Свръхчувствителни ли сте към някое лекарство?

маг.-фарм. Душан Голич

Лекарствените алергии най-често се проявяват като сърбеж, обрив или уртикария, а по-рядко и под формата на отоци на крайниците или увеличаване на лимфните възли; по-силна алергична реакция може да предизвика спазъм на дихателните пътища и в такъв случай трябва незабавно да се потърси лекарска помощ

Едно от главните изисквания в работата на фармацевта е специалната комуникация с пациента. Фармацевтът отговаря ежедневно на поставяни въпроси, за да даде правилен съвет или да разреши дилема
във връзка с лечение. Ефективността на лечението зависи от това, доколко пациентът разбира отговора и дали схваща въпросите, задавани от фармацевта. Въпреки това, забързани, чакайки реда си на
опашката в аптеката, често не обръщаме внимание на въпросите, които ни се поставят. Особено е важно да обърнем внимание, когато фармацевтът ни попита: Алергични ли сте към някое лекарство?

Реакцията на свръхчувствителност или алергичната реакция към някое вещество представлява защитна реакция на организма спрямо
чуждия агент. Клетките на имунната система могат да разпознаят една нова молекула в организма като потенциално вредна и да задействат защитните механизми в тъканите. По този начин тялото
се защитава от вируси, бактерии или токсини. Лекарствата представляват пречистени химически вещества с чужд произход и, като такива, могат да активират имунната система. Стартираната верижна реакция на имунния отговор може да увреди отделни тъкани или целия организъм.

Симптомите на алергията към лекарства най-често се проявяват по кожата като сърбеж, обрив или уртикария, а по-рядко и под формата на отоци на крайниците или увеличаване на лимфните възли. По-силна алергична реакция може да предизвика спазъм на дихателните пътища, съпътстван от суха кашлица и в такъв случай трябва незабавно да се потърси лекарска помощ.

Най-интензивната реакция на свръхчувствителност се нарича анафилактичен шок и представлява системно усложнение на имунния отговор. Симптомите включват отичане на езика, затруднено дишане, ускорен пулс и обилно потене, съпътствани от екстремно понижаване на кръвното налягане и задушаване. При проявяване на някой от
посочените симптоми пациентът трябва незабавно да потърси помощ в най-близката клиника, защото в противен случай изходът може да бъде фатален.

Алергиите са по-чести при някои групи лекарства, като например: антибиотиците (пеницилини, цефалоспорини, тетрациклини), сулфонамидите, антиепилептиците (фенитоин, карбамазепин), нестероидните противовъзпалителни лекарства (ибупрофен, диклофенак, аспирин, индометацин, кетопрофен) и инсулините от животински произход. Веществата от растителен и животински произход също имат алергенен потенциал, затова трябва
да се внимава при приема на препарати на базата на прополис, ехинацея, бръшлян и жълт кантарион. Може да се развие алергия към активното вещество или към някоя от спомагателните съставки на крайния продукт. Винаги се препоръчва внимание при лечение, включващо някой от по-силните алергени. Специално внимание трябва да се обръща на децата, приемащи за първи път някой препарат, тъй като може да се стигне до свръхчувствителност.

Лечението на по-леките форми на алергични реакции се провежда с помощта на лекарства от групата на антихистамините (лоратадин, цетиризин, фексофенадин), които са относително безопасни и могат да се получат в аптеката без рецепта. Предлагат се под формата на мехлем или крем за локално лечение на обриви. Лечението на по-интензивните кожни прояви се осъществява чрез перорален прием на
антихистамини. Лечението на алергии, съпътствани от гадене, объркване или спазъм на бронхите често изисква допълнителна употреба на бронходилататори и кортикостероиди под лекарски контрол.

Всеки човек е уникален по свой начин, затова и реакцията му към определено лекарство също ще бъде уникална. Изучаването на алергиите ни показва, до каква степен могат да варират правилата при лекарствената реакция. Трябва да се развива толерантност и да се работи за качествена комуникация с личния фармацевт, който търпеливо ще ни посочи всички рискове, предпазни мерки и странични ефекти, които може да предизвика дадено вещество.