Специално обучените за терапевтични цели кучета са дресирани да показват любов към хората в болници и старчески домове. Било установено, че от забавленията с „най-стария приятел на човека“ нивото на тревожност и адреналинът на пациентите се понижават, сърдечната честота намалява и кръвното налягане спада. Контактът с куче повишава нивото на ендорфина, който влияе на намаляването на болката и стреса.
През 1980 г. ученият Фридман сравнява процента на преживяемост след инфаркт на хора, които имат куче и такива, които нямат и установява, че собствениците на домашни любимци живеят по-дълго. През 1992 г. в Австралия са изследвани 5700 души и резултатите показват, че мъжете, които са били ежедневно в контакт с кучета, имат по-ниско кръвно налягане, ниво на холестерола и триглицеридите. Канадският психиатър Борис Левинсън установил, че кучето дава на децата усещане за сигурност в терапевтична среда и ускорява лечебния процес. Изследването на Баркър и Доусън от 1998 г. показало, че кучетата понижават тревожността при пациенти с депресивни и психотични проблеми.