[vc_row][vc_column][vc_column_text disable_pattern="false" css=".vc_custom_1641821428672{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Христо Донев

Ски спортовете винаги са били асоциирани със сила, скорост и адреналин. Един от най-екстремните е скоковете от шанци. Това е единствената дисциплина сред масовите ски спортове, в които не се използват щеки за контрол и баланс. Това прави изпълненията на ледените летци още по-вълнуващи и зрелищни, докато извършват „полети“, достигащи до над 240 метра.

ИСТОРИЯТА

Първите регистрирани случаи на ски скокове датират от началото на XIX век. Пионер е норвежкият лейтенант Олаф Рае, който през 1809 г. скача 9,5 метра пред публика от други военни. След 1862 г. скоковете стават по-дълги, като достигат до 30 метра. Спортът е част от програмата на зимните олимпийски игри още от първото им провеждане през 1924 г.

По време на олимпиадата в Кортина д'Ампецо през 1956 г. финландският отбор въвежда нов стил на скачане, при който ръцете стоят изпънати до тялото, вместо да са над главата. През 70-те години на миналия век са въведени правила, според които основната цел престава да е максимално дълъг скок, а точното приземяване върху конкретна зона. Стремежът към по-дълги скокове води до въвеждането на  стил, при който ските са в разтворена позиция като латинската буква V.

Преди това ските са се държали успоредно една на друга. Иновацията е въведена през 1985 г. от шведа Ян Бокльов. През 2004 г. е въведено правило, което свързва височината и теглото на състезателите с дължината на ските. Според него колкото по-лек е скачачът, толкова по-къси трябва да са ските.

ПРАВИЛАТА

Скиорите се засилват по наклон (шанца), като скоростта им в края му достига до 90 км/ч. След началото на полета скачачите приемат V-образната стойка с цел максимална дължина на скока. В състезанията от Световната купа скоковете продължават около 5 секунди. Класирането се оформя спрямо дължината на скока и съдийски оценки за стил.

За всяка шанца се определя средна дължина на скока (калкулационна точка), като състезателите получават 60 точки, ако скочат точно на такава дължина (120 при дисциплината ски полети). За всеки метър повече или по-малко се добавят или отнемат точки. Оценките за стил се дават от петима съдии от различни националности, като най-силната и най-слабата оценка не се зачитат.

ДИСЦИПЛИНИТЕ

Има три вида състезания по ски скокове – малка шанца, голяма шанца и ски полети. При първата дисциплина линията, от която започва изчислението на преодоляната дължина, започва от 80-100 метра, като полетите продължават около 110 метра. Индивидуалните състезания от малка шанца започват с квалификационен скок в деня преди състезанието.

Най-добрите състезатели за световната купа се класират автоматично, останалите се борят за класиране, като общият брой на състезателите трябва да бъде 50. При голямата шанца линията се намира на 120-130 метра, като е възможно да се постигнат резултати от 145 метра и дори повече. Провеждат се отборни и индивидуални състезания. В ски полетите са преодолява най-голямо разстояние, като линията за започване на пресмятането се намира на 185 метра, а рекордният скок е 246,5 метра.

СЪСТЕЗАНИЯТА

Най-известният турнир в ски скоковете се нарича „Четирите шанци“, като той се провежда в Оберс-
дорф и Гармиш-Партенкирхен (Германия) и Инсбрук и Бишофсховен (Австрия). Друг по-популярен е „Северният турнир“, който се провежда в Лахти и Куопио (Финландия) и в Лилехамер и Осло (Норвегия).

У НАС

България няма особени успехи в този спорт, но пък има сериозни традиции, като през годините у нас е имало три функциониращи шанци. Първата такава е „Черният кос“ и е построена през 1930 г. до София в посока Владая. Запазва  се функционираща  до 1978-80 година.

Ски шанцата в Боровец е построена и пусната в експлоатация през 1973 г., като на нея се провеждат състезания до началото на 90-те години на миналия век. През 2002 г. в Самоков бе построена малка 45-метрова щанца. Само десет години след построяването е разграбена и разрушена от вандали и недобро стопанисване. Същата е съдбата и на другите две шанци в България и националните ни състезатели тренират и провеждат подготовката си на писти в чужбина.

Сред тях може да се отличи Владимир Зографски, който през 2011 г. става световен шампион за младежи. Най-доброто му класиране в състезание от Световната купа е 6-о място от голяма шанца в Рука, Финландия през 2018 г., а на олимпийски игри – 14-о място в Пьончанг на малка шанца.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]