Текст: д-р Александрина Гъцева специалист офталмолог в столичната Очна болница „Зора“

Очите също стареят. И когато макулата е поразена от дегенеративните промени, рискът от необратима загуба на централното зрение е сериозен.

Трудности при четене и писане, разкривяване на образите, избледняване на цветовете. Това са част от симптомите, които „издават“ макулната дегенерация, свързана с възрастта. Колко форми има заболяването? Може ли да се забави прогресията му? Защо пълноценната диета е толкова важна при лечението му? И кои вредни навици вдигат риска от развитие на болестта? Попитахме д-р Александрина Гъцева, специалист офталмолог в столичната Очна болница „Зора“.

„Макулата заема централната част на ретината на окото и нейната функция е високоспециализираното зрение, а именно – писане, четене, цветоусещане, контрастна чувствителност, различаване на фините детайли на образа“, обяснява д-р Александрина Гъцева.

„Макулната дегенерация, свързана с възрастта (МДСВ), е социалнозначимо заболяване, водеща причина за необратима загуба на централното зрение в световен мащаб“, разкрива още офталмологът от болница „Зора“. Най-често се засягат хора над 55-60-годишна възраст. С напредването на годините обаче рискът се увеличава и нараства 4 пъти при пациентите над 80 години, предупреждава очният лекар. „При този вид патология се засяга тежко централното зрение, което от своя страна води до влошаване качеството на живот и трудоспособност“, признава д-р Гъцева.

Линиите се изкривяват, появява се „черно петно“

Макулната дегенерация поразява и двете очи, често асиметрично. „Смята се, че при развитие на болестта засягането на второто око се очаква в рамките на 5 години“, уточнява офталмологът. Какви са симптомите?

„Посещавайки очния кабинет, пациентите съобщават за намалена зрителна острота за близо и далече,  затруднение при четене, писане, изкривяване на правите линии (метаморфопсии), нарушения при различаването на цветовете, промяна в големината на образа, поява на тъмно петно в централната част на зрителното поле при напредналите стадии на заболяването“, изрежда оплакванията специалистът от болница „Зора“.

„Сухата“ прогресира по-бавно

Формите на макулната дегенерация, свързана с възрастта, са две – „суха“ и „влажна“. По-често срещана – в 85-90% от случаите, а и по-бавно прогресираща, е първата, т.нар. неексудативна форма. „Нарича се още атрофична, защото при нея  се наблюдава стареене на клетките на пигментния епител на ретината, което води до тяхното загиване (атрофиране). Това от своя страна предизвиква натрупването на отпадни продукти в макулата под формата на друзи (жълтеникави отлагания). В крайните стадии на заболяването се развива географска атрофия, водеща до тежка загуба на централното зрение“, подробно разяснява д-р Гъцева.

Кръвоизливи са характерни за „влажната“

„Влажната“ (ексудативна форма) е значително по-рядка. „Среща се в около 10-15% от случаите, характеризира се с по-бърз темп на развитие и прогресия в сравнение с неексудативната форма. Наблюдава се образуването на нови съдове, които са непълноценни, лесно чупливи и раними. Това води до възникването на кръвоизливи и оток в ретината и силно намаляване на централното зрение. При средно около 10-20% от пациентите с макулна дегенерация се наблюдава преминаване от „суха“ във „влажна“  форма“, обяснява офталмологът.

Лесно ли се поставя диагнозата?

