Текст: д-р Цветан Гатев, ендокринолог от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Александровска“ в София

537 млн. души. Или малко повече от 10% от хората в света между 20 и 79 години живеят в клопката на високата кръвна захар, сочат последните официални данни от 2021 г. на Международната диабетна федерация. От тях 90-95% са пациентите с тип II, известен като „диабет на възрастните“.

И характерен за хората с наднормено тегло, затлъстяване и метаболитен синдром, разкрива д-р Цветан Гатев, специалист в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Александровска“ в столицата. В месеца, когато отбелязваме Световния ден за борба с диабета – 14 ноември, разговаряме с ендокринолога как да контролираме ефективно болестта и да избегнем коварните ú усложнения.

Близо 520 хиляди са българите със захарен диабет – или всеки на 10-11 души, алармира д-р Цветан Гатев. По-тревожното е, че близо половината от тях не предполагат, че живеят с коварната диагноза. „Причината е, че високата кръвна захар не боли, но уврежда необратимо съдовете и органите в тялото. Често диагнозата се поставя случайно или след изява на някое от усложненията на захарния диабет – като инфаркт или инсулт“, споделя ендокринологът. „Темпът на разпространение на това социално значимо заболяване се увеличава с всяка година, като се очаква през 2045 г. засегнатите по света да наброяват 783 милиона (12,2% от населението)“, допълва още специалистът от „Александровска“.

Капанът на гените

Рисковите фактори за развитие на захарен диабет могат да се обобщят в три групи – наследственост, стил на живот и средата, в която живеем. „Генетичната предразположеност играе по-голяма роля при захарен диабет тип II, който често се възприема като обичайно явление с напредване на възрастта. Но наличието на един родственик от първа линия (майка, баща) с тази диагноза крие 50% риск. А при засегнати двама родители шансът при конкретния човек да се изяви нарушение във въглехидратната обмяна е близо 100%“, предупреждава д-р Гатев.

Малко движение, много стрес

„От друга страна, средата, в която живеем, изобилства от достъпна храна, богата на калории, ползваме се от напредъка на технологиите, които ни спестяват физическата активност и може да се забавляваме,  без да се налага да излизаме от вкъщи. Допълнително ежедневието на съвременния човек е изпълнено с постоянен стрес.

Стига се до неблагоприятното съчетание на дълготрайно ниско физическо с високо психическо натоварване. Резултатът е трупане на излишни килограми с увеличаване на коремната обиколка и развитие на поредица от заболявания на обмяната на веществата, включително и захарен диабет тип II”, изтъква ендокринологът.

Диабетът се подмладява – защо?

Затова и „подмладяването“ на тези болести е факт на само у нас, но и по света. „Вече не е рядкост да се срещнат млади хора в активна възраст, които страдат от захарен диабет тип II. При децата за последните 30 години се наблюдава петкратно увеличение в броя на тези с наднормено тегло. Те също са жертва на съвременния начин на живот, като колкото по-рано започнат метаболитните заболявания, толкова по-голямо е негативното им влиянието върху качеството и продължителността на живота“, не пропуска да отбележи д-р Гатев.

Скринингът след 45 е ключов

Ендокринологът подчертава, че признаците на диабет тип II са неспецифични в ранните етапи на болестта, затова е необходим скрининг на рисковите групи. „Те включват хора, които имат роднини с диагнозата, както и тези, които при предишни изследвания са имали повишена кръвна захар (предиабет), страдащите от наднормено тегло, затлъстяване, високо кръвно налягане, подагра, имащите нарушения в нивата на холестерола и триглицеридите, жените с гестационен диабет по време на бременност, преживелите сърдечносъдов инцидент“, подробно обяснява специалистът от „Александровска“.

Профилактичните изследвания обикновено започват след 45-годишна възраст и се повтарят на всеки 2-3 години. „Симптомите, които могат да подскажат за неустановен диабет, са повишена жажда и често уриниране, усещане за сладък вкус в устата, трудно зарастващите рани, повтарящи се гъбични инфекции, сърбеж по кожата, замъглено зрение, тръпнене на крайниците, немотивирана загуба на тегло. При поява на такива оплаквания е необходима консултация с ендокринолог“, подчертава д-р Гатев.

