С какво Ви привлече професията на рехабилитатора?

Професията си я избрах почти случайно и ако вярваме в предопределеността в живота, тя избра мен. Обичам да помагам на хората, болните и възрастните, от младите си години. Носи ми радост, когато направя добро, повече от човека, който го получава. И най-хубавото признание от пациент съм чувала, когато на жена, оперирана от аневризма в мозъка, работейки дълго време след операцията ú, нейният съпруг – бивш учител с широка култура и родолюбие – ми каза следното: „Саша, ти имаш петле в сърцето си!“. Помня го с благодарност за оценката му, най-добрата от всички може би.

В годините образованието, включително и за нашия профил, претърпя промени и градация, без да се получи кой знае каква съществена промяна. Първата ми диплома е за рехабилитатор от медицинското училище. Втората - полувисше, каквото само у нас има. И третата е от медицинския колеж в София, отново същата специалност, но с разлика, че там пише висше образование. Поколението ми е белязано от експерименти във всички направления за жалост. Но нито една от тях не ми отне радостта да упражнявам професията си.

Работила съм в санаториум ДЦП в Котел, Окръжна болница-Видин – рехабилитационно отделение, както и в интензивен сектор на кардиология в същата болница. Единадесет години от трудовия ми стаж беше в дихателен център в „Александровска“ болница, създаден от проф. Й. Йорданов, анестезиолог, преподавател, автор на много учебници и научни постижения. Най-тежката реанимация в България за времето малко преди 2000-та година и малко след това.

Оборудвана добре, организирана перфектно, с персонал медицински сестри, реаниматори анестезиолози, хора с висок морал и невероятен професионализъм. Това беше най-светлият ми и благодарен период професионално. Работата беше екипна и с радост отчитам и моето скромно участие. И на финала работех в неврологична клиника на „Александровкска“ болница, която обичам и сега заради високите постижения и класа на специалисти, мнозина от които са само светъл спомен.

При кои случаи са показани масажите и рехабилитацията?

Масажът е процедура с хилядолетна история и се прилага с лечебна цел от древни времена до наши дни. Все така стойностен и търсен от пациенти и здрави хора – за тонус и възстановяване. Масажът е показан почти при всички заболявания – на опорно двигателния апарат, след операции, контузии, при увреда на периферната нервна система и много други. Изключения правят злокачествените заболявания, температурните състояния, кръвотеченията и др.

Какви са различните видове масажи, които се прилагат при различен тип проблеми?

Видовете масаж са много, в зависимост от предназначението и целите, които преследваме. Масажът е пасивна процедура, предхождаща най-често кинезитерапията. В комбинация от двете ефектът е повече от добър.  Най-често е прилаган лечебният масаж. Той има механично въздействие върху определени зони. Не се прилага особена сила, а техника за овладяване на болката, подобряване на кръво- и лимфообращението, общия тонус на определен участък, а оттам като цяло на организма. Подобрява психиката и дейността на централната нервна система.

Дълбокотъканният масаж третира в дълбочина тъканите и така повлиява на ригидността и болезнената мускулатура да се отпусне и да се ороси по-добре, а оттам болката да намалее и да изчезне. Прилага се при дископатии, дегенеративни процеси на гръбначния стълб, артрози и коригиране на стойката. Мускулатурата е болезнена, а подобрявайки нейния нормален вид – болката намалява. Така се подобрява гъвкавостта, лимфотокът работи добре и движенията се нормализират. Може да се приложи и така наречения Тера гън – с вибриращ електрод, който улеснява дейността на рехабилитатора. Уредът работи с висока честота на трептение и третира конкретни болезнени зони.

Класическият масаж е нежен, освобождава създадените мускулни възли и премахва незначителна болка. Прилага се често. Спортният масаж се прилага за лечение на контузии, подобряване на мускулния баланс след натоварване. Масажът е енергичен, интензивен и силен. Използват се и похвати като разтягане при скъсяване на мускулите вследствие на травма или претоварване в спорта. Релаксиращият масаж премахва напрежението в мускулите и подпомага възстановяването им. Нарича се още аюрведа – с произход Индия. Често се използват и масла с тонизиращ ефект. Ненапразно аромотерапията с необятните си възможности навлезе в живота ни. Дишайки от благовонните масла, плюс масаж – ефектът е повече от чудесен. Най-често се използва лавандулово масло. Масажът може да бъде според зоните за въздействие частичен, на лице, глава, гръб, крайници.

А според произхода?

Тайландският масаж се практикува от над 2500 години, ползва натиск, включва разтягания и компресии. Основното при него е, че клиентът не стои неподвижен, а масажистът движи и разтяга различни части от тялото му. Така се подобрява гъвкавостта, намалява стреса и напрежението. Енергизираща процедура. Съществуват и руски, шведски, японски масажи. Заслужава внимание и аромотерапевтичният масаж.

Най-често се използва лавандула, прилага се между 60 и 90 минути на цялото тяло, като намалява стресa, влияе върху емоционалното състояние, облекчава възпаленията и болките. Може да се използват и други масла, както и обезболяващи медикаменти.

През последните години масажът с горещи вулканични камъни придоби популярност в спа центровете и влияе върху седемте енергийни центъра на човек, или така наречените чакри. Японският масаж – или шиатцу – е с хилядолетна история. Представлява натиск с пръсти от две до осем секунди в определени зони на тялото. Пациентът диша бавно и равномерно. Масажът трябва да се прилага в подходяща среда, на удобна кушетка, затоплена стая и успокояваща музика. Най-често тези изисквания се срещат в спа центровете или добре организирани медицински заведения, студия и други.

Масажът предполага много близък физически контакт с пациента. Натоварва ли се рехабилитаторът от неговата болка, от неговата енергия и какви са начините за разтоварване от нея?

При близкия контакт с пациента е естествено да има съчувствие и съпричастност. Често носим мисълта за човешко страдание дълго в себе си и единствено увереността, че сме прави в действията си, ни окриля, а разтоварването на психиката се повлиява най-добре от среща с майката природа.

Какви съвети бихте дала за самомасаж?

Трудно е да се дадат препоръки. Основното е да се спазват правилните посоки на движение на ръцете. Ако говорим примерно за горен крайник – движението е от пръстите в посока към рамото. Със сигурност положителен ефект ще има, ако се спортува, макар и не професионално, разходките в гората и парковете са желателни. Да се избягват контакти с нездравословни хора, които натоварват и хабят енергията ни. По възможност да се осигури душевен комфорт, което в нашия динамичен и пълен с предизвикателства от всякакъв характер живот, трудно се предоставя.