Текст: доц. Венцислав Наков

Доц. Венцислав Наков е преподавател в Катедрата по гастроентерология на Медицински университет – София, автор е на редица публикации в областта на чревните заболявания, член е на Българско дружество по гастроентерология, Българска работна група по неврогастроентерология и Европейското обединение по гастроентерология.

Доц. Наков, какво представляват функционалните заболявания на стомашно-чревния тракт?
Най-общо това са симптоми от стомашно-чревния тракт, зад които не стои органично заболяване. Няма хронично увреждане на лигавицата, няма язви, няма ерозии, тоест всички структури са нормални, но пациентът страда.

Има ли ефективно лечение или то е само симптоматично?
За съжаление, когато не знаем причината за едно заболяване, тогава не можем да го излекуваме. Типичен пример е хепатит С. Когато разбрахме, че това заболяване се причинява от вирус, се намери ефективно лечение и сега 99% от случаите се лекуват. Когато не знаем обаче точната причина, а проблемът тук е в оста „мозък – черво“ или „мозък – стомах“, и като не знаем защо е така, ние не можем да излекуваме тези пациенти веднъж завинаги.

До каква степен нервната система и висшата нервна дейност като емоциите повлияват хода на функционалните заболявания на стомашно-чревния тракт?
Връзката нервна система – стомашно-чревен тракт е доказана в световен мащаб, а и ние имамe доказателства. В България 77,4% от хората, които отговарят на Рим IV критериите*, са жени. Те са по-емоционални, един вид по-раними, въпреки че генетично жените са по-силният пол.

Защо има толкова усилени дебати по темата за реалното съществуване на болестта на раздразненото черво?
Това явление може би идва от чисто механичното представяне на представата за заболяване. Някои специалисти едва ли не казват: „Има заболяване, когато можем да го видим и да го пипнем“. Тоест те търсят някакъв анатомичен субстрат: улцерации, ерозии, и това ги навежда на мисълта например за улцерозен колит. Когато няма такава ендоскопска картина, а има спазми, това заболяване дълго време е наричано спастичен колит. Синдромът на раздразненото черво включва в себе си много симптоми: коремна болка, редуване на диария и запек, подуване на корема, които са много разпространени и много хора страдат от тях, и то сериозно.

Какво е терапевтичното предизвикателство при тази група от пациенти?
Терапевтичното предизвикателство е да оцениш точно това, от което пациентът се нуждае. Лечението на синдрома на раздразненото черво е комплексно, а в нашите лекции ние обясняваме, че значение има както начинът на хранене, така и дневният режим и емоционалната нагласа. Идеята е да успокоим болния и да му предпишем точния набор от симптоматични медикаменти, които биха имали ефект при него.

*Данни на Българската работна група по неврогастроентерология и мотилитет Рим IV критерии, 2016 г.:

Rome IV (2016) диагностични критерии за Irritable Bowel Syndrome (Синдром на раздразненото черво)

Рецидивираща коремна болка в средно поне 1 ден в седмицата през последните 3 месеца, свързана с две или повече от изброените по-долу:

  • свързана с дефекацията;
  • свързана с промяна в честотата на изхожданията;
  • свързана с промяна във формата (вида) на изпражненията.

Критериите трябва да са изпълнени за последните 3 месеца със симптоматично начало най-малко 6 месеца преди диагностицирането.

Ако искате да следите ежедневно повече медицински и здравни новини, написани от лекари, посетете: www.medicalnews.bg