Бремето на килограмите

Какво следва, когато диагнозата е факт? Присъда „до живот“ ли е захарният диабет? „Необходимо е постоянно лечение. То включва не само прием на лекарства, но и определен стил на живот. При справяне с проблемните навици и трайна редукция на значителна част от излишното тегло е възможно да се намали броят на таблетките, а дори и да се спрат изцяло“, дава надежда на пациентите ендокринологът.

„В „Александровска болница“ е създаден мултидисциплинарен екип за лечение на хората с високостепенно затлъстяване чрез методите на т. нар. метаболитна (бариатрична) хирургия. След такава интервенция се постига до 30-40% редукция в килограмите и трайно нормализиране на кръвно-захарните нива.

По отношение на медикаментозното лечение в България разполагаме с най-съвременните средства – както под формата на таблетки, така и инжекционни“, коментира д-р Гатев. И допълва, че според последните експертни препоръки решението за започване на терапия зависи не само от нивото на кръвната захар, но и от придружаващите заболявания на пациента – прекаран съдов инцидент, висок сърдечносъдов риск, сърдечна недостатъчност, хронично бъбречно заболяване.

Режимът като лекарство

Дори и най-мощните лекарства обаче не работят, ако човекът със захарен диабет тип II не спазва подходящ режим. „Той включва ограничаване приема на храни, богати на въглехидрати, и такива с висок гликемичен индекс – например захарните изделия, много сладките плодове, тестените продукти, бързото хранене, полуфабрикатите. Соковете, газираните напитки, фрешовете и алкохолът трябва да бъдат заменени от прием на вода в количество 1,5-2 л дневно. При хората с наднормено тегло и затлъстяване размерът на обичайните порции храна трябва да се намали с около 1/3“, обяснява ендокринологът.

„Движението също е неизменна част от лечението на метаболитните заболявания, като се препоръчва извършване на поне 150 минути седмично лека по интензитет физическа активност (бягане, скачане, плуване, колоездене), разпределена в 3-4 дни, както и 75 минути седмично силови упражнения. Единствено дълготрайното придържане към препоръките може да осигури добър контрол на диабета“, категоричен е специалистът от „Александровска“.

Поразява от глава до пети

Диабетът поразява организма буквално „от глава до пети“ – кои са най-честите усложнения от него? И могат ли да бъдат избегнати, качеството на живот – да бъде съхранено? „Захарният диабет е метаболитно заболяване, което уврежда цялото тяло, като на първо място това са кръвоносните съдове. Хроничните усложнения включват поразяване на периферната нервна система (диабетна невропатия), очите (диабетна ретинопатия), бъбреците (диабетна нефропатия), както и запушване на големите съдове, хранещи сърцето, мозъка и краката с последващо развитие съответно на инфаркт, инсулт и гангрена на долните крайници.

Установено е, че всяка година, прекарана с висока кръвна захар, увеличава риска за настъпване на тези усложнения с 10%. Най-доброто им лечение е тяхната профилактика, което включва ранен контрол не само на кръвната захар, но също и на артериалното налягане, липидния профил и теглото“, категоричен е д-р Цветан Гатев.

Отключва се и след COVID-19

Пандемията от COVID-19 недвусмислено показа, че диабетиците са сред най-уязвимите. Защо? „Данните, които натрупахме за COVID-19, показват, че захарният диабет тип II увеличава двукратно риска за тежко протичане на инфекцията и настъпване на фатален изход. Връзката е двупосочна – захарният диабет влошава прогнозата на COVID-19, а той от своя страна увеличава вероятността за развитие на последващ диабет“, споделя опита си д-р Цветан Гатев.

Друг аспект е пост-COVID синдромът, който често влошава контролa на болестта и респективно – неговите усложнения. „При коронавирусната инфекция настъпва възпаление не само в белия дроб, но и в кръвоносните съдовете, което води до тяхното запушване. При съчетанието на диабет и COVID-19 се увеличава значимо рискът за настъпване на сърдечносъдов инцидент“, напомня ендокринологът.

„Най-ефективното средство, с което разполагаме за борба с пандемията и нейните последствия, са ваксините. Те имат особена полза при възрастни хора и такива с хронични заболявания, какъвто е захарният диабет. Неправилно се възприема, че наличието на повече придружаващи болести е противопоказание за ваксинация. Имунизирането на рисковите групи намалява с до 90% вероятността за смъртност и тежко протичане на инфекцията. От другата страна на монетата е притеснението за изява на сериозна странична реакция – те се наблюдават при под 0,1% от ваксинираните“, успокоява специалистът от „Александровска“.