Над 4 млн. заразени, повече от 300 000 погубени живота и два месеца живот под карантина. Това е равносметката от пандемията COVID-19 на прага на лятото. Химера ли е ваканцията, когато SARS-CoV-2 кръстосва света? Ще победи ли слънцето коронавируса? Табу ли ще е плажът? И защо трябва да сме особено внимателни в жегите по време на епидемия? Учени и здравни експерти от цял свят „рисуват“ картината на (не)възможното лято 2020.

Топлото време не е панацея срещу COVID-19. Това откритие на екип епидемиолози от Канада и Швейцария за пореден път „попари надеждите“ на изследователите, че подобно на сезонния грип коронавирусът ще бъде „победен“ от по-високите температури. Проучването на д-р Питър Юни и колегите му от Университета в Торонто обхваща 144 страни и региони в света – от канадския Далечен север до тропиците, и е публикувано в „Журнал на канадската медицинска асоциация“ (CMAJ).

Данните показват, че покачването на температурите не влияе на вируса, по-високата влажност в известна – но несъществена – степен „забавя“ разпространението му, а единствените адекватни мерки срещу епидемията реално са социална дистанция, осигурена чрез затваряне на училища, заведения и ограничаване на масовите сбирки. Че летните жеги не са решение срещу заразата, предупредиха и от Световната здравна организация (СЗО), а позицията, че SARS-CoV-2 се „чувства“ по-добре в студеното време, но е все така опасен и в топлото, застъпва и вирусологът проф. Марк Липсич, който ръководи Центъра за проследяване на заразните болести в „Харвард“. Тогава защо, по думите на проф. Тодор Кантарджиев, чакаме „слънцето да започне да трепе вируса“?

Слънцето като дезинфектант

Слънчевата радиация наистина е мощно „оръжие“ за дезинфекция, познато от векове. UVA лъчите проникват дълбоко в кожата и са отговорни за стареенето на кожата, появата на бръчки и пигментации. UVB пък са „обичайните заподозрени“ за изгорелия ни гръб на плажа, както и за рака на кожата. UVC, най-късите лъчи, се абсорбират от озоновия слой, но се справят изключително успешно с унищожаването на генетичен материал. Затова и от XIX век насам UV лампите са използвани за стерилизация – в болници, лаборатории, производства, както и за пречистване на води. За нещастие, ефектът им е пагубен не само върху вирусите, но и върху човешкото ДНК.

И макар СЗО да препоръчва в Третия свят водата да се пречиства от патогени, като се остави в стъклена бутилка на слънце, засега няма доказателства, че лъчите ще унищожат коронавируса, категорични са учените. При епидемията от SARS изследователите са правили експерименти с UVA. Резултатът разочаровал – след 15 минути под лъчите вирусът бил все така заразен. Дали по-мощните UVB биха имали по-силен ефект – специалистите засега само гадаят. Затова препоръката им е – водата и сапунът, както и спазването на дистанция, са по-сигурна застраховка срещу COVID-19 от слънчевите бани. Това обаче не означава, че шоколадовият загар не е препоръчителен през пандемичното лято 2020. Напротив!

Заредете се с витамин D

Вирусите „обичат“ зимата, защото през студения сезон ние, гостоприемниците им, сме по-уязвими. Обратно, през лятото имунната ни система е във възможно най-добра „форма“, обяснява вирусологът от „Харвард“ проф. Липсич. И основният „виновник“ за това е слънцето. „Да бъде светлина!“ неслучайно е първата повеля в Библията. Една от хипотезите, на които се опира Липсич, е, че подсилването на имунитета през този сезон се дължи на промените при синтеза на мелатонина – т.нар. хормон на съня, мощен имуномодулатор, който се влияе от циклите на Слънцето.

Другият голям „коз“ на лятото е т.нар. слънчев витамин – витамин D. За него отдавна се знае, че влияе благотворно на имунната ни система, припомня вирусологът от „Харвард“. Доказателства за това дава и битката с COVID-19. Индонезийско кохортно изследване на общо 780 случая, публикувано преди месец, сочи, че дефицитът на витамин D увеличава риска от летален изход при болните. И обратното: „Доказано е, че той засилва експресията на гените, свързани с антиоксидантната защита, модулира придобития имунитет и подобрява клетъчния имунитет“, коментират авторите му.

