Текст: доц. д-р Здравка Демерджиева, началник на Клиниката по дерматология и венерология в „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“
Наричат ги „слънчевите целувки“. Носят особен чар, но мнозина от притежателите им мечтаят да се „спасят“ от тях. Дар или бреме са луничките? Защо „целунатите от слънцето“ по-често трябва да посещават дерматолог? И има ли безопасен и ефективен начин да се освободим от „очарованието“ им? Отговорите дава доц. д-р Здравка Демерджиева, началник на Клиниката по дерматология и венерология в „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“.
Луничките представляват малки петънца по кожата на изложените на слънчева светлина зони – най-често лицето и ръцете. „Те могат да варират по цвят – светло-, тъмнокафяви, жълтокафяви. Обикновено са с окръглена форма. Срещат се по-често при хора със светла кожа и червена или светла коса и очи (I и II фототип), но може да присъстват и при онези с по-тъмна“, обяснява доц. Здравка Демерджиева.
Чаровни по наследство
Линдзи Лоън, Сиена Милър, Гуинет Полтроу, Жизел Бюндхен, Ема Уотсън, Ема Стоун, Джулиан Мур – голяма част от тези, „целунати от слънцето“ знаменитости, вероятно са получили луничките си по наследство. „Смята се, че наличието им е свързано с гена MC1R (меланокортинрецептор 1). Варианти на този ген определят цвета на кожата, очите и косата, контролирайки синтезата на меланин от меланоцитите“, разкрива началникът на Клиниката по дерматология и венерология в „Токуда“. Луничките се появяват още по време на детството, като типично за тях е, че през лятото стават по-изразени. „При по-възрастни хора имат тенденцията да намаляват“, допълва дерматологът.
Симпатичен щит срещу слънцето
„По-голямото количество на еумеланин определя тъмния цвят на кожата и косата и по-добрата защитна функция на кожата към вредното действие на лъчите. При вариантите на генa с преобладаващо производство на феомеланин хората са с рижава коса, лунички имат намалена защитна функция към слънчевата светлина“, предупреждава д-р Демерджиева. Ултравиолетовите лъчи стимулират производството на пигмента меланин. „Клетките, които го секретират, не увеличават броя си и съответно активността си. Реално луничките представляват зони на струпване на кератиноцити, съдържащи голям брой меланозоми. Ето защо за тях е характерно да се появяват след излагане на слънце, през лятото да увеличават броя си и да потъмняват“, обяснява подробно какъв е механизмът дерматологът. Синтезът на меланин всъщност е защитна реакция на кожата към вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи, а чаровните лунички са просто резултат на неправилното му разпределение.
По-застрашени от рак на кожата
Луничките не са болест, но хората, които ги имат, обикновено са със светла кожа и червена коса и имат по-ниска концентрация на фотозащитен меланин (еумеланин) и следователно кожата им е по-податлива на увреда от ултравиолетовите лъчи. „Те изгарят лесно при излагане на слънце и рискът да развият рак на кожата е по-висок, напомня специалистът. Затова и консултациите при дерматолог трябва да са по-чести. „Препоръчва се употребата на слънцезащитен крем с висок фактор, който да нанасят често, избягването на слънчевите лъчи, особено в най-горещите часове на деня (между 11 и 16) през лятото, както и дрехите с UV защита“, допълва доц. Демерджиева.
Химически пилинг или лазерни процедури?
Ако все пак искаме да се „откажем“ от луничките, какъв подход е най-добре да изберем? На първо място трябва да сме наясно, че методите за премахването им могат да доведат до нежелан ефект при недобро изпълнение или неправилна грижа за кожата след процедурата, алармира дерматологът.
Един от вариантите е химическият пилинг. Той предизвиква излющване на горния слой на кожата – ексфолиране, посредством киселини, като дълбочината зависи от вида киселина, която се използва, начина на приложение и състоянието на кожата. „Чрез този метод може да се намали интензивността на цвета на луничките или напълно да се заличат. Това обаче не означава, че те ще спрат да се появяват, ако не се предприемат мерки за превенция“, подчертава доц. Демерджиева.
Лазерната техника е друга опция за премахване на луничките. „Чрез кратки импулси от спектъра на видимата светлина върху пигментната лезия – там, където концентрацията на меланин е най-висока, се цели разрушаване на съдържащите го клетки и заменянето им с нови, здрави клетки“, обяснява началникът на Клиниката по дерматология и венерология в „Токуда“. Важно е да се знае, че най-подходящите сезони за извършването на тези процедури са есента и зимата. „Тогава слънчевите дни са по-малко, намалена е и силата на лъчите. Рискът от хиперпигментация след процедурата е значително по-малък“, обяснява дерматологът.
„Бабините рецепти“ могат да задълбочат проблема
По-рискови от лазерните процедури са избелващите препарати, не крие доц. Демерджиева. Обикновено те съдържат активни вещества като хидрохинон и производни на витамин А. „Освен изсветляване на кожата в проблемните участъци употребата им може да доведе до повишена чувствителност към слънцето или появата на зони с неравномерна пигментация“, предупреждава дерматологът.
„Нож с две остриета“ могат да се окажат и „бабините рецепти“ за премахване на лунички. Най-разпространени са домашните лосиони и маски със сок от цитрусови плодове. Началникът на Клиниката по дерматология в „Токуда“ обаче препоръчва да се внимава с тях. „Много от съставките с естествен произход са вещества, които биха могли да направят кожата по-чувствителна към слънчева светлина или са алергени. Те могат да доведат до раздразнение и появата на нови хипер- и или хипопигментни лезии“, не крие доц. Демерджиева.
Търсете лекар, ако променят цвета и размера си
Повечето пигментни петна, причинени от слънцето, са доброкачествени, успокоява доц. д-р Здравка Демерджиева. Въпреки това при някои лезии има риск от злокачествена трансформация на клетките. „Ултравиолетовата радиация се приема за основен етиологичен фактор за развитието на малигнен меланом. За всяка пигментна лезия, която с времето променя цвета, размера, формата си, появява се сърбеж или кървене, трябва да се направи консултация с дерматолог“, подчертава началникът на Клиниката по дерматология и венерология в „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“.