[vc_row][vc_column][vc_column_text disable_pattern="false" css=".vc_custom_1622643290529{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Олга Георгиева
Снимки: Архиви

Над осем милиона души по света умират всяка година от болести, причинени от цигарите. По време на епидемиите от двата предишни коронавируса – SARS през 2003 г. и MERS през 2012 г., е установена по-висока смъртност при пушачите.

В Европа на първо място по тютюнопушене и по смъртност от тютюнопушене е нашата страна.

Америка е родината на растението тютюн, познато на хората от повече от 5000 години. Маите и ацтеките го използвали в религиозните си церемонии, а индианците пушели навити тютюневи листа и у-образни лули.

Коренните жители на Северна и Южна Америка дъвчели листата на растението. След откриването на Америка тютюнът се разпространява по цял свят, в България се отглежда от 1717г.

Интересното е, че през годините и на различни места отношението към пушенето се е променяло: приемано е както като изтънчено забавление на елита, така и като вулгарно занимание на простолюдието. Хитлер нарича тютюна „отмъщението на червенокожия“.

Разпространение и ограничения

Родриго де Херес – това е името на първия европеец, пушил пура. Той бил част от екипажа на кораба „Санта Мария“ от първото пътуване на Христофор Колумб през Атлантика от 1492 г. Когато обаче де Херес пренесъл своето ново кубинско притежание в Испания и хората видели излизащия от него дим, Светата инквизиция го осъдила на 7 години затвор за неговите „греховни и адски“ навици.

Първоначално тютюнът бил забраняван навсякъде в Европа. Интересен обрат получило отношението към него в Англия. През 1604 г. Джеймс I публикувал трактат срещу „изобретението на Сатаната“, но след като си дал сметка какви печалби носи търговията с тютюн, я превърнал в кралски монопол.

Същото се случило и в Испания и Франция. В началото на VII в. в Русия била наложена пълна забрана на тютюнопушенето, от Рим папа Климент VIII заплашвал с отлъчване от църквата всички католици, които пушат на обществено място, а в Индия и в Османската империя пушачите били наказвани направо със смърт.

Единствено френският посланик в Португалия, Жан Нико, успял да „мине между капките“ oще през 1560 г., като изпратил от Бразилия на френската кралица Катерина Медичи растението като лечебно средство против нейната ужасна мигрена. И то е наречено точно на него: Nicotiana tabacum.

Животоспасяващ стимулант

Европейските лекари и аптекари се заинтересували от потенциалното използване на новото растение в медицината. Въпреки опасенията и критиките мнозина вярвали, че тютюнът има медицински ползи.

През 1618 г. Лондонският кралски колеж на лекарите публикувал Pharmacopoeia Londinensis, първия лекарствен справочник в Англия. В нея горещият и изсушен тютюнев лист се препоръчва като средство за противодействие на симптомите на настинка и летаргия.

Когато Европа била залята от бубонната чума, хората използвали тютюнев дим, за да се предпазят, а тютюнът се препоръчвал особено. Една от най-странните му медицински употреби през XVIII в. била димната клизма, използвана за реанимация на удавници.

Лекарите вярвали, че тютюневият дим се бори със студа и сънливостта, което го прави логичен избор при спасяването им. И още. Лулата или цигарата се превърнали в необходим аксесоар за лекаря, хирурга или студента по медицина особено в дисекционната зала. На анатома се препоръчвало да пуши, за да се предпази от миризмата и потенциалните заболявания, излъчвани от тялото.

Или смъртоносен навик

Вярата, че тютюневият дим може да предпази от болести, съществувала векове наред. Само че се появили и съмнения. Още през 1602 г. анонимен английски автор публикувал есе, в което посочил, че болестите, често наблюдавани при коминочистачите, са причинени от саждите и дима и че тютюнът може да има подобни ефекти.

През 1795 г. Самуел Томас фон Соемеринг от Германия съобщил, че става все по-наясно с рака на устната кухина при пушачите на лули, а през 1798 г. американският лекар Бенджамин Ръш предупредил за медицинските опасности от тютюна. Първите научни публикации за вредата от тютюнопушенетo се появили през 1858 г. в списание Lancet.

Но чак през 20-те години на миналия век германски лекари установили за първи път връзката на тютюнопушенето с рака на белите дробове. През 1948 г. британският физиолог Ричард Дол публикува първите големи проучвания, които доказват, че пушенето може да причини сериозни увреждания на здравето.

През 1950 г. той публикува изследване в British Medical Journal, което показва тясна връзка между тютюнопушенето и рака на белия дроб. Четири години по-късно я потвърждава мащабно проучване на около 40 000 британски лекари, проведено в продължение на 20 години. Към 80-те и 90-те години на миналия век става ясно и въздействието на пасивното тютюнопушене върху здравето.

Тютюневата индустрия

През 1856 г. отворила врати първата цигарена фабрика в Англия, последвали я и други по цял свят, модата на пушенето продължавала да трупа популярност, а тютюневата индустрия – печалби.

Отношенията ú с развлекателната индустрия са дълги – от немите филми, в които цигареният дим бил използван за създаване на усещане на мистерия и чувственост, през цигарите в ръцете на холивудските актьори като продуктово позициониране до рекламата.

Когато през 20-те и 30-те години на миналия век загрижеността за здравето започнала да набира сила, за да успокоят клиентите си компании като Camel, Lucky Stricke и Viceroy използвали образа на лекаря, който препоръчва пушенето и самият той пуши. Пушенето се препоръчвало и за лечение на заболявания, тъй като вдишването на дим изглеждало ефективен метод за пренос на лекарствените вещества към белите дробове.

Появили се марки като астматичните цигари Poter’s, които използвали растителния страмоний, а не тютюна, и се смятало, че могат да помогнат за облекчаване на симптомите на астма. В началото на 2000 г. е разработена за първи път електронната цигара. Изобретението замества тютюневите листа с никотин и водни пари.

Мерките

Нацистка Германия първа осъществява кампания за борба с тютюнопушенето. Националсоциалистическото правителство осъжда употребата на тютюн и финансира проучвания срещу него, налагайки увеличаване на данъците върху тютюневите изделия, а през 1941 г. забранява тютюна на обществени места като опасност за здравето.

В САЩ започва кампания за ограничаване на рекламите, търговията и употребата на цигарите от началото на 60-те години на ХХ век. Останалите държави следват примера. През 2003 година Световната здравна организация приема рамкова конвенция за борба с тютюнопушенето, към която се присъединяват 182 страни в света.

В България мерки за ограничаване на пушенето са въведени от 2011 година.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]