в малко количество може да подобрява сърдечносъдовия риск. Проучването EPIC показва, че консумацията на вино намалява риска от диабет при жените. Но има особености, които никак не са маловажни. Касае се за резултати при пациенти с нормално телесно тегло, които нямат други рискови фактори и става дума за едно питие на ден. Количеството алкохол в едно стандартизирано питие е 44 мл високоалкохолно, 150 мл вино или 350 мл бира. Отдавна е ясно, че алкохолът даже в малки количества ускорява когнитивните мозъчни нарушения, задълбочава чернодробните увреди при наличие на други фактори като омазняване, хепатити, токсични нокси. Освен това в духа на предишните ни разговори алкохолът нарушава целостта на чревната бариера. Няма да се спираме на сериозните заболявания на черния дроб и панкреаса, свързани с дългия или обемния прием на алкохол. Всички знаем ползата от средиземноморската диета по отношение на сърдечносъдовия риск. Но тя върви заедно със средиземноморския начин на живот, при който всеки, посещавал Италия, е усетил едно здравословно взаимоотношение с виното. Във всеки случай не бива да се прекалява.

-ВК: Дозата има значение и при кафето. То стимулира стомашната, жлъчната и панкреасната секреция, потенциално намалява риска от формиране на жлъчни камъни, стимулира чревния мотилитет и променя състава на чревния микробиом. Други аспекти, като влиянието му върху стомашния рефлукс, язвената болест и чревното възпаление са все още противоречиви. Кафето не увеличава риска от тумори на храносмилателните органи и вероятно има известен протективен ефект върху черния дроб – напоследък се появиха редица съобщения в тази посока. Кафето има противовъзпалителни, антиоксидантни и антипролиферативни ефекти. От друга страна, приемът на кофеин над определена доза крие рискове - някои осезаеми, свързани с повишаване на тревожността, безсъние, сърцебиене. Кафето обаче може и неусетно да увеличава фрактурния риск, особено при жените, а по време на бременност покачва риска за по-ниско тегло на новороденото. Дневната консумация на 3 чашки кафе при здрав човек се смята за безопасна.

Как се грижите вие за вашето здраве и добра форма?

-MP: С работа.

-ВК: И аз – с удовлетворяваща активност.

Какви са вашите начини да се справяте със стреса от ежедневието?

-МП: Аз харесвам работата си и страдам от най-обикновена преумора в някои дълги дни. Като цяло живея в обич със семейството си, имам невероятни приятелства, които носят радост, и пациенти, които харесвам. Стресът е част от нашата работа, няма как да се избегне или поне аз не се научих.

-ВК: Не виждам сериозна причина да се занимавам със стреса в ежедневието си, а подобни опити досега само са го повишавали. Това в кръга на шегата, разбира се. Със стреса се справям главно чрез почивка.

Какво си пожелавате за 2024 г?

-МП: Пожелавам на всички ни да е мирна!

-ВК: На всички ни пожелавам мир и късмет!

cross