Текст: Олга Георгиева
Фотография: Община Кюстендил

Незаслужено пренебрегван като туристическа дестинация, Кюстендил е един от най-древните български градове. В него израства прочутият ни художник, прославил красотата на Кюстендилския край със своите шедьоври – Владимир Димитров-Майстора. Да си подарим в края на годината разходка до Кюстендил и неговата художествена галерия.

Сгушен в Кюстендилската котловина в подножието на любимата на планинари и скиори Осоговска планина, Кюстендил е наричан „градът на изворите“. На територията си има около 40 минерални извора, чиято вода е с температура +73ºС и с доказани лечебни свойства при мъжки и женски стерилитет, гинекологични, неврологични, кожни и други заболявания. Заради осемхилядната си история и красивата си архитектура градът е признат за археологически и архитектурен резерват. Първи покрай топлите му минерални извори създават селище траките, което след падането им под римска власт е наречено Улпия Пауталия и е превърнато в голям търговски център и балнеологичен курорт. Сведения за него от времето на Средновековието намираме под името Велбъжд, когато продължава да се развива като лечебна дестинация. След Освобождението е обявен за национален балнеолечебен курорт.

История и настояще
Тук са живи вековни традиции в областта на овощарството и земеделието, а кюстендилските ябълки и череши нямат равни. Наричат Кюстендил и околностите му също овощната градина на България. Красотата на тази природа и на тези хора е съхранил на платната си и Майстора. Кюстендилци са хубави, стегнати, с правилни, понякога остри черти. Диалектът, особено във варианта, говорен от най-старите, наподобява като звучене на сръбския език. Кюстендил се намира на около 30 км от границата със Сърбия и на 22 км от границата ни с Македония. Градът е важен кръстопът още от античността, а в наши дни през него минава паневропейският коридор 8 (Вльора–Тирана–Скопие–София–Бургас–Азия). Той е пресечна точка и на различни времена – тук по странен начин осезаемо съжителстват минало и настояще. Докато караме из града, пред погледа ни попадат сгради от най-различни епохи – римска и турски бани, средновековни църкви, джамии, възрожденски къщи, сгради от австрийски и немски архитекти от времето след Освобождението, разбира се – най-много сиви социалистически постройки, съвсем нови кооперации. Един пъстър микс, който придава на града неповторим дух.

На разходка в центъра
Спираме близо до сградата на Община Кюстендил, тя е реставрирана и е едно истинско архитектурно бижу. Дело е на архитекта Фридрих Грюнангер, дал на България едни от най-красивите постройки. Наблюдавам кюстендилската сграда през голите заснежени клони на дърветата. Проектът на Грюнангер е бил за педагогическото училище на града, построено между 1889 и 1894 г. На покрива на сградата е позиционирана камбана, датираща от 1429 г. – тя е една от десетте средновековни камбани в Европейския югоизток и единствената, която още работи! На широкия площад наоколо се забелязват и други реставрирани сгради от същия период. Днес в тях се помещават клоновете на банки и мобилни оператори. Оттук се вижда и хълмът Хисарлъка, където се намират останките от едноименната късноантична и средновековна крепост. Тръгваме в посока към пазара и търговските улици. Няма как да не влезем в магазините за обувки и трикотаж – това е другото, с което се слави градът. И наистина, веднага си намирам красиви български велурени боти на чудесна цена. От пазара взимаме ошав (сушени плодове) и чесън за трапезата на Бъдни вечер, а от една мила баба си купувам плетени на ръка вълнени чорапи. В мразовития въздух се носи аромат на предстоящ празник, на печени кестени, на дим от комините на къщите. Ще запалим свещ във възрожденската църква „Успение Богородично“ в центъра и ще отидем да обядваме на главната пешеходна улица.

Художествената галерия
Главната улица е пълна с кафенета, пицарии и малки ресторантчета. През лятото тук е весело и пълно с млади хора, завърнали се от близки и далечни страни за ваканция при близките си. Сега е спокойно и снежно, обядваме в една пицария и се отправяме към художествената галерия, тя се намира съвсем наблизо. Включена е в списъка на 100-те национални туристически обекта и е най-голямата в България специално построена за градска картинна галерия сграда с естествено горно осветление. Открита през 1972 г. по случай 90-годишнината на Майстора, тя притежава най-голямата колекция от негови творби, подредени в постоянна експозиция. Галерията урежда периодично и изложби на други видни кюстендилски художници като Стоян Венев, Мориц Бенционов, Никола Мирчев и др. Няма да ми омръзне да гледам картините на Майстора, мога да остана с часове тук. Какво великолепие от багри, какво движение, колко живот има в тях! „Мома с ябълки“, „Жътварки“, „Мома от Калотинци“ и още близо 200 творби.

Владимир Димитров-Майстора
Замислям се за житейския път на талантливия художник. Когато е малък, семейството му се преселва от село Фролош в Кюстендил. След като завършва прогимназия, младият Владимир чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд. Точно там откриват таланта му и организират първата му изложба. Впечатлени, съгражданите му събират пари и го изпращат да учи в София в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия.) Печели първите награди във всички студентски конкурси, а състудентите му го наричат Майстора. През 1909 г. посещава биеналето във Венеция. Пътува много, из Турция, Гърция, Германия, Франция, Италия и Русия, стига и до Америка. Майстора е вече признат художник, когато избухва Балканската, а скоро след това и Първата световна война. Участва и в двете като доброволец и военен художник. Създава стотици скици, в които предава живота на фронта и жестокостта на войната. През 1916 г. се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. Когато войните свършват, Майстора се заселва за близо 26 години в кюстендилското село Шишковци по покана на Андон Виячев. От този период са творбите му, свързани с природата и хората на Кюстендилския край. А те го помнят като благороден и скромен човек, с топъл поглед и спокойна походка, с висока библейска фигура и дълга побеляла брада. Селяните го наричат Рисувача, хазаинът му го сравнява с Иван Рилски, а децата му казват Дядо Коледа. Неговите картини правят чест на чуждестранни музеи и колекции, а живописният им български въздух съжителства с цветните образи на импресионистите…

Червено вино и СПА
Тази вечер ще останем в града, ще отидем на спа процедури с кюстендилска минерална вода, ще пием червено вино. А на следващия ден ще разгледаме римската и турските стари бани: Римските терми, Дервиш баня, Чифте баня и Алай баня. Готови сме да посрещнем новата година!