Текст: Христо Донев

Снукърът е най-комерсиалният и популярен професионален спорт, в който се използват топки и щека. Практикува се върху маса за билярд, игра от същото семейство, широко разпространена на аматьорско ниво. Измислен от британски офицери в индийските колонии на бившата империя, този спорт е бил известен като играта на аристократите.

ИСТОРИЯТА
Историята на билярдните игри започва още през XV век, като снукърът в сегашния си вид се оформя чак през XIX век. За пръв път терминът „снукър“ е използван от британския военен командир Невил Чембърлейн през 1875 г. в Индия. Името на играта идва от snookered (в превод затруднен). Постепенно става много популярна сред офицерите и се е считала за игра на аристократите. С течение на времето спортът се измества във Великобритания, но първоначално там не се радва на особена известност. Причината е, че подобно на английския билярд, масата и приспособленията за игра са прекалено скъпи. Основен проблем по онова време са билярдните топки, които се произвеждат от слонова кост (в наши дни се използват различни изкуствени материали), защото за направата на един-единствен комплект от топки, са необходими бивни от близо 10 слона. Основен принос за популяризирането на снукъра в началото и средата на XX век имат братята Фред и Джо Дейвис. Вторият е инициатор за провеждането на първото Световно първенство през 1927 г., което е и първото истинско състезание по снукър. Джо Дейвис печели това първенство, както и 14-те следващи, а Фред Дейвис печели 8 първенства в средата на века. По онова време няма много добри играчи, защото играта все още не е толкова популярна, а и доста от големите играчи на билярд се дистанцират от новата игра и се придържат към традиционните разновидности на билярда. Това е и причината никой след това да не успее да достигне постижението на Джо от 15 световни титли. Успехът на снукъра започва през 70-те години, когато играчи като Рей Риърдън, Джон Спенсър и други превръщат играта в едно от големите зрелища. Снукърът получава голям тласък при появата на цветната телевизия, която прави възможно прякото предаване на мачовете. През 90-те години на миналия век спортът става популярен не само във Великобритания, но и в Европа и някои части на Азия.

ПРАВИЛАТА
Снукър се играе на правоъгълна маса с размери 1,83 на 3,66 метра и 6 дупки (джобове) на масата – четири в ъглите и два, разположени в средата на дългите страни на масата. В единия край на масата, наричан „боук“, е разположена линия, която отстои на 73,3 см от късия борд на боук края на масата. Боук линията е очертана върху масите за снукър, както и полуокръжност с радиус 31 см, обърнат към боук края. Другият къс борд е наричан горен борд. Топките най-често се правят от фенолова смола. Стандартната топка за снукър е с диаметър 52,4 мм, въпреки че често има известни отклонения от този размер. За домашните маси с размери намалени на половина се произвеждат и по-малки топки. В играта на снукър участват 15 червени топки, 6 цветни (жълта, зелена, кафява, синя, розова и черна) и една бяла топка бияч. Въпреки че в официалните правила на играта никоя от топките не е номерирана, цветните топки понякога се обявяват. В началото на всеки фрейм (игра) топките се подреждат по специален начин. За цветните топки има точно определени позиции на масата, на които те се връщат след вкарването им в джобовете. За разлика от тях за червените има само начална позиция и те остават в джобовете след вкарването си. Жълтата, кафявата и зелената топка се подреждат върху боук линията, като кафявата се поставя в средата на боук линията, а жълтата и зелената се поставят на пресечените точки на боук линията с полуокръжността, така че гледано от боук края жълтата да е от дясната страна. Позицията на синята топка е точно в средата на масата, на средата на разстоянието между двата средни джоба. Розовата топка се поставя по средата между синята топка и горния борд на масата, а червените се нарежадат във формата на триъгълник, така че да са максимално близо до розовата, без да я докосват. Черната топка се позиционира на 31 см от горния борд. Топките се вкарват в джобовете с помощта на топката бияч, удряна от щека. Всяка цветна има свое място на масата и след като бъде вкарана, се връща на първоначалната си позиция. Червените не се връщат, след като бъдат вкарани. Когато вече няма червени топки на масата, цветните трябва да се вкарат във възходящ ред на точките, които носят (от жълта до черна). Целта на двамата играчи е да направят по-голям сбор точки от този на противника си. Максималният брой точки, който може да се достигне само от вкараните топки (без фалове) във фрейм, е 147 и се получава при комбинирането на всички червени с черната топка.

У НАС
През последните пет-шест години страната ни стана актуална дестинация са провеждането на редица силни международни турнири и първенства, заради които в България дойдоха най-големите звезди в този спорт като Рони О’Съливан, Стивън Хендри, Марк Хенри и др. У нас този спорт може да се практикува в редица клубове, които са под егидата на Българската снукър федерация. Най-много такива има в София и Пловдив. На любителско ниво този спорт е доста скъп, като масите за снукър варират на цени от 6 хиляди до 40-50 хиляди лева. Щеките вървят по 130-300 лева. В зависимост от качеството пълният комплект топки излиза от 40 до близо 500 лева.