Меркурий, Уран и Марс ретроградни за ЧНГ

Когато планетите тръгнат назад, животът на мнозина се обръща с „главата надолу“. Кога небесните ни господари ще са в ретро фаза през новата година и за какво да внимаваме? Ето отговорите на астролозите.

Марс, Уран и „вечният заподозрян“ – Меркурий, започнаха новата 2023-та „на контра“. Астролозите успокояват, че Червената планета ще е ретроградна за кратко – от 1 до 11 януари, и няма да обърка плановете ни. Уран обаче ще създава проблеми веднъж от 1 до 21 януари и после – от 29 август чак до края на 2023 г.

В това време има риск интуицията ни да се обърне срещу нас и да се отдадем на опасен мързел, предупреждават познавачите на звездите. „Хиперактивният“ Меркурий ще е ретро само до 17 януари. Но не бързайте да се радвате – най-близката планета до Слънцето ще обърква сметките, плановете и връзките ни още три пъти през годината – от 21 април до 14 май, от 23 август до 14 септември и от 13 декември до края на годината. За сметка на това, Венера ще е по-„милостива“.

Господарката на здравето и любовта обръща ход от 23 юли до 3 септември. Затова и в разгара на лятото не е изключено болежките ни да се обострят. И – не по-малко неприятното – астролозите алармират, че през отпускарския месец няма да е време за любов.

Тъкмо Венера ще се успокои, и Юпитер ще навлезе в ретро фаза от 4 септември чак до 30 декември. Тези 4 месеца ще са изпитание – има опасност да „излизаме от кожата си“ и да губим почва под краката си. Веднъж, но пък задълго, и Господарят на кармата – Сатурн ще обърне курса си. Астролозите предупреждават, че в периода от 17 юни до 3 ноември може да станем жертва на манипулации и предателства и да ни се стоварят куп дребни неудачи във всички сфери.

Паралелно със Сатурн, ретрограден ще е и Нептун. От 30 юни до 5 декември е добре да не залитаме към вредни навици, да не разчитаме твърде много на Фортуна и да опитаме да тушираме напрегнатата енергия с повече добри дела. Последната планета – Плутон, ще се движи наобратно от 1 май до 10 октомври. Но не се бойте – това ще е време за „здравословно“ вглъбяване, коeто може да ни позволи да избистрим важни идеи. Стига да вярваме в силите си, уточняват астролозите. Затова бъдете смели през 2023-та, напук на планетарните капризи!

Биочервило убива бацилите

Червило с екстракт от червена боровинка убива вируси, бактерии и гъбички. Биопродуктът с антибактериални свойства е създаден от екипа на Анхел Серано-Арока от Католическия университет във Валенсия. Екстрактът е добавен към кремообразна основа за червило, съдържаща масло от ший (карите), витамин Е, провитамин В5, масло от бабасу и масло от авокадо.

Учените разкриват пред изданието Applied Materials & Interfaces на Американското дружество на химиците, че са тествали червилото върху култури, съдържащи различни вируси, бактерии и вид гъбички. И двата типа вируси са били напълно унищожени в рамките на 1 минута след контакт с биопродукта. Резистентните към лекарства бактерии и гъбичка до голяма степен са били ликвидирани до 5 часа след прилагането на сместа.

Изследователите от Валенсия предполагат, че новата формула на червилото може да осигури защита срещу различни патогени, което прави по-безопасно споделянето му с други хора.

Мухи и хлебарки изпитват болка

Колко пъти сте смачквали хлебарка или досадна муха? Тези „невинни убийства“ може да се окажат изключително мъчителни за жертвите. Митът, че насекомите не изпитват болка е напът да бъде разбит, смятат от сп. Science Alert.

Доказателствата идват след проучването на над 300 научни изследвания. Дали и колко ги боли насекомите е проверено благодарение на рамка от 8 критерия, залегнали в Закона а хуманно отношение към животните на Обединеното кралство. Под закрилата му на Острова наскоро попаднаха две други големи групи безгръбначни – декаподни ракообразни (включително раци, омари и скариди) и главоноги (включително октоподи и калмари), за които се доказа, че изпитват болка. Проучванията сочат, че мухите и хлебарките отговарят на шест от критериите. Според рамката това е „силно доказателство“ за наличието на болка.

„Съществено доказателство“ пък има за пчелите, осите и мравките (те отговарят на четири критерия), както и пеперудите, молците, щурците и скакалците (три критерия). Ако науката приеме, че насекомите изпитват болка, ще трябва да се преосмислят политиките по отношение на отглеждането им за храна и фураж. Тази индустрия „погубва“ над трилион от тях годишно. Същото важи и за алгоритмите за борба с вредителите, защото пестицидите ежегодно обричат няколко трилиона диви насекоми на бавна и мъчителна смърт, коментират от Science Alert.