[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1643976241869{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог
Паник атаки, раздразнителност, емоционално изтощение, засилена тревожност, депресия – все по-чести спътници в ежедневието ни, във всяка общност, навсякъде по света. Ние сме социални същества, имаме нужда от общуване, от близост, имаме нужда да бъдем хора, а не лица, които боледуват и влизат в статистиката.
Вече повече от две години сме в ситуация на пандемия. И ако тя причинява несигурност и стрес на всички нива, то оставането под карантина може да задълбочи трудностите и да доведе до нелеки психични страдания. Част от причината за това е въздействието, което карантината оказва върху нашата автономия, усещане за компетентност и свързаност.
Макар да посвикнахме с плашещи новини за недостиг на ресурси за защита и лечение, с нарастващите финансови затруднения, с налагането на мерки за обществено здраве, които нарушават личните свободи, това все още си остават стресови фактори, които допринасят за редица рискове за психичното здраве. Пандемията увеличава стреса и изостря вече съществуващите проблеми.
Хората, които изпитват финансови затруднения в резултат на кризата (загуба на работа, намалени доходи, банкрут), са особено изложени на риск. Децата, юношите и младите хора са много засегнати от психологическите последици от пандемията. Дори след облекчаване на ограниченията все още трябва да живеем с последиците от предишни ограничения, с продължаваща несигурност и понякога нови страхове.
Може да се чувствате уплашени, раздразнителни, объркани, ядосани, стресирани, тревожни, претоварени и притеснени. Всички тези емоции са нормални, но е важно да намерите начин да защитите психичното си здраве, когато сте под карантина.
Ето какво може да направите:
Кризата, в която живеем, е трудна, опасна, плашеща, но колкото и парадоксално да звучи, както във всяка криза в нея е скрит голям потенциал. Тъкмо това, че нищо не е такова, каквото е било, е възможност да погледнем на света с нови очи, да открием нови възможности и да преоценим ресурсите си за справяне.
Да видим, че пандемията и наложените ни мерки за справяне с нея, като карантината например, направиха възможен огромния скок в развитието на комуникациите, в начина, по който организираме работния си процес и общуването с близките. Нещо, което при други условия би отнело невъобразимо повече време. Помнете, че не сте само „лице под карантина“, а човек, който е заобиколен от други хора, преминаващи през същата криза.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]