Текст: Христо Донев

Биатлонът е сред най-известните „хибридни“ спортове, като съчетава компоненти от ски бягането и стрелба с пушка. Основата му е свързана с военното обучение в северните европейски  държави от XIX и XX век, като най-известното му приложение в историята е през 1939-1940 г. Тогава финландските ледени стрелци на ски успяват да дадат отпор на близо десетократно превъзхождащата ги руска армия по време на конфликта между двете държави в началото на Втората световна война.

ИСТОРИЯТА

Първото състезание по биатлон е организирано през 1767 г. на границата между Норвегия и Швеция. През 1861 г. е основан първият ски клуб в Норвегия. В началото на века спортът става особено популярен във Финландия, като към 1920 г. средно около 2000 души участват в състезания по биатлон в страната.

Биатлонът е демонстриран на олимпиадите през 1924 г., 1928 г., 1936 г. и 1948 г. През 1948 г. е учредена Международната федерация. През 1957 г. биатлонът е предложен за олимпийски спорт на среща на МОК в София. През 1958 г. се провежда първото световно първенство по биатлон за мъже в Заалфелден, Австрия.

Две години по-късно спортът дебютира на олимпийската сцена в Склоу Вали, САЩ. Жените дебютират на ледената олимпийска сцена през 1992 г. в Албервил, Франция.

ПРАВИЛАТА

Състезанията включват два компонента – ски бягане и стрелба. Пистата е разделена на две или четири отсечки, като след всяка от тях следва преминаване през рубежа за стрелба. Тя се извършва от легнало и от изправено положение.

При всяко спиране за стрелба биатлонистите трябва да уцелят 5 мишени. Пропуските се наказват по три начина: допълнително бягане в овалообразна писта с дължина 150 метра в зависимост от метеорологичните условия и скоростта на състезателя отнема между 20 и 30 секунди; една минута, добавена към общото време на състезателя; поставяне на допълнителен патрон за сваляне на всички цели.

Във всяка стрелба се позволяват до три патрона. Те обаче не са в пълнител, а се поставят директно в затвора на пушката. Понеже биатлонистите стрелят с ръкавици, това доста забавя процеса. За да се следи класирането на състезателите, по пистата има времеви контроли. Те са поставени, защото биатлонистите не тръгват едновременно, а един след друг на равни интервали. Като всеки спорт, свързан с бягане, победител е този, който завърши с най-добро време.

ЕКИПИРОВКАТА

Минималната дължина на ските зависи от ръста на състезателите. Не са разрешени ски, по-къси с 4 cм от ръста на състезателя. Максималната дължина не е ограничена. Минималната ширина на ските е 40 мм, максималната не е ограничена. Минималното тегло е 750 грама без автоматите.

Двете ски трябва да са еднакви. Дължината на щеките не трябва да превишава височината на състезателя. Не са разрешени щеки с променлива дължина и устройства, усилващи оттласкването като например пружини. Разрешено е да се използват две различни щеки. За стрелбата се използват пушки тип винтовки с минимално тегло 3,5 кг.

По време на състезанието пушките се носят от състезателя на гръб. Забранено е автоматично и полуавтоматично оръжие. Презареждането и изпразването на оръжието трябва да е ръчно. Забранени са всякакви оптични мерници и приспособления за оптично увеличение, включително контактни лещи. Калибърът е 5,6 мм или 22-ри. Скоростта на куршума не трябва да е по-голяма от 320 m/s. На стрелбището разстоянието до мишените е 50 метра.

Диаметърът на мишената при стрелба прав е 115 мм, а при легнало положение – 45 мм. Времето за стрелба в края на ХХ в. е 45 – 50 секунди. През последните години спортистите изстрелват петте куршума за 25 – 30 секунди.

ДИСЦИПЛИНИТЕ

В биатлона има шест основни дисциплини. Това са индивидуален старт, спринт, преследване, масов старт, щафета и смесена щафета. Последната е най-новата, като в нея участват по двама мъже и жени, които изминават различна дистанция в зависимост от пола.

БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА

Биатлонът е най-успешният зимен спорт в България. Това се дължи основно на Екатерина Дафовска, която на 22-годишна възраст през 1998 г. в Нагано, Япония, става олимпийска шампионка в дисциплината 15 км индивидуален старт.

Отделно родената в Чепеларе състезателка има златен, сребърен и бронзов медал от европейски първенства и два бронзови медала от световни първенства. Преди успеха на Дафовска в Нагано България има бронзов медал от олимпийските игри, спечелен от Иван Лебанов в Лейк Плесид, САЩ, през 1980 г. Първият медал за България от световно първенство е дело на Цветанка Кръстева през 1989 г. в дисциплината „спринт“ във Файстриц, Австрия.

На същия форум България печели и сребърен медал в щафетата. Световна титла има и Ива Шкодрева на 15 км индивидуално през 1993 г. в Лахти, Финландия. През годините престижни класирания в челните позиции на големи първенства имат Владимир Величков, Спас Златев, Павлина Филипова, Мария Манолова, Илина Никулчина. Последният сериозен успех на България в биатлона е през 2019 г., когато Красимир Анев става европейски шампион на 20 км индивидуално.