Намери аптека BETTY

Betty Instagram
Контакти
За фармацевти

Ледена епоха има ли „застраховка“ срещу травмите през зимата?

BETTY - Ледена епоха
Текст: д-р Краю Краевски, лекар специализант в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ-Бургас
08.12.23
BETTY брой 115
BETTY - Краю Краевски

Една грешна стъпка. През зимата и тя стига, за да се озовем в Спешното. А оттам – и в гипс за месец или два. Има ли начин да се опазим от травми в поледицата или на пистата? Можем ли да облекчим болките след неприятно падане? И как напредъкът в медицината улеснява възстановяването след фрактури? На тези въпроси отговаря д-р Краю Краевски, лекар специализант в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ-Бургас.

Китки и глезени. Това са най-честите „потърпевши“ в сезона на поледиците, обяснява д-р Краю Краевски. Признава, че макар при децата редовно „играчката да става плачка“, по-застрашени от травми са бабите и дядовците им. „Възрастните са уязвими, тъй като нерядко страдат от остеопороза и едно падане често води до счупване“, споделя опита си лекарят от Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ-Бургас. И допълва, че в „класацията“ най-типичните зимни травми до китките и глезените се нареждат и счупванията в тазобедрената става.

Счупено или навехнато?

„Картината“ при любителите на адреналина и заснежените склонове обаче е леко по-различна. Оказва се, че при скиори и сноубордисти често се стига до скъсани коленни връзки и менискуси. „И при тях има счупвания на китки и глезени, както и много навяхвания“, допълва д-р Краевски. Как да различим едното от другото обаче? „Най-важните белези са дали можем да натоварваме крайника и колко силен е отокът. Счупванията често са съпроводени със силен оток. Ясно е, че всяко падане боли и хората имат различен праг на болка. Но например счупването на крака не позволява на пациента да стъпва“, отбелязва лекарят.

На ортопед, ако не можем да стъпваме

Ако след падане се окажем в тази ситуация – да не можем да стъпваме или да движим ръката си, да речем, е необходимо да се консултираме с ортопед. В този случай не бива да се успокояваме, че просто сме се натъртили или навехнали. „Бих искал да вметна обаче, че над 50% от пациентите, които идват в спешното отделение с ортопедичен проблем, не са спешни и нямат счупвания. Просто не са информирани или не са спазвали покой и не са прилагали студени компреси след травмата си“, коментира д-р Краевски.

Компреси с лук и зеле не помагат

Другата крайност пък е да подценим контузията и да се самолекуваме с „бабини рецепти“. „В практиката си съм чувал пациенти да слагат лук, сол, зеле, картоф, хляб с оцет… Тези неща в повечето случаи вредят и увеличават отока и болката дори и на най-безобидните травми“, предупреждава младият лекар. Има далеч по-ефективни и цивилизовани методи, които могат да ни облекчат. „Студените компреси с лед и гелове с охлаждащ ефект са най-добрите средства за намаляване на отока и болката“, посочва специализантът от УМБАЛ Бургас.

„Добрият стар гипс“, оказва се, че все още е „оръжие“ №1 при лечението на счупвания. „Вече има пластмасови гипсове, ортези за обездвижване, най-различни видове шини от текстил и метал. Те осигуряват комфорт, но струват пари“, не крие д-р Краевски.

Възстановяването отнема до 2 месеца

Колко време обаче отнема възстановяването след подобна травма? „Счупванията на горен крайник (длан, китка, лакът, предмишница, мишница и рамо) – между 3 и 6 седмици в зависимост от вида на фрактурата, това коя кост е засегната и каква е възрастта на пациента“, разкрива лекарят от Клиниката по ортопедия. „Възстановяването на долен крайник (ходило, глезен, подбедрица, коляно и бедро) отнема между 4 и 8 седмици, а понякога и повече“, обяснява още д-р Краевски.

Бургаският лекар успокоява, че рядко се стига до сериозни усложнения, стига счупването да е лекувано правилно. „Ако е налагало операция, а е лекувано с гипс – в повечето случаи няма да даде добър резултат след свалянето му“, дава пример специализантът. „Има си индикации и рентгенологични белези, които определят как се лекуват фрактурите“, подчертава д-р Краевски.

Операцията не е страшна

Опитът му сочи, че често след счупване се налага оперативна намеса. Това обаче не бива да ни плаши. „Целта ú е подобряване на качеството на живот на пациента, бързото раздвижване и възстановяване на функцията на крайника. Съвременната медицина позволява много методи на лечение, включително и оперативни“, подчертава лекарят и дава примери като:

- ендоскопско възстановяване и зашиване на менискуси, кръстни връзки, връзки на рамена;

- терапия със стволови клетки;

- миниинвазивно поставяне на метални импланти при счупвания.

„В момента са налични импланти за всякакви видове увреди, които преди 20 години просто не са съществували“, не пропуска да отбележи д-р Краевски.

Не пестете от обувки

За да не изпробваме „на свой гръб“ постиженията на съвременната травматология обаче, е добре да заложим на превенцията. „Добрите обувки могат да ви предпазят от подхлъзване, падане и счупване. Качествената екипировка може да ви спаси от бъдещо страдание. Не пестете от тях! Евтиното често излиза по-скъпо“, коментира младият лекар. И признава, че „изкуство на падането“ има, но за жалост повечето от нас не го владеят. „Рефлексът е един и същ при повечето хора. Младите пациенти са с най-изострени рефлекси. Възрастните – с най-забавени“, сочат наблюденията му.

Изследвайте се за остеопороза

На финала д-р Краю Краевски дава и своите три препоръки, които биха могли да ни „застраховат“ срещу травми не само през зимата:

Внимавайте къде стъпвате! Мокрият лед е предпоставка за падане. Носете подходящи обувки.

Ако имате деца, внимавайте къде си играят. Падане от катерушка и батут ни носят много пациенти всяка година. Колела и тротинетки – също.

Ако сте на възраст повече от 60 години, имайте предвид, че едно падане може да доведе до счупване много по-лесно от това на млад човек. Изследвайте се за остеопороза и се лекувайте, ако се налага.

Как да дадем първа помощ?

Каква първа помощ можем и трябва да дадем, ако станем свидетели на падане – на улицата или в планината? Как да помогнем, без да навредим? На първо място трябва да обездвижим крайника, било то и с подръчни материали, съветва д-р Краевски. „Един бинт през врата, който да придържа ръката към тялото например е достатъчен в повечето случаи, докато пациентът не бъде прегледан от лекар“, посочва лекарят от Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ-Бургас.

cross