Текст: Христо Донев

От древни времена хората се стремят да достигнат звездите или да се въздигнат максимално близо до тях. Този копнеж вдъхновява развитието на авиацията и впоследствие на космонавтиката. С течение на времето се появява и нова тръпка – как да се върнеш на земята без помощта на машина.

Така се появяват скоковете с парашут, които освен практичното приложение в авиацията, се превръщат и в един от най-високоадреналиновите спортове.

ИСТОРИЯТА

Първите сведения за опит на конструиране на парашут датират от 1483 г., когато легендарният художник и изобретател Леонардо да Винчи прави скица на подобно устройство – платнена пирамида с отворена долна част.

Няколко десетилетия по-късно хърватинът Фауст Вранчич измисля конструкция от дървени гредички, обшита с плат. Устройството е направено въз основа на чертежите на Да Винчи и наречено homo volans – „летящ човек“. Има легенди, че Вранчич е скочил с него от кулата във Венеция, но няма достатъчно исторически доказателства.

Французинът Андре-Жак Гарнерен осъществява първия скок над Париж на 22 октомври 1797 г. Парашутът му представлявал кошница, покрита с копринен плат. Цялата тази конструкция била прикрепена към балон, с помощта на който се вдигнал във въздуха.

На височина от около един километър Гарнерен прерязал въжетата, вързани за балона, приземил се успешно, а наблюдаващите го няколко хиляди зрители го поздравили с овации. За създаването на парашут без рамка е нужен още век. Американецът Том Болдуин го прави през 1897 г.

Съвременните варианти на парашут се появяват по време на Първата световна война, когато са се използвали за спасяване на живота на екипажите от падащи самолети, дирижабли и балони. През Втората световна война парашутните скокове започват да се използват и в тактически план от Германия за бързо доставяне на бойна сила на мястото на сражението или в тила на врага при така наречения блицкриг. Превръщането на скоковете с парашут в международен спорт става през 1952 година.

СКОКОВЕТЕ

Парашутните клубове обикновено са разположени близо до летище, като те или наемат, или разполагат със собствен самолет, от който скачат. Скоковете могат да се правят и от хеликоптер или от балон с горещ въздух, като се реализират на височина от 1000 до 4000 метра.

Ако се скача от малка височина, то парашутът е добре да се отваря веднага след скока, а при скока от най-голямата височина се получава свободно падане в рамките на около минута, а при достигане на 1000 метра се отваря парашутът.

Той може да бъде контролиран както по посока, така и по скорост на падане, като това става посредством издърпване на въжетата, които променят ъгъла на ръбовете на парашута. Чрез манипулиране на формата на горната част на парашута, парашутистът може да го накара да завие, да се движи напред или назад и дори леко да се качи нагоре.

Когато се пада с лице към земята, парашутистите достигат скорост от около 190 км/ч, но при насочване с главата надолу скоростта много бързо може да се покачи и до 320 километра. Въпреки че на пръв поглед това изглежда изключително опасен спорт, случаите с инциденти са рядкост. Те се дължат основно на неизправен парашут или скокове в неподходящи условия – като силен вятър и дъжд.

При масови скокове се получава риск от преплитане на парашутите или сблъсък между парашутистите, но обикновено, когато се правят някакви хореографии, всичко е предварително тренирано и инцидентите се дължат на извънредни обстоятелства.

РЕКОРДИТЕ

Абсолютният рекорд за скок с парашут от най-голяма височина принадлежи на Феликс Баумгартнер. На 12 април 2012 г. австриецът се издига с балон на височина от 39 км и скача на практика от стратосферата на земята.

„Скокът от космоса“ продължава 4 часа и 19 минути със свободно падане и приземяване с парашут. С постижението си Баумгартнер става първият човек, който преминава звуковата бариера (скоростта на звука), без да се намира в моторизирано превозно средство. Рекордът за най-много скокове държи Дон Келър – над 40 000.

Най-младият парашутист в историята е Ерин Хоган. През 2002 г. той скача в тандем, когато е бил на 5 години. Най-старият пък е Франк Мууди. Той скача в тандем през 2004 г., когато е на 101 години. Най-голямата формация от хванати един за друг парашутисти в свободно падане е от 400 човека. Постижението е от 8 февруари 2008 г. в Удон Тани, Тайланд.

У НАС

Първият скок с парашут в България е осъществен през 1923 г. на летище „Божурище“ от французин – представител на фирма за производство на парашути. Той е изпълнил няколко демонстративни скока от 1000 метра.

Впоследствие българските летци поручик Стоев и поручик Христов скачат от едва 100 метра височина, разтварят парашутите и благополучно се приземяват. По-късно доброволно скачат от около 600 метра поручиците Шороплев, Атанасов и Димитров по време на обучението си в школата за изтребители в Полша.

В наши дни има няколко клуба в България, които предлагат тандемни скокове, като цените са около 350-400 лева за скок.