Болестите кодирани и в кръвната група
Коя е кръвната ви група? Ако сте В – добра новина, шансът да ви тормозят камъни в бъбреците е по-малък. Това доказва проучване на авторитетния шведски Институт „Каролинска“, което анализира данните на 5 млн. пациенти и 1000 диагнози. Учените откриват корелация между някои кръвни групи и 49 заболявания. По-стари изследвания, търсещи отговора доколко болестите са „кодирани“ в кръвта ни, също стигат до любопитни заключения. Ето и обобщените наблюдения от тях:
Сърдечносъдови заболявания
Типовете А, В и АВ имат по-висок риск от развитие на венозна тромбоза. Това се дължи на повишения фактор на Вилебранд, който е отговорен за съсирването на кръвта, сочат метаанализите. При хората група 0 той е по-нисък, а благодарение на това – и рискът от инсулт, миокарден инфаркт и заболяване на периферните артерии
Инфекциозни заболявания
В същото време, хората с нулева група по-често имат проблем с Helicobacter pylori, който инфектира стомаха и дванадесетопръстника. Наред с това са по-податливи на заболявания, причинени от холера, ешерихия коли и норовирус. Хората с кръвна група 0 обаче се възстановяват по-бързо от малария, показват данните.
Безплодие
Още една лоша новина за универсалния кръводарител от група 0 – изследвания сочат, че дамите с този фенотип по-често се сблъскват с репродуктивни проблеми заради по-високите нива на FSH. Най-привилегировани по отношение на плодовитостта пък са жените от В групата, показват проучвания.
Деменция
Най-рядката група – AB, за жалост е и в най-голям риск (според някои проучвания – до 82 на сто по-висок) да се сблъскат с когнитивни проблеми в третата възраст и да развият деменция.
Диабет тип II
Пандемията на XXI в. – захарният диабет тип II, е по-голяма заплаха за родените с кръвна група А и В, показват още изследвания. При тях рискът от „отключването“ му е 20% по-висок.
Рак
Проучвания сочат, че при хората с кръвна група 0 рискът от развитие на рак на панкреаса е по-малък. Други изследвания пък показват, че онези с А по-често стигат до диагнозата „рак на стомаха“.
Родиха се мишки без майка – с двама бащи
Революция в репродуктивната биология. Така сп. Nature определя успешния експеримент на японския професор Кацухико Хаяши от университета Кюшу – да зачене живот от двама бащи. Екипът му е съумял да създаде яйцеклетки от клетки на мъжки мишки, благодарение на което са се родили 7 здрави мишлета.
Как се е стигнало до пробива? Екипът на Хаяши първо е превърнал кожни клетки от женска мишка в яйцеклетка. След това учените провели експеримента и с мъжка. Клетките изолирали от опашката ú и трансформирали фибробластите в плурипотентни стволови клетки, които са в състояние да се трансформират във всякакъв вид клетки. В случая – яйцеклетки.
Подобно на хората, и мъжките гризачи имат двойка хромозоми XY, а женските – XX. Изследователите са получили около 6% клетки без Y хромозома (която дава мъжкия признак) и след това са дублирали останалата Х хромозома, за да получат „заветния“ ХХ. Трансформираните клетки са използвани за създаване на яйцеклетки, оплодени със сперматозоиди и след това имплантирани в утробата на женски мишки. От 630 опита са се родили седем мишлета, т.е. успехът е около 1%. Мишките са здрави и плодовити.
На теория техниката би позволила на двама мъже да имат дете, като единият предоставя сперматозоидите, а другият – яйцеклетката. Учените обаче не бързат с ентусиазма. Пред Nature експертите от Калифорнийския университет в Сан Франциско, САЩ, Джонатан Байерл и Даяна Лърд, обясняват, че няма гаранция дали подобен експеримент би бил успешен при хората. Определят го като „забележителна стъпка в репродуктивната биология“ с потенциално приложение за спасяване на застрашен вид, от който е останал само един репродуктивен мъжки.
Колегата им от Израел Ницан Гонен пък коментира, че процедурата не е никак ефективна – 99 на сто от ембрионите не оцеляват. Тя би била още по-проблематична при хората, чиято бременност трае не три, а цели 40 седмици. Това би увеличило многократно риска от неуспех. А наред с медицинските проблеми изникват и сложни етични въпроси. „Фактът, че можем да направим нещо, не означава непременно, че трябва да го направим, особено когато става дума за човешки вид“, коментира израелският изследовател.