[vc_row][vc_column][vc_column_text disable_pattern="false" css=".vc_custom_1612432181540{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Олга Георгиева
Снимки: Архиви

Живеем във време на криза, старият ни начин на живот си отива, а новият e неясен. Това подлага душите и разума ни на огромно изпитание. Все повече търсим помощта на психотерапевтите, за да се справим в този преломен за цялото човечество момент със собственото си битие и съзнание.

Ще се върнем назад в историята, за да разберем как хората са си помагали и как се е родила и променяла психотерапията.

Лечение на душата

Това подсказва името на психотерапията от гръцки, въведено някъде около 1890 г. Но как може душата да бъде лекувана? Тя не се вижда, за разлика от физическото ни тяло, не може да бъде „пипната“ и не може да бъде изследвана с никаква апаратура към днешния момент.

Въпреки това още от дълбока древност светците, шаманите и лечителите успявали да облекчават душевните страдания. Как са го правели? Може би са имали и своите магически ритуали, но главно – чрез съчувствие, изслушване и внушение от страна на лечителя и вяра в неговата  способност от страна на потърсилия помощ.

Преди да се появи като самостоятелно лечение по психичен път в края на XIX в., което дължим на Зигмунд Фройд, всички необясними от медицината оплаквания и прояви на тревожност били грижа на лекарите и се изразявали в даването на някой и друг общочовешки съвет на пациента.

Зигмунд Фройд

Колко актуално звучат думите на основателя на психоанализата днес: „Живеем в много странно време и с удивление отбелязваме, че прогресът върви ръка за ръка с варварството“.

Роден на 6 май 1856 г. в семейството на Каламон Якоб Фройд, сефарадски евреин и скромен търговец на вълна, Зигмунд успява да се издигне до най-висшите слоеве на обществото, а постиженията му остават в историята.

Първите три години от живота си прекарва в градчето Фрайберг (днес в пределите на Чехия), след това семейството се мести в Лайпциг и накрая – във Виена. Там младият Зигмунд завършва медицина, специализира неврология и се интересува от философия, антропология и хипноза.

Започва кариерата си като лекар, а пътят му го среща с редица личности, които повлияват върху създаването на неговата техника за терапия, станала известна като психоанализа. По негов пример цяло поколение терапевти развива психоанализата - първо в Австрия, след това в Швейцария, Германия, Франция, Великобритания и САЩ.

В периода между Първата и Втората световна война психоанализата се налага като нова хуманитарна дисциплина, въпреки разцепленията и въпреки критиките от страна на някои психиатри. През 1938 г., прокуден от Виена от националсоциалистическия режим, Фройд заминава за Лондон, където следващата година умира от рак на небцето.

Той завещава на своите последователи всички основоположни теории на психоанализата като част от психотерапията. Казано съвсем простичко, неговата психоанализа представлява специфичен вид терапия, при която пациентът изказва на глас мисли, асоциации, фантазии и сънища, психоаналитикът води записки и формулира несъзнателните конфликти, които са причината за проблемите и симптомите.

След като ги интерпретира, психоаналитикът може да помогне за намирането на решение за преодоляването им. Така Фройд поставя на преден план несъзнателното в личността и представя първия модел за разбиране на неврозата и нейното лечение.

Карл Густав Юнг

Швейцарският психиатър и психолог с немски произход първоначално е сътрудник на Фройд и следва неговите идеи, но след това създава свое независимо направление –  аналитичната психология, наречена по негово име и юнгианска.

Въпреки че има някои прилики с психоанализата, при нея фокусът е върху тълкуването на сънищата и фантазмите и виждането, че човешкото поведение се изгражда от дълбинни сили.

Интересът на Юнг към алхимичните и ведическите текстове, към астрологията и религиите карат мнозина да отхвърлят идеите му като чиста фантастика. Но не могат да бъдат отречени енциклопедичните му познания в областта на антропологията, митовете, сънищата, психологията и философията и приносът му в психиатрията.

Юнгианските психоаналитици считат, че несъзнаваното може да съдържа не само потиснати сексуални инстинкти, както твърдят фройдистите, но също и стремежи, страхове и т.н.

Алфред Адлер

Друг последовател на Фройд, който основава своя собствена школа, е австрийският лекар и физиотерапевт с еврейски произход Алфред Адлер.

Той отрича основната идея на Фройд за водещото значение на секса и либидото. Неговото виждане е, че основна роля за човешкото поведение играят социалните фактори в живота на човека, а теорията си нарича индивидуална психология.

Въпреки че тя не се ползва широко, има несъмнен принос за появилите се по-късно различни терапии. Мелани Клайн, Д. У. Уиникът и Феърбрейн разширяват идеите на Фройд. Те смятат, че основният нагон не е нито чисто сексуален, нито чисто социален – основава се на желанието ни да обичаме и да бъдем обичани.

Нови типове терапии

След Втората световна война се появяват нови, много по-разбираеми терапии, засилва се и интересът към психотерапията. Карл Роджърс създава центрираната към човека терапия, която приема, че в своята същност всеки човек е добър и цялостен и задачата на терапията е да извади това наяве.

За пръв път за истинска групова психотерапевтична работа се говори след войната, когато се налага да се помогне на много хора, страдащи от невроза от преживяното. Появява се бихевиористичната (поведенческата) психология на Скинър и други психолози.

Развиват се и различни типове терапии: терапия на двойката, системна терапия, сексуална терапия, консултация при загуба на близък и т.н. До ден днешен не може да се докаже кои психотерапевтични методи са най-ефективни, но едно е ясно: колкото по-голяма емпатия проявява терапевтът, толкова по-бързо се подобрява състоянието на човека.

Работата на терапевта не е да отговаря на въпросите на терапевтирания, нито да решава душевните му проблеми, а водейки го за ръка, в процеса на общуване да му помогне сам да намери път. При това най-важният инструмент на терапевта е самата му личност – неговата зрялост, неговият житейски и професионален опит, който се надгражда цял живот.

Психотерапията в България

По времето, в което в Европа се появява психоанализата, България е новоосвободена, бедна и много изостанала в развитието си държава.

Психоанализата започва да навлиза у нас почти 100 години по-късно, а дотогава, още от времето на Фройд, тази дейност е обект на интерес от отделни групи хора. Млади българи заминават да учат в чужбина психология и донасят идеите на психоанализата у нас.

През 1921 г. е създадено Психологическо дружество към Софийския университет, а инициатор за това е д-р Никола Кръстников, създал по-късно и собствен терапевтичен метод. По-нататъшното развитие на психотерапията у нас е белязано от Втората световна война, сблъсъка с партийната идеология и трудностите на прехода към демократично общество.

Днес българските психотерапевти имат своето заслужено признание у нас и в чужбина и своята „Българска асоциация по психотерапия“, член на Европейската асоциация по психотерапия.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]