Текст: д-р Вероника Бачева, офталмолог от столичната МБАЛ „Света София“
Разкривени и замъглени образи. „Мътнини“ пред погледа. Избледняване на цветовете. Лошо зрение наблизо и далеч и невъзможност за четене. Зад тези симптоми се крие едно от коварните очни заболявания, което най-често се отключва и прогресира след 65-годишна възраст – макулната дегенерация. Как да го познаем? И какви са алтернативите за пациентите с тази диагноза? Попитахме офталмолога от столичната МБАЛ „Света София“ д-р Вероника Бачева.
„Макулната дегенерация е заболяване, което засяга централната част на ретината, наречена макула. Характеризира се със значително влошаване на централното зрение. Затруднено е гледането наблизо и надалеч, четенето, извършването на всекидневните дейности. Периферното зрение обаче остава незасегнато“, обяснява д-р Вероника Бачева. Макулната дегенерация е прогресивно заболяване, което, за жалост, се влошава с течение на времето. „Може да не забележите проблеми със зрението в ранните стадии. Тя започва едностранно и след различен период от време заболява и другото око. Точните причини и механизми за възникването на болестта обаче не са известни“, разкрива офталмологът. Диагнозата се поставя след изследване с т.нар. мрежа на Amsler, както и след флуоресцинова ангиография (цветна снимка). „Трябва да се направи и оптична кохерентна томография (OCT) – за поставяне на точна клинична диагноза и определяне вида на неоваскуларната мембрана“, уточнява д-р Бачева.
Суха или влажна форма?
Макулната дегенерация може да бъде два вида – суха и влажна. Първата форма е най-честа, обяснява д-р Бачева. „Тя се дължи на малки жълти натрупвания, наречени друзи, които се развиват под ретината върху нейната мембрана. Това причинява увреждане и загуба на зрението“, разкрива механизма специалистът по очни болести.
При влажната форма пък под централната част на ретината се откриват малки новообразувани кръвоносни съдове, чиито стени обикновено са лесно раними. „В резултат на тяхното разкъсване в ретината възниква кръвоизлив, който води до нарушение най-вече на централното зрение. Обикновено процесът започва в едното око и по-късно преминава и в другото. За разлика от сухата форма тук загубата на зрението може да се развие изключително бързо“, алармира д-р Бачева. Цифрите сочат, че влажната макулна дегенерация засяга само 15% от хората, страдащи от това заболяване, но в 3/4 от случаите води до значителна зрителна загуба. „Освен това в последните години се забелязва тенденция към увеличаване броя на пациентите с тази разновидност на болестта“, признава офталмологът.
Холестеролът и пушенето са рискови фактори
8 фактора посочва като рискови за „отключване“ на болестта д-р Бачева. На първо място е възрастта. „Установено е, че близо 10% от хората на възраст между 66 и 74 г. страдат от това заболяване. Ако възрастовата бариера се вдигне до 85 г., процентът на засегнатите скача на 30. Вероятно асоциацията на заболяването с възрастта се дължи на възникването на дегенеративни възрастови изменения в областта на макулата. С течение на времето в резултат на склеротични изменения се нарушава адекватното кръвоснабдяване на ретината и на макулата в частност. Това от своя страна е свързано с влошено снабдяване с хранителни вещества и кислород. Резултатът е постепенна и бавна атрофия на клетките“, обяснява специалистът от МБАЛ „Света София“. И предупреждава – тютюнопушенето удвоява риска от поява на макулна дегенерация. „Цигарите са единственият фактор, чиято роля за възникването на болестта е доказана“, допълва д-р Бачева. Фамилното обременяване също е фактор. Ако човек има близък роднина с макулна дегенерация, вероятнотта и той да развие такава е близо 50%. Ролята на генетичните дефекти също не бива да се подценява. „Най-често се касае за мутации на два протеина, които имат съществено значение за функционирането на комплемента (система от белтъци, които обезпечават неспецифичната имунна защита на организма)“, уточнява офталмологът. Коварно е и високото кръвно – защото води до дегенеративни изменения в макулата, които отново причиняват атрофия и дисфункция впоследствие. Повишеният холестерол също е рисков фактор.
„Тъй като в основната си част друзите са изградени на базата именно на холестерола, то неговото високо ниво пряко води до повишаване броя и големината на самите петна. А това, както вече изяснихме, е свързано с повишен риск от появата на макулна дегенерация“, подчертава специалистът по очни болести. Лошата диета също вреди.
Прекомерният прием на мазнини – и при мъжете, и при жените, вдига риска с близо 1.5 пъти, разкрива д-р Бачева. Не бива да се подценява и оксидативният стрес. „При този верижен процес в областта на ретината възниква голям брой свободни радикали, които на базата на окислителни процеси увреждат фоторецепторите“, уточнява офталмологът.
Лечението – от витамини до инжекции
Каква е алтернативата за пациентите с макулна дегенерация? „Сухата форма няма ефективно и трайно лечение. Прилага се медикаментозна терапия с цел забавяне развитието на заболяването и неговото превръщане във влажна форма – ангиопротектори, витамини, лутеинови препарати“, обяснява д-р Бачева. „Влажната форма на макулната дегенерация има различни начини на лечение, стремящи се към намаляването и загубата на централното зрение. Понастоящем най-използваният метод е вътреочното прилагане на средство срещу съдовия ендотелен растежен фактор (Anti-VEGF). Този фактор предизвиква образуването на нови кръвоносни съдове и едновременно с това намалява риска от кървене”, разкрива механизма специалистът от МБАЛ „Света София”.
СИМПТОМИТЕ
Образите се смаляват. Макулната дегенерация най-често се проявява със следните симптоми:
- Замъгляване на зрението в централната част на зрителното поле;
- Микропсии (намалени образи);
- Метаморфопсии (разкривени образи);
- Нарушено цветоусещане;
- Наличие на скотоми (мътни петна) – в началото относителни, като по-късно стават пълни;
- Зрителната острота е в различна степен нарушена в зависимост от стадия на заболяването.