30 минути под лъчите стигат

За да се „заредим“ с безценния витамин D, не са необходими особени усилия. Около 80-90 на сто от нужните ни количества се синтезират в кожата под въздействието на слънчевите лъчи. Едва 10-20 на сто се набавят от храната – мазни риби, черен дроб, гъби, авокадо. 30-минутни слънчеви бани, 5 дни в седмицата през лятото препоръчва клиничният фармаколог проф. Добрин Свинаров, за да наваксаме изчерпаните си след зимата запаси от витамин D. Като уточнява, че е достатъчно да излагаме под лъчите само крайниците си. Разбира се, хората с хронични заболявания често имат изявен дефицит, затова препоръката му е да се изследват, да се консултират със специалист и да вземат допълнително витамин D по схема.

Къпането – разрешено, но избягвайте реките

Събирането на тен неизбежно върви ръка за ръка с копнежа за бриз и море. Химера ли ще е плажът това лято обаче? Добрата новина е, че във водна среда вирусът на този етап изглежда едва ли не безобиден. Солта и вълните в морето, както и химикалите – като хлор и бром, с които се третират басейните, правят къпането „мисия възможна“. За по-рискови се считат реките и езерата, заради сладката вода и по-слабото оттичане, предупреждават изследователите от испанския Национален научен съвет (CSIC). Нож с две остриета може да се окажат и джакузитата и сауните. Макар температурата и дезинфектантите да „обезоръжават“ SARS-CoV-2, рискът при заразен в компанията остава, защото е невъзможно спазването на препоръчителната дистанция от поне 1,5 метра.

Шезлонгът по-опасен от басейна

Коронавирусът може да е неустойчив във въздуха или водата, но върху повърхности се чувства повече от прекрасно, напомнят изследователите от Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC). Пластмасовите и дървени шезлонги – ако не са почистени добре например – могат да му осигурят „комфорт“ за от 2 до 4 дни, напомнят здравните власти. Още по-опасно място са съблекалните или санитарните възли, осеяни с метални брави и кранчета, върху които, при немарливо отношение, SARS-CoV-2 може да живее до 5 дни, според изследванията (вж. карето). Така плажът се оказва по-опасен от морето или басейна, а дезинфектантът – по-важен и от слънцезащитния крем в разгара на пандемията. Но все пак – възможен.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

Вирусите живеят с дни върху бижута

Данните за новия SARS-CoV-2 още са оскъдни и противоречиви, но учените имат информация за характера и поведението на останалите щамове от семейството на коронавирусите. Колко устойчиви са? WebMD припомнят какво знаят дотук изследователите за оцеляването на коронавирусите върху различни повърхности.

  • Метал (брави, бижута, прибори) – 5 дни
  • Дърво (мебели, плотове) – 4 дни
  • Пластмаса (седалки, бутони, съдове и т.н.) – 2 до 3 дни
  • Картон (кутии, опаковки) – 24 часа
  • Мед (съдове, бижута) – 4 часа
  • Алуминий (съдове, станиол) – 2 до 8 часа
  • Стъкло (чаши, прозорци, огледала) – до 5 дни
  • Керамика (чинии, чаши) – до 5 дни
  • Хартия (вестници, книги) – продължителността варира при различните щамове – от минути до 5 дни

СЗО СЪВЕТВА

  • Проветрявайте нощем, крийте се при над 25 °C.
  • Горещо и дълго лято 2020, сочат прогнозите на метеоролозите. Жегите са особено изпитание насред пандемията, особено когато климатиците не са препоръчителни заради заразата. От СЗО вече са готови с препоръките си за горещото време. Ето ги и тях:
  • Стойте на хладно – не се излагайте на слънце при температури над 25 градуса, тъй като няма доказателства, че това предотвратява или лекува COVID-19, но със сигурност увеличава риска от изгаряне или топлинен удар. Можете да хванете вируса независимо колко слънчево или горещо е времето, така че – предпазвайте себе си и другите, като редовно миете ръцете си, кашляте в сгънат лакът или тъкан и избягвате да докосвате лицето си.
  • Поддържайте дома си хладен – вместо климатици, използвайте нощния въздух, за да охладите дома си. През деня разчитайте на щори или плътни завеси.
  • Не излизайте в най-горещото време. Ако горещата вълна ви „хване“ навън, стойте на сянка. Не оставяйте деца или животни в паркирани превозни средства и ако е необходимо и възможно, прекарвайте 2-3 часа на ден на хладно място, като спазвате физическото разстояние от поне 1 метър.
  • Не прегрявайте – използвайте леки и свободни облекла и спално бельо, вземайте хладни душове или вани и пийте вода редовно, като избягвате сладки, алкохолни или кофеинови напитки.