[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1646398068211{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Елена Терзиева, експерт по балансирано хранене от CSNN
Луло (Solanum quitoense Lam. /syn. S. angulatum Lam.) е интригуващ и изключително привлекателен член на семейство Solanaceae. То представлява яркооранжев плод, произхождащ от Андите, или по-точно от района на Колумбия и Еквадор.
Луло е името му, използвано в Колумбия, но в Панама и Еквадор този вкусен плод се нарича наранджила. Lulo, Naranjilla, Quito-Orange, obando, cocona или nuqui са някои от често срещаните имена на плодовете на луло. Той изглежда като портокал отвън и като домат отвътре, вкусът му се описва като смес от ананас, киви, лайм или ревен.
Тъй като принадлежи към семейство картофови заедно с доматите, картофите и патладжана, зрялата наранджила е деликатна и лесно се наранява, така че обикновено се бере неузряла. Въпреки че търсенето на луло по света нараства поради неговия уникален, екзотичен вкус, плодът е труден за разпространение, тъй като е изключително крехък и е податлив на наранявания, обезцветяване, насекоми и болести.
Поради тази причина масовото отглеждане не е опция за наранджила, така че тя остава дребномащабна култура, която има относително ниски нива на износ.
Растение
Луло е изправено, широко тревисто многогодишно растение, високо 2,5 м, с дебели стъбла, които стават донякъде дървесни с възрастта; бодливо е в дивата природа и без бодли в култивирания вариант. Растението не понася пълно излагане на слънце и предпочита полусянка и завет. Най-добре се развива в дренирана богата органична почва, но също така расте на бедни, каменисти, варовити почви и на варовик. Стъблата, листата и дръжките на растението са покрити с къси лилави власинки.
Листата обикновено са редуващи се, продълговато-яйцевидни, дълги до 60 см и широки до 45 см, меки и мъхести. Неотворените пъпки също са покрити с лилави власинки.
Плодове
Наранджила е кълбовиден плод с кръгла или яйцевидна форма, по 1–4 плода на съцветие и всеки плод съдържа по 4 отделения, разделени от мембранни прегради и пълни с полупрозрачен зелен или жълтеникав пулп с приятен леко кисел вкус, подобен на ананас и лимон. Плодовете обикновено са кафеникавозелени, като се оцветяват в оранжево, когато са напълно узрели.
Плодът съдържа многобройни дребни и плоски семки. Сокът от луло е зелен и често се използва като фреш или за напитка, наречена лулада. Кафявата мъхеста покривка предпазва плода до пълното му узряване, когато мъхът може лесно да се изтрие, показвайки яркооранжевата, гладка и доста дебела кора.
История
Произходът на наранджила не е ясен, но се предполага, че е местен, от планинските райони на Колумбия и Еквадор, където е регистриран за първи път през XVII век. Известното в Колумбия име „луло“ идва от името на инките „лулум“. Предполага се, че инките са се наслаждавали на сока от плода наранджила.
От дълги години култивирането бавно се разпространява в Южна и Централна Америка по места като Перу, Панама, Гватемала и Коста Рика. Заради трудното отглеждане, растението не е успешно въведено другаде по света. Въпреки че плодът и неговият сок са били представени с широко признание на Световното изложение в Ню Йорк през 1939 г., неговата фина природа и неуспехът да даде плодове извън Южна Америка са попречили на луло да се превърне в широко разпространен плод. Опити за консервиране и запазване на пулпата са били правени от множество компании, но са се провалили или са били отхвърлени поради лошия вкус.
Хранителна стойност
Луло е добър източник на хранителни вещества, витамини и минерали. Консумирането на 120 грама наранджила предлага 17,5 µg витамин K, 1,74 мг витамин B3, 0,128 мг витамин B6, 0,9 мг витамин E, 7,08 g въглехидрати, 0,264 мг витамин B5, 0,42 мг желязо, 24 мг калий, 34 µg витамин А и 0,054 мг витамин B1.
Ползи за здравето
Плодът луло е източник на витамини А, С, В, също желязо, фосфор, бета-каротин, магнезий и калций. Той е практически без мазнини и е с много ниско съдържание на калории, както и с високо съдържание на антиоксиданти. По-долу са изброени някои от ползите за здравето от консумацията на наранджила:
Уникалната комбинация от витамини и антиоксиданти в луло означава, че може да неутрализира свободните радикали в тялото, които водят до мутация на здравите клетки в ракови. Текущи изследвания в различни лаборатории по света изучават точните антиоксидантни свойства, които придават на този ценен плод антиракови свойства.
Луло съдържа пепсин и фибри и е много полезен за храносмилателния тракт. Почти всички фибри спомагат за подобряване на храносмилането, а пепсинът благоприятства работата на стомашно-чревния тракт. Помага за справяне с констипация, спазми, подуване на корема и по-сериозни състояния като стомашни язви.
Фибрите също помагат за регулиране на количеството глюкоза, която се отделя в кръвния поток, което прави луло полезен за хора, страдащи от диабет и инсулинова резистентност.
Комбинацията от диетични фибри помага за елиминирането на „лошия“ холестерол от организма, а богатото разнообразие от други витамини и минерали може значително да подобри функционирането на сърдечносъдовата система и да намали шансовете за развитие на атеросклероза, както и да понижи риска на инфаркти и инсулти.
Луло съдържа каротеноиди, включително витамин А и бета каротин, които помагат за неутрализиране на свободните радикали, които причиняват оксидативен стрес върху определени очни клетки, включително лутеата на макулата. Това може да намали вероятността за дегенерация на макулата, катаракта и други проблеми със зрението.
Наранджила е богат на витамин С и витамин А и е прекрасен начин за подсилване на имунната система. Витамин С действа като естествен антиоксидант за изчистване на свободните радикали от организма, а също така и стимулира производството на бели кръвни клетки, което е първата линия на защита на тялото срещу инфекциозни заболявания и други патогени. Освен това витамин С е от съществено значение за развитието на колаген, който поддържа съединителната тъкан, кръвоносните съдове и органите.
Значителните нива на желязо, които се съдържат в луло, означават, че броят на червените кръвни клетки ще се увеличи, като по този начин ще се засили циркулацията на кръвта и ще се увеличи доставката на кислород до жизненоважни органи и клетки.
Това също може да подобри силата, скоростта на растеж и текстурата на косата, като подхрани фоликулните гнезда. Освен това, увеличеното количество желязо в организма може да подобри клетъчното хранене и регенерация.
Луло често се използва в традиционната медицина като диуретично вещество, което означава, че увеличава уринирането. Това може да почисти бъбреците от излишните токсини, да облекчи стреса върху черния дроб и да премахне излишните соли, вода и дори мазнини от тялото. Диуретичните вещества обикновено се ползват, когато искаме да свалим килограми или да изчистим тялото и кръвта си от токсини.
Здравите кости са важни на всички етапи от живота, така че плод като луло, който има богато разнообразие от минерали, включително калций, фосфор и желязо, може значително да подобри плътността на костната тъкан, като по този начин предотвратява състояния като остеопороза и дори артрит, който настъпва с възрастта.
Въпреки че продължават изследванията по отношение на действието му върху тези състояния, наранджила се свързва с хормонални промени в тялото, които могат да подобрят настроението, да намалят стреса и дори да повлияят положително на съня при хора, страдащи от безсъние и неспокоен сън.
Ако ви попадне плод луло, задължително го опитайте и му се насладете. През останалото време, консумирайте сезонни плодове, възможно най-близки до нашите географски ширини![/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]
