КОГА СА ПОЛЕЗНИ И КОГА ВРЕДНИ
маг. д-р Душан Голич
Човешкият организъм е като машина: изразходва “горивото”, което му даваме, произвежда енергия и изхвърля непотребното. В забързаното всекидневие грабваме в движение нещо за хапване колкото да утолим глада. Рядко си даваме сметка за качеството на храната, която консумираме. Чувстваме се длъжни да преосмислим начина си на живот едва, когато някой здравословен проблем ни накара да посетим лекаря. Само ако резултатите от кръвната ни картина покажат повишени нива на холестерол или триглицериди, се интересуваме какво значат тези стойности и как да ги нормализираме.
Мастната тъкан е част от организма. Мазнините в тялото се натрупват под въздействието на хормоните, които се отделят спрямо начина на живот, който водим.
Подкожната (абдоминална) мастна тъкан е тази, която се натрупва под кожата около талията. Тя е вследствие на прекомерно хранене. Организмът я третира като енергиен резерв и ако някой има подкожна мастна тъкан, това не значи, че има завишени нива на масти в кръвта.
Вътрешната (висцерална) мастна тъкан е по-опасна. Тя представлява натрупване на мазнини около вътрешните органи вследствие на некачествената храна и липсата на физически дейности и е главна причина за лошите резултати от кръвната картина. Не е нужно човек да има видимо наднормено тегло, за да има високи нива на висцерална мастна тъкан.
Все пак организмът има нужда от мазнини. Холестеролът е необходим за синтеза на хормоните и влиза в структурата на всички клетки, а триглицеридите са необходими за функционирането на нервната система и представляват добър източник на енергия. Бедният на мазнини хранителен режим може да доведе до хронична умора, да предизвика промяна в настроението и да прогресира в по-сериозно заболяване.
Хората често погрешно си мислят, че менюто, богато на животински мазнини води до натрупване на повече телесни мазнини, докато това, което е богато на плодове и зеленчуци не може да предизвика затлъстяване. Организмът не функционира по този начин. Всеки продукт, който бива консумиран в големи количества се превръща в резерви под формата на мазнини. Независимо дали храненията включват плодове, зеленчуци, свинско месо, яйца или тестени продукти, ако всеки ден внасяме повече от необходимото за енергийните нужди на тялото ни, ще се образува излишък.
Повишените нива на холестерол и триглицериди в кръвта представляват риск за развитие на заболявания на черния дроб и жлъчката, както и за появата на атеросклероза, която може да доведе до инфаркт или инсулт. Важно е да следите нивата на холестерола (LDL – т.нар. лош холестерол) и триглицеридите, за да могат евентуалните рискове да се открият навреме. Ако нивата надвишат нормалните стойности се препоръчват корекции в менюто и придържане към лечението, предписано от лекаря.
Балансирано съотношение между животински и растителни мазнини е най-добрият вариант. Препоръчват се по-леки меса (пилешко, пуешко) като източник на добър холестерол, студено пресовани растителни масла и риба, която подпомага метаболизма на мазнините, защото съдържа Омега-3 мастни киселини, които прочистват кръвта от излишните триглицериди.
На хората от рисковите групи се препоръчват медикаменти за понижаване нивата на вредните масти в кръвта. Лечението трябва да се следва стриктно, а контролните кръвни картини през най-малко три месеца са задължителни.