Лигурия

Олга Георгиева

Корабчето от Санта Маргерита до Портофино пори вълните на Лигурско море. Приятният бриз роши косите на туристите. Дочуват се фрази на различни езици. Синевата, слънцето, морският аромат и гледката на цветния бряг са опияняващи. Корабчето се насочва към пристанището, което римляните нарекли „Пристанището на делфина”. И изведнъж всички езици стават един: с общото възклицание “Ооооо!“ Сигурно така изглежда раят…

Европейските аристократи откриват вълшебството на малкото рибарско селце през 19-ти век. И Портофино става една от най-привлекателните дестинации на Средиземноморието. Територията на региона Лигурия е тясна ивица с много планини покрай морето, с красиви пристанищни градчета. Простира се от френската граница на запад до залива на Специя и региона Тоскана на изток. Да тръгнем от Генуа, административния център на Лигурия, и да продължим на изток до Санта Маргерита Лигуре.

Генуа
Родният град на Христофор Колумб има особен чар, неповторима атмосфера, която няма да откриете в никой друг италиански или средиземноморски град. От древни времена до днес историята на Генуа е свързана с корабоплаването и търговията.

Да оставим колата на пристанището, най-важното за Северна Италия, и да започнем да разглеждаме. Реконструираната антична пристанищна зона е обогатена през 2001 г. с модерния проект на световноизвестния италиански архитект Ренцо Пиано (също роден в Генуа) – огромна сфера от метал и стъкло, инсталирана върху водата на пристанището. Генуезци я наричат Биосферата или Балона на Пиано. Тя съхранява екзотични тропически растения, малки животни и пеперуди. До нея се намира аквариумът на Генуа, вторият по големина аквариум в Европа (след този във Валенсия). За да се разгледа, са необходими два часа и половина. Тук живеят над 400 вида риби, морски бозайници, птици, влечуги. В тази част на пристанището, разположенo в сграда на няколко етажа точно срещу Биосферата, е и култовият ресторант – магазин за здравословно хранене на веригата Eataly.

Отправяме се към сърцето на стария град (Centro Storico), въздухът е наситен с неописуеми аромати. Сред тях долавяме този на типичната за Генуа фокача. Няма как, ще трябва да спрем да я опитаме Историческият стар град на Генуа е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Характерни за него са малките тесни улички – виколи, от които лъха на смесица от мухъл, стари сгради, понякога дори на урина, и в същото време на кафе, цветя и морски въздух. Те образуват интересен лабиринт, в който лесно можеш да се изгубиш, но точно те дават неповторима атмосфера на стария град. И, на местната аристокрация от миналото. Тръгваме по Via San Lorenzo, на която се намира великолепната катедрала „Сан Лоренцо”, построена от бял и черен мрамор. Деца се катерят върху двата каменни лъва от двете страни на стълбището на входа и пищят от възторг да пипат лапите им. Които датират от 12-ти век…

Минаваме покрай големия площад „Джакомо Матеоти” и централната фасада на Palazzo Ducale, Дворецът на Дожовете, сега музей и място за най-различни културни събития. Малко по-напред е църквата „Св. Амброзио и Св. Андреа”, с изключително красиви картини. Стигаме до друг символ на града – Piazza De Ferrari, с голям кръгъл фонтан. Тук се намират операта Teatro Carlo Felice, Palazzo Ducale и къщата, в която се смята, че е роден Христофор Колумб. Оттук можем да тръгнем по търговската улица Via XX Settembre, на която са магазините на много от известните марки. След това свиваме наляво по пешеходната Via S.Vincenzo, също с много магазинчета и сладкарници. Хайде да спрем да хапнем по един истински сладолед без консерванти!

И сега можем да отидем да видим двете кули на една от портите на античната крепостна градска стена. Да седнем на кафе и да погледаме как се веят флаговете ѝ. Днес успяхме да разгледаме само малка част от стария град, но Генуа има и голяма модерна част с нови бизнес сгради, метро, университети, музеи, театри и много паркове. Освен важно пристанище, Генуа е и образователен и научен център, град с развита промишленост и инфраструктура. Tук се провеждат много международни изложения, най- интересните от които може би Salone Nautico (най-голямото корабостроително изложение на Средиземноморието) и Еuroflora (международното изложение на цветя).

Докато ви разказвам, неусетно става време за aperitivo, традиция за Генуа и градовете в Северна Италия. Предлагам ви да се върнем на площад „Джакомо Матеоти” пред Palazzo Ducale. Тук е „най- клюкарският” бар, защото от платнените му столчета виждаш всички, които минават по Via San Lorenzo. Поръчваме си коктейли и заедно с тях ни сервират безплатно черни маслини „Таджаска”, пържени фъстъци и чипс. Ехааа! Каква приятна почивка след дългото обикаляне! Точно това е идеята на италианското аперитиво – да „разпуснеш” малко след дългия работен ден и да се прибереш вкъщи, вече настроен на режим почивка. Да пренощуваме в града, за да можем сутринта да отидем до Камоли и Санта Маргерита. Ще вечеряме в някое ресторантче в стария град – задължително ще опитаме паста с прясно песто дженовезе, типично за генуезката кухня.

Камоли
След закуската – кроасан с масло и лате макиато, сме готови да тръгнем към Камоли, рибарско градче на 22 км от Генуа. И пътят, и железопътната линия до там в голямата си част минават покрай морето. Община Камоли граничи на север с общините Реко и Рапало, на юг и запад с Лигурско море и на изток със Санта Маргерита и Портофино. Наричат Камоли „Градът с хилядата бели платноходки”. Той впечатлява със своята марина и със сградите в различни цветове. Те помагали на моряците да разпознават по-лесно своя дом на връщане от риболов. Повечето от сградите в центъра са доизграждани през вековете. Повод за добавянето на нови части към съществуващите сгради можело да бъде например раждането на дете на моряк или постъпленията от дълго плаване. Камоли е едно от малкото места в Лигурия, където все още се практикува професионален риболов с риболовни светлини. Камоли е най-известна с аншоата с превъзходно качество. Трябва да я опитаме в някое от крайбрежните ресторантчета! През 1913 г., в съответствие с модата на крайбрежните алеи, най-ярък пример за която е алеята на Ница, и тук са били разрушени сгради и дворци с изглед към морето с цел нейното създаване (но били избирани вече повредени от водата и солта сгради). Между плажа и малкото пристанище се издига базиликата „Санта Мария Асунта”. Интересна е и военната архитектура – замъкът „Драгонара”, зад чиито стени са се криели жителите на Камоли в опасни времена (днес замъкът приютява изложби и културни прояви) и крайбрежният отбранителен комплекс „Пунта Киапа”. Така, сега да поджапаме по плажа, да пием кафе и да се отправяме към Санта Маргeрита.

Санта Маргерита
9 километра през зеленина, палми, пинии, маслинови дървета, красиви къщи, и цветя, много цветя, провиснали отвсякъде… Светлината на яркото лятно слънце, съчетана с толкова цветове и красота, действа поразително. Санта Маргерита е един от най -изисканите курорти на Лигурия. По крайбрежната улица се редуват хотели с великолепна архитектура, скъпи магазини, ресторантчета, кафенета. На крайбрежието се намира и замъкът „Санта Маргерита Лигуре”. За вечеря? Разбира се – прочутите червени скариди на Санта
Маргерита!