„Необходимо е снемане на задълбочена анамнеза, извършването на пълен офталмологичен преглед и направата на високоспециализирани, апаратни, образни изследвания за поставяне на правилна диагноза и отдиференциране на двете форми на заболяването“, подчертава специалистът от болница „Зора“. И се спира на специфичните тестове:

  • Флуоресцеиновата ангиография  е  метод, приет за „златен стандарт‘‘ при диагностиката на ретинални съдови патологии, в това число и макулна дегенерация, свързана с възрастта. При него се инжектира багрило (флуоресцеин) във вената на ръката и се правят поредица от фотографии на очното дъно.
  • Оптичната кохерентна томография или т.нар. очен скенер е бърз, неинвазивен метод с високоразделителна способност, позволяващ анализирането на макулата чрез триизмерна визуализация. В последно време в клиничната практика широко приложение намира и друг неинвазивен метод за диагностика – ангио-оптична кохерентна томография (ОСТА). Методът отчита движението на кръвните клетки  в съдовете на ретината и хориоидеята и по този начин ги анализира.
  • Решетката  на Амслер е лесен, бърз и достъпен метод. Той е подходящ за самоизследване в домашни условия от пациентите като скрининг и ранна диагностика за откриване на потенциални нарушения на макулата.

Зеленчуците като лекарство

Щом диагнозата e факт, идва ред и на терапията. А тя е различна при двете форми на болестта. „Съвременното лечение на макулната дегенерация, свързана с възрастта, има за цел да подобри, стабилизира и/или забави нарушаването на зрителната функция“, изтъква д-р Гъцева.

„При „сухата“ форма се препоръчва прием на храни, съдържащи елементите мед, цинк, бета каротини, които се откриват в зеленчуци като моркови, спанак, броколи, грах. Към ежедневния прием е необходимо да се добавят и  допълнително 500 mg vitamin C, 400 IU vitamin E, 15 mg beta-carotene, 80 mg Zinc, 2 mg Сu (меден оксид), омега 3-мастни киселини, лутеин, зеаксантин, за които се смята, че намаляват риска от прогресия на сухата форма във влажна.

На пазара съществуват множество комбинирани очни препарати, съдържащи изброените витамини и микроелементи“, уточнява офталмологът.

Инжекциите се прилагат по схема

Терапията при влажната форма е по-предизвикателна. „Както казахме, при нея се открива неоваскуларна мембрана, отговорна за влошаване на зрителната острота. Терапията цели запазване на зрението и неговото подобряване и поддържане чрез препарати, спадащи към групата на anti-VEGF медикаментите. В последните години те се явяват като първи метод на избор при терапия на „влажната“ форма.

Прилагат се под формата на интравитреални инжекции – първоначално ежемесечно, в продължение на три месеца, а  след това – поддържащата схема на лечение се определя индивидуално за всеки пациент според постигнатия ефект“, споделя опита си д-р Гъцева. „В България е одобрен такъв медикамент, който се реимбурсира от НЗОК и се издава протокол за лечение“, уточнява очният лекар.

Като не пропуска да отбележи: „Въпреки революционния напредък в офталмологията, при лечението и профилактиката на макулната дегенерация все повече се работи в насока за търсене на нови терапевтични подходи, способни да спрат ефективно патологичните процеси, наблюдавани при това мултифакторно дегенеративно заболяване“.

Рискът за пушачите е двойно по-голям

Освен възрастта, и други фактори са отговорни за „отключването“ на макулната дегенерация. „Например генетична предиспозиция (установени са над 20 гена, свързани с развитието на МДСВ), раса (по-често се засягат бялата раса и латиноамериканците, в сравнение с азиатците и чернокожите), тютюнопушене (рискът за развитие и прогресия на МДВС при тях е два пъти по-висок в сравнение с непушачите), пол (по-често при жени), артериална хипертония, хиперлипидемия“, изрежда ги специалистът от болница „Зора“.

„Смята се, че приемането на храни, богати на мазнини, високи нива на серумни липиди и ниско съдържание на антиоксиданти също увеличават риска“, допълва очният лекар.

„Превенцията на макулната дегенерация е насочена към минимизиране на предразполагащите фактори, преустановяване на вредните навици, прием на хранителни добавки, извършване на редовни профилактични очни прегледи в специализирани клиники – особено при хора, попадащи в рисковата група“, казва в заключение д-р Александрина Гъцева.