Олга Георгиева

Със сигурност знаете, че Джордж Клуни и Мадона имат вили на Лаго ди Комо, но може би не сте чували, че в едно от градчетата над езерото е прекарал последните си дни големият български поет Пенчо Славейков. Ще отидем до Брунате, за да видим къде е отседнал преди малко повече от сто години, а после ще вземем лодка, за да разгледаме отдалеч вилите на богатите и прочутите.

Лаго ди Комо (Lago di Como) е третото по големина езеро в Италия след Лаго ди Гарда и Лаго Маджоре. И трите се намират в Северна Италия, както и езерата Лаго ди Орта, Лугано, Лаго ди Варезе, Изео (в което това лято световноизвестният артист с български произход Кристо направи плаващи оранжеви кейове, по които ходиха „по вода” над 1,2 милиона посетители) и още няколко по-мънички езера. По някаква причина обаче точно Комо е най-популярното от всички тях. Може би до голяма степен това се дължи и на филмовата индустрия – в градчетата около езерото са снимани сцени за едни от най-касовите филми като например „Междузвездни войни: Епизод II – Атаката на клонингите”, „Бандата на Оушън 2”, „Казино Роял”, както и много италиански продукции. Освен това Лаго ди Комо е най-близо до Милано. Долината му е наистина красиво място, езерото има формата на буквата „У” (обърната с главата надолу), обградено е от планини. Северният му ръкав започва от град Колико, в края на югозападния ръкав е Комо, а на югоизточния – Леко. По бреговете му и над тях в планинските части са „посипани” невероятно красиви градчета, най-атрактивни, от които са Беладжо, Менаджо и Варена, както и известният курорт Каденабия на западния бряг на езерото. Лаго ди Комо е прочуто с разкошните си вили, строени по времето на Плиний Млади, с величествена архитектура и огромни градини с тропически растения.

Комо
Град Комо се намира на 45 км северно от Милано. Отиваме първо там и откриваме типично курортна атмосфера – спокойно градче с палми и пейки покрай езерото, на които седят туристи, хапват сладолед и за никъде не бързат. Архитектурата му е впечатляваща: катедрала с розови прозорци и ренесансови статуи на Плиний Стари и Плиний Млади, антична крепостна стена, разкошни вили, театър, много музеи и интересни сгради. От пристанището тръгват през равни интервали от време корабчета и лодки, с които можете да стигнете, до който изберете град на езерото. Но ние първо ще вземем въжената линия (фуникуляр), с която ще стигнем до градчето Брунате, на 3 км нагоре в планината над езерото. Фуникулярът съществува още от 1894 г. и продължава да е атракция за посетителите на Комо. За да се стигне до Брунате с него са необходими около 7 минути, много повече време отива за чакане на дългите опашки на отиване и връщане. Можем да отидем и пеша по пешеходната алея или пък с кола, но гледката към езерото от въжената линия не е за изпускане.

Брунате
Съвсем близо до станцията на фуникуляра е паметникът на Пенчо Славейков. От него се вижда хотел „Bellavista”, в който е прекарал последните си часове. Със средства на историческия музей в Трявна, където е роден Пенчо, неговата стая е реставрирана и запазена във вида ѝ от престоя му тук. Славейков идва на езерото Комо след странстване в оскъдица из различни градове в Швейцария и Италия. Напуснал е завинаги България, горчиво обиден – с царски указ е уволнен от поста си директор на Народната библиотека, който изпълнява отговорно десет години. Вместо това е назначен за уредник на училищния музей на Министерството на просвещението – в малка стаичка на четвъртия етаж, където той поради здравословното си състояние не е можел изобщо да се качи. Силният душевен гнет влошава здравето му. В последните му дни с него е поетесата Мара Белчева, с която имат дълбока, невероятна и необичайна връзка, критикувана из светските среди на София по онова време. В спомените ѝ четем: „В 10 ч. вечерта на 23 май (стар стил) почукахме на една врата в рамка от японски рози. Стопанинът, дебел, червендалест италианец, със свещ в ръка, ни отваря. – Питай колко струва. Аз мълча. – Питай, питай! Той, който винаги бе тъй щедър! – Ще видим утре, сеньора – сега е късно. Заехме стая и закусихме на верандата: пред нас Комо – небето сякаш слязло на земята, звезди осеяли и езерото… – Ето два инициала там Р.S. видиш? – Бе странна игра на светлините от околните вили, от лодките и параходите по езерото. На другия ден Пенчо е предоволен, че не сме останали долу. Весел, игрив, иска да правим дълги разходки. – Каква тишина, същински рай! Цялата Ломбардска долина в подножието на тия великани. Нигде не съм виждал подобен изглед. Как хубаво ще си почина тук!” Но съдбата е решила друго. На 28 май 1912 г. Славейков умира в хотела в Брунате на 46-годишна възраст, докато работи над третата част на „Кървава песен”. Не успява да я довърши… Погребан е в местното гробище, а през 1921 г. костите му са пренесени в България, както той е пожелал преди края: да бъде там, дето се чува българска реч. Поклон!

Беладжо
Спускаме се с фуникуляра обратно към Комо, обгърнати в мълчание и размисъл за съдбата на поета. А и за това колко наши талантливи съвременници напуснаха завинаги България, неоценени и огорчени, и се разпръснаха в най-различни краища на света… Постепенно гледката към езерото и яркото слънце разсейват сериозните ни мисли. Слизаме от въжената линия и се запътваме към пристанището, от което ще вземем корабче до перлата на Лаго ди Комо: Беладжо. Това е градчето, което се намира точно в ъгълчето на буквата „У”, т.е. на носа между двата ръкава на езерото. Корабчето е широко, с удобни места за сядане на палубата. Настаняваме се и езерната разходка покрай западния бряг започва. От тук се виждат най-добре прочутите вили в долината на Комо. Като погледнеш към брега, ти се струва, че Творецът е нанесъл всички цветове от палитрата си по него. Невероятна красота! Потъналата в зеленина Вила Карлота, построена за миланския търговец Джорджо Клеричи през 1690 г. на площ от над 70 000 м², с великолепна огромна градина със стъпала, фонтани и скулптури. Вила д’Есте, построена през 1568 г. от кардинал Толомео Галио, която сега е луксозен хотел, любим на знаменитостите от цял свят. Ето я и разкошната Вила Балбианело, известна с терасовидните си градини. Тук са и модерните вили на съвременните величия и звезди. Неусетно корабчето приближава малкото пристанище на Беладжо, а пасажерите вече са „онемели” от толкова много красота, природна и архитектурна. Със стъпването им на брега ги очаква… още красота! Като че ли не стигат прекрасните сгради, ами и от всякъде са „провиснали” хиляди цветя, опияняващи с багрите и аромата си. Спираме да хапнем, избираме едно ресторантче с градина по-навътре по калдъръмените улички.

Италианската храна няма равна по богатство на вкусове и аромати… Още сме като омаяни. След кафето отиваме да се поразходим по малките улички с магазинчета със сувенири. После ще видим Вила Мелци и нейния парк с рододендрони. Тя е построена в неокласически стил от архитекта Джокондо Албертоли през 1808-1810 г. като лятна резиденция на Франциско Мелци – вицепрезидент на Наполеон. Паркът има оранжерия, параклис и японска градина, но най-впечатляващи са статуите. Въодушевен точно от изящната статуя на Данте и Беатриче тук, Ференц Лист създава Данте соната. Няма да ни стигне времето да видим Вила Сербольони и прочутия ѝ парк. Следващият път!