Текст: д-р Илия Цеков, ръководител на Вирусологичната лаборатория в столичната Университетска болница „Софиямед“
Към групата на т.нар. летни вируси спадат както голямата и широкоразпространена група на ентеровирусите, така и ротавирусите, норовирусите, аденовирусите и парагрипните вируси.
„Повечето хора свързват понятието „летен вирус“ единствено с огромната и широко разпространена група на ентеровирусите, която от своя страна обединява множество подгрупи и разновидности. Малцина са онези, които знаят, че полиомиелитният вирус също спада към това голямо семейство“, обяснява д-р Илия Цеков, ръководител на Вирусологичната лаборатория в столичната Университетска болница „Софиямед“. По неговите думи ентеровирусите най-често са причина за остри грипоподобни заболявания, а понякога могат да засегнат тежко централната нервна система, мускулите или дори сърцето.
„Друга голяма група „неканени“ летни гости са ротавирусите и норовирусите. Независимо че се срещат и в по-хладните сезони, горещото време е периодът, в който човешкият организъм е най-уязвим от зараза с тях, а диарията е най-характерната проява на инфекцията, която причиняват“, разказва д-р Цеков.
Ротавирусите са силно устойчиви във външна среда. Доказано е, че в 1 мл фекална маса се намират над 1 млн. вирусни частици и само десетина от тях са достатъчни, за да предизвикат заболяване. Заразяването става чрез замърсени храни, води, ръце, предмети и повърхности.
По данни на Европейския център за контрол над заболяванията (ECDC) всяка година в ЕС се регистрират над 3 милиона случая на ротавирусен гастроентерит. Инфекцията засяга най-често децата, като особено уязвима е възрастта между 6 месеца и 5 години. Новородените са защитени от инфекцията благодарение на антителата, преминали от майката през плацентата, но специалистите са категорични, че заболяването протича най-сериозно при по-малките – бебета на 6 месеца и децата до 2 години. Много голяма опасност за тежко протичане е ранната детска възраст – от 6-ия до 24-тия месец.
Норовирусите се разпространяват много бързо и са изключително устойчиви на външни въздействия, като могат да запазят жизнеността си извън клетката гостоприемник до няколко седмици. В състояние са да издържат неколкократни замразявания и размразявания, както и нагряване до 600 градуса по Целзий, а учените са доказали, че нови норовирусни щамове се появяват на всеки 3-4 години.
„Лятото може да ни срещне и с аденовирусите, а още по-често с парагрипните вируси“, допълва д-р Цеков.
Аденовирусите също са много устойчиви на външни въздействия, като могат да оцелеят с години извън клетката гостоприемник.
Любопитно е да се знае, че аденовирусът е изолиран за първи път през 1950 г. в клетъчни култури от сливици – аденоидна тъкан, откъдето произлиза и наименованието му. Аденовирусите също издържат на резки температурни колебания и не се плашат от скоковете на термометъра. Антибиотиците не им въздействат, но дезинфекционните средства ги унищожават бързо. Инфекцията с аденовирус най-често засяга млади хора и деца, като особено често атакува малките в ранна детска възраст.
По думита на д-р Цеков парагрипните вируси приличат на класическия грипен вирус и причиняват заболявания, наричани често „летен грип“, което обаче се нуждае от едно важно уточнение.
„В тесен смисъл изразът „летен грип“ е заболяване, което е причинено от класически грипен вирус, но с протичане през лятото, защото грипната вирусна циркулация всъщност е целогодишна. В по-широк смисъл обаче като „летен грип“ хората наричат заболяване, което всъщност е грипоподобно и е причинено обикновено от парагрипен вирус“, пояснява д-р Цеков.
Той разказва, че заболяване, причинено от парагрипен вирус, се отличава по някои симптоми и хода от инфекцията, която прекарваме по време на грипна епидемия.
„Сходно е наличието на повишена температура, отпадналост, умора, кихането, кашлицата. Липсват обаче изразените болки в мускулите, които са характерни за „зимния“ грип, до степен, че болният не може да се вдигне от леглото и да се движи дори в стаята си“, уточнява специалистът.
Според него в летния сезон не бива да забравяме и за една друга опасност – инфекциите от смесен тип, които са причинени от бактерии и вируси.
„Бактериално-вирусните инфекции са обект на много научни изследвания, целящи да дадат отговор на въпроса защо бактериите и вирусите „се харесват“ помежду си и кой патоген е първопричината за болестта. Това, което трябва да се знае чисто практически обаче, е категоричната нужда от бърза лекарска консултация“, обяснява д-р Цеков с уговорката, че този съвет винаги е важен, за да се избегне опасността от неправилно лечение и погрешно поведение.
„Много хора не осъзнават вредата от неправилната употреба на антибиотици и понякога самоволно си „назначават“ лечение с тях. А това може да бъде много вредно и да причини появата на антибиотична резистентност с всички рискове, които тя носи“, допълва той и подчертава, че само лекар може да определи дали става въпрос за бактериално-вирусна инфекция и дали е необходимо антибиотично лечение. и ако това е така – с какъв антибиотик да бъде проведено то и колко дълго да продължи“, припомня специалистът.
Децата са най-уязвими и податливи на вирусни инфекции. Най-важното, което трябва да знаят родителите за превенцията на вирусната инфекция през лятото, е необходимостта от спазването на строги хигиенни навици.
Симптоми, които би трябвало да ви насочат бързо към лекарска консултация, са появата на секреция от носа, болки в гърлото, кихане и кашлица, болки в корема, гадене, повръщане, температура, обща отпуснатост. Също така не подценявайте зачервяването на очите, сълзенето и паренето и сърбежа – това може да са признаци, че вирусът вече се е появил.