италианската ривиера

Олга Георгиева

Чинкуе Терре (Cinque Terre), Петте земи… Това е може би най-атрактивната за туристите част от италианската ривиера. Пет приказни селища на каменистия бряг на морето. Ослепителна красота, старинен чар, чудесна кухня, неописуеми аромати и блажено спокойствие. Слънце, скали и постоянен разхлаждащ бриз от Лигурско море. Какво повече може да иска човек за лятната си ваканция!

В предишния ни брой избрахме Генуа за седалище, където да отседнем и откъдето да обиколим региона Лигурия, простиращ се от френската граница на запад до залива на Специя и региона Тоскана на изток. През юли разгледахме Генуа и се разходихме до Портофино, Камоли и Санта Маргерита. Този месец ще продължим още на изток, до Чинкуе Терре и Порто Венере. А след това ще се върнем в Генуа и ще продължим почти до най-крайната западна точка – славния Сан Ремо.

Чинкуе Терре
Ако ви изпратят картичка от там, вероятно ще си помислите, че е правена на Photoshop. Не, не е! Това са реалните цветове! Не случайно Петте земи – селищата Монтеросо ал Маре (Monterosso al mare), Вернаца (Vernazza), Корнилия (Corniglia), Манарола (Manarola) и Риомаджоре (Riomaggiore) са включени в списъка на ЮНЕСКО (а Мартин Скорсезе ги избра за място за снимките на някои от сцените във филма „Вълкът на Wall Street”). Приличат си, но в същото време всяко от тях е уникално, със собствена атмосфера. Ако очаквате равен плаж с жълт фин пясък, ще се разочаровате.
Чинкуе Терре са разположени върху скали и ще трябва да сложите плажната си кърпа върху тях, а при влизане в морето ще трябва да стъпвате внимателно върху хлъзгавите камъни. Плажчетата са миниатюрни и пренаселени. Но ако обичате да скачате в морето от скалите, това е вашето място! Къщите, накацали една над друга, стръмните пътеки, покрити с лозя и великолепната гледка към морето също са типични за петте селца. Поради тези особености най-удобно до тях се стига с местната железопътна линия от Генуа до Ла Специя. Можем да отседнем в хотел или в стая под наем, които няма да ни предложат изключителен лукс, но ще ни дадат нещо много повече – ще ни потопят в приветлива и спокойна атмосфера. В многото ресторантчета и заведения ще опитваме специалните вина на Чинкуе Терре, домашно приготвени морски специалитети и осолена аншоа.

Първата земя, която ще видим на идване от Генуа, на 88 км, е Монтеросо ал Маре. То е най-голямото селище, най-песъчливото и с най-много плажове от всички. Тук ще отидем на плажа Феджина, а привечер ще се наслаждаваме на залеза. Залезът! Той е необикновена гледка от всичките пет земи… Следва Вернаца, забранена земя за модерните форми на транспорт. Местните и днес използват малки лодки, за да се придвижват, така както са правели в миналото техните предци. Тук ще видим руините на замъка в покрайнините, красивата църква в центъра, терасите с лозя, които се простират по склоновете на съседния хълм. Корнилия заема централната част на Чинкуе Терре. Само тя от всички селища обаче няма пряк изглед към морето, а е разположена на върха на един хълм на около сто метра височина, заобиколен от лозя, разположени на тераси – с изключение на страната с изглед към морето. За да се качим на хълма, трябва да изминем дълъг път със стъпала, наречени Lardarina, състоящ се от 382 стъпала. Или да тръгнем по пътя, който го свързва с гарата. Четвърти подред е мъничкият град Манарола. Влакът в този район се движи по-високо над скалите покрай морето. Манарола е градчето с пастелените къщи близо до района с най-плодородните лозя. И ето ни накрая в Рио Маджоре. Още със слизането от влака ще видим табелите, сочещи към Via dell’Amore, Пътеката на любовта (наречена така вероятно заради вдъхновяващата гледка и романтичните скрити местенца). Тя е част от Sentiero Azzurro, Синия път, който се изминава за пет часа пеша и свързва всички пет селца. Историческият център на града, който датира от тринадесети век, се намира в долината на река Рио Маджоре, чието име носи селището. Можем да разгледаме всичките пет земи за един уикенд, но можем и да останем по-дълго и да се насладим на отдавна забравен ритъм на живот…

Порто Венере
Малко повече от половин час път е разстоянието от Рио Маджоре до Порто Венере. Градът се намира в южния край на полуострова, който образува западния бряг на залива Ла Специя, наречен още Залива на поетите. Срещу полуострова се намират три малки островчета: Палмария, Тино и Тинето. От тях само Палмария е населено в една малка част. Любителите на пясъчните плажове могат да си отдъхнат: тук брегът не е скалист като тези на Чинкуе Терре, има голям просторен пясъчен плаж, пристанище и много повече от удобствата на цивилизацията. Градът е получил името си от храма, посветен на богинята Венера, който е бил точно на мястото, където днес се издига църквата „Сан Пиетро”.
Според преданията богинята е родена от морската пяна точно на този нос. Лигурите населявали това място още от 6-ти век пр.Хр. Запазени са много сгради, които показват дългата история на Порто Венере. Ще отидем да видим стената и портата на стария град, замъка Дория, кулите… Ще се разходим по уличките във вътрешността на града, ще си купим сувенири от малките магазинчета… След обяд ще отидем на плаж, ще останем тук на хотел и ще хапнем прясна риба за вечеря. А на сутринта ще тръгнем право към Сан Ремо, на 260 км оттук.

Сан Ремо
Известният писател Итало Калвино пише за Сан Ремо: „Израснал съм в град, който беше доста по-различен от останалата част на Италия в дните, когато бях дете: Сан Ремо, по това време все още населен от стари английски и руски херцози, ексцентрични и космополитни хора.” Ако се чудите какво прави руска църква насред Сан Ремо, ето ви отговора. Църквата се нарича „Христос Спасител” и е наистина прекрасна сграда, построена в края на 19-ти век от руските благородници по проект на архитекта Алексей Скузев. Днес е напълно използваема и е един от символите на града, заедно с Казиното (което е на няколко метра от нея.) Въпреки че ние, българите, по някаква причина свързваме Сан Ремо най-вече с Фестивала на италианската музика, тук се провеждат и други интересни събития, като: празникът
„Сан Ремо в цветя”, автомобилното рали „Сан Ремо”, състезанието по колоездене Милано-Сан Ремо, регатата през юни, шампионатите по голф и т.н. Но може би точно фестивалът на италианската музика привлича към града известни личности и туристи по най-осезателен начин. С построяването на новото яхтено пристанище, Portosole, в края на седемдесетте години, ролята на туризма за икономиката на града се засилва още повече. В средата на деветдесетте години обаче започва спад на туризма и в момента градът се намира в период на „рехабилитация”, на опит да се привлече не толкова консуматорски тип туризъм, колкото такъв, насочен към културата, историята и пейзажа на града. Защото тук определено има какво да се види, архитектурата е впечатляваща и носи отпечатъка на славни времена. И тези прекрасни палми и средиземноморска пищна растителност! Затова оставихме Сан Ремо за „десерт” на нашата лигурска разходка.

Надяваме се да ви е харесала!