Естествени форми на движение

проф. д-р Ирина Юхас

Заради всеобхватността и естествените форми на движение, леката атлетика се нарича още и кралица на спортовете, защото с лекоатлетичните упражнения се развиват енергичност, моторика, издръжливост, бързина, подвижност, както и храброст, решителност и упоритост.

В различните си форми леката атлетика присъства в историята от зараждането на човешкия род до днес. В борбата за оцеляване, а по-късно и при редица състезания, човек тича, скача, прескача или хвърля в далечината всякакви предмети, като например копия. Думата атлетика произлиза от гръцки – „athlos“, което означава състезание.

И днес естествените форми на движение присъстват в лекоатлетическите дисциплини като бягане, крос (тичане в природата) или дълъг скок.

Лекоатлетически дисциплини
Дисциплините по лека атлетика се разделят на бягане, технически (хвърляне и скокове) и комбинирани (многобой). Същевременно, те са част от програмата по физическо възпитание в училищата, служат като главен и помощен елемент в други спортове и при различни упражнения.

Дисциплината бягане може да бъде на кратки разстояния (до 400 м) като обичайните дистанции са – 60 м (в зала), 100 м, 200 м и 400 м, на средни разстояния – 800 м, 1500 м и 3000 м и на дълги – над 5000 м, включвайки и маратона. Към тази дисциплина се причислява и щафетното бягане, при което по четирима състезатели от всеки екип тичат на дистанции от 4 х 100 м или 4 х 400 м един след друг като си разменят щафетната палка. Бягането с препятствия и спортното ходене са също част от дисциплината бягане.

В хода на цивилизацията, хората дълго зависели от способността си да боравят с копия и от бързината, с която се придвижвали. Тези две умения спасявали живота им и им осигурявали прехрана. Днес спортната дисциплина хвърляне се практикува в различни разновидности в зависимост от предмета, с който се тренира – копие, диск, гюле или чук. Замахът при хвърляне на копие е най-често срещаното движение в този спорт. По структура то е подобно и на движения, използвани в други спортове – хандбал, волейбол, баскетбол, водна топка. Най-лесно то се усвоява в начален етап от спортуващите, особенo ако те са още деца. Важно е това умение да се развие както с доминантната ръка, така и с по-слабата.

Скоковете се разделят на четири вида – дълъг, висок, овчарски и троен. Многобоят за жени е седмобой, а за мъже – десетобой. В древна Гърция дългият скок се е смятал за една от най-трудните дисциплини в Олимпийските игри, защото изисквал комплексни умения. Затова било позволено да се задава ритъм на скачачите с инструменти като свирка или флейта. Предполага се, че коренът на тази дисциплина води началото си от прескачане на препятствия и потоци.

Древна Гърция
В древна Гърция били известни следните дисциплини: „стадион“, „диаулос“ и „оплитодромос“ (бягане с пълно военно снаряжение – щит, шлем и др.). Смята се, че надпреварата „стадион“ е най-стара, защото произлиза от култов ритуал. Това е състезание по бягане, еквивалентно на сегашния спринт на 200 м, като се тичало по пясък в отделни писти без обувки и дрехи. На 14-тите Олимпийски игри (724 г. пр.н.е.) е въведено и „бягане на два стадиона“ („диаулос“ – 384,54 м), което днес съответства на спринта на 400 метра.

В антична Гърция и жените имали своите състезания по бягане, т.нар. Хереи, които се провеждали в Олимпия месец преди или след Официалните игри. За това, колко популярно било бягането в древна Гърция, свидетелстват многобройните древногръцки легенди, най-вече Омировата поема „Илиада“, в която се споменават бързоноги герои и полубогове, които ако спечелели, получавали скъпи награди.

Заради комплексността си и естествените форми на движение, леката атлетика представлява добра основа за по-нататъшни занимания с други спортове. Тя позволява на практикуващия да придобие физическа сила, издръжливост, бързина и подвижност, както и да развие качества като храброст, решителност и упоритост.

Скокове
В спорта съществуват много видове скокове – от място или със засилка, с един крак или с два, дълъг или висок, скокове в дълбочина и т.н. Скоковете са доминираща форма на движение в много спортове (гимнастика, баскетбол, волейбол и др.). Те са важна част от тренировките и им се обръща специално внимание при работата с младите спортисти.

Около четвъртата година децата могат да изпълнят основните видове скокове. Различните видове скокове благоприятстват за укрепването на важни мускулни групи. Усвояването им развива координацията и има положителен физиологичен ефект върху развитието на младия организъм.

Бягане и деца
За разлика от ходенето, при което във всеки момент има контакт с настилката, при бягането се появява безконтактна фаза, наречена фаза на полет. Преходът се извършва при скорост на движението от около 2 м/с (7,2 км/ч). Бягането може да започне в различни положения – висок, полувисок и нисък старт. При дисциплините над 400 м се започва от висок старт. Спринтът представлява тичане със скорост над 7 м/с (25,2 км/ч). Той е не само част от лекоатлетичните дисциплини, а и от много други спортове.

Усвояването на основите на бягането предполага занимания с деца от 7 до 14 години. Желателно е, в съответствие с възрастта, бягането да се комбинира с игри, защото те спомагат за развиването на бързите реакции и добрата координация у децата.

Шампиони
Юсеин Болт, ямайски лекоатлет, роден през 1986 г., е първият спринтьор в историята, спечелил шест златни олимпийски медала. На Летните олимпийски игри през 2008 г. в Пекин той поставя два световни рекорда в бягането на 100 и на 200 метра. На Световното първенство в Берлин през 2009 г. във финалния спринт поставя нов световен рекорд от 19,19 секунди на 200 м и печели златен медал, а на Световното първенство в Москва през 2013 г. печели цели 3 златни медала.

Сергей Бупка е бивш съветски и украински лекоатлет в дисциплината овчарски скок. Печели шест последователни Световни първенства в леката атлетика, злато на Олимпийските игри през 1988 г. и поставя 35 световни рекорда в овчарския скок. Това е първият лекоатлет, прескочил шест метра и засега е единственият с резултат 6,10